Стресът представлява реакцията на организма на физиологична или психична възбуда, възникнала първоначално в резултат на повишени изисквания от външната среда, която предизвиква трайни неблагоприятни последствия върху телесните и психичните функции на индивида.
Стресът се появява тогава, когато реакцията на възбуда настъпва прекалено често и е с висока интензивност и продължителност.
Какво е професионалният стрес
Според NIOSH (The National Institute for Occupational Safety and Health) професионалният стрес е съвкупност от негативни физически и емоционални реакции, които възникват при несъответствие между изискванията на работата и способностите, средствата или потребностите на работещия.
Този стрес може да породи здравословни проблеми и дори да предизвика произшествия.
Професионалният стрес може да се дефинира като емоционална, когнитивна, поведенческа и психологична реакция спрямо негативни и неблагоприятни аспекти, свързани със същността на работата.
Тази реакция засяга целия организъм и неговото обкръжение, може да се превърне в трайно състояние и се характеризира във висока степен със страдание, а често и с чувството на безизходица.
Кайзер и Хансец разглеждат професионалния стрес като отговор на служителя спрямо изискванията на работната ситуация, за изпълнението на които той се съмнява, че разполага с необходимите ресурси, но трябва да изпълни.
Тази дефиниция набляга на субективното оценяване на човешките ресурси, участието на служителя в дейността, несигурността на резултатите, като съдържа и вероятност от провал. Тя е директно свързана с понятието за контрол на условията на труд.
Опасен ли е професионалният стрес?
Отговорът на този въпрос е нееднозначен – и да, и не.
Да, професионалният стрес е опасен!
Трябва да се избягва прекалено силният и хроничният стрес. Всъщност, стресът може да предизвика безпокойство, когато професионалните изисквания са завишени и индивидът не може да им отговори адекватно, когато:
- социалната подкрепа от страна на колегите е недостатъчна,
- финансовата компенсация, уважението и оценяването на извършения труд не отговарят на положените усилия.
Когато тези показатели са интензивни, с хроничен характер и/или често се повтарят, крайният резултат може да бъде появата на психосоматични заболявания и/или психични разстройства.
Когато работещият има усещането, че не владее ситуацията, стресът може да стане синоним на криза и да представлява опасност за здравето му и впоследствие, за безпроблемното функциониране на институцията (чести отсъствия от работа, взимане на болнични и др.).
И обратно, отговорът е по-скоро “не”, ако служителят може да управлява поне част от условията на труд, ако разполага с достатъчно социална подкрепа и ако е добре възнаграден за полаганите усилия. Когато служителят има усещането за контрол над ситуацията, стресът може да се окаже мотивиращ, а не заплашващ.
Стресът в организацията
Когато една организация е под стрес, това се отразява винаги както на служителя, така и на институцията. Обер отбелязва четири равнища или реакции на стреса, които могат да бъдат породени или редуцирани в зависимост от отношението между човека и работата.
# 1 Организационно равнище
Отнася се до показателите, свързани с начина на организация на обществото и на конкретните институции.
Всеки е съгласен, че живеем в “общество, произвеждащо стрес”. Традиционните ценности са на изчезване (такива като солидарност и взаимопомощ), а други се появяват и засилват влиянието си (конкуренция и др.).
Използването на новите технологии вече не налага задължителното присъствие на работещите на едно и също място. При тези темпове на развитие, индивидът губи усещането за контрол над професионалната си дейност. Освен това някои институции създават системи за оценяване и разбирания за целите и задачите, които са различни от тези на служителите.
# 2 Междуличностно равнище
- Качеството на контактите и комуникацията между работещите в една институция е тясно свързано с психологичния климат.
- Усещането за признание, разбиране и подпомагане представляват добра възможност за всеки служител да утвърди собствената си идентичност.
- В ситуациите на силна конкуренция работещият получава усещането за загуба на контрол. Това може да предизвика агресивни реакции, които от своя страна, при честа повторяемост, водят до затруднения в комуникацията.
#3 Професионално равнище
Отнася се до работата като такава, до спецификите и условията, в които се извършва.
Ергономичните характеристики на дейността са тясно свързани с чувството на благополучие на служителя. Шумът, чистотата, осветлението и други фактори определят до голяма степен качеството на връзката между работещия и работата.
“Абсурдната работа”, неотговаряща на представите на субекта, представлява значима психологична фрустрация.
В някои професионални сфери на дейност (банкови служители, пожарникари, полицаи и др.) опасностите, както и досегът със смъртта са често срещани и влияят съществено на емоционалното състояние на работещите.
Това се отнася и до хората, при които междуличностното общуване е предмет на професионалната им дейност (медицински сестри, социални работници, преподаватели, стюардеси и др.)
#4 Личностно равнище
То е свързано с ресурсите на субекта, с личната му история, с физическото и психическото му състояние. Всеки човек притежава собствен праг на чувствителност, разбирания и уязвимост, които определят начините и способностите му да реагира на събитията. Субектът оценява ситуацията и собствените си ресурси и от тази оценка зависи усещането му за контрол или липсата на такъв.
В специфичните отношения между служителя и институцията тези четири равнища лесно могат да бъдат открити. Те пораждат фактори, които могат както да предизвикат, така и да редуцират стреса.
Например, един лесно раним служител (личностно равнище), работещ в трудни условия (професионално равнище) може да запази сравнително добро усещане за контрол над ситуацията, ако системата от ценности на институцията е близка до неговата собствена (организационно равнище) и ако комуникацията между колегите е с добро качество (междуличностно равнище). |
Професионалният стрес може да бъде истински проблем както за организацията, така и за нейните работещи.Ако работещите вече са стресирани, то ръководителите трябва да могат да идентифицират стреса и да знаят какво да направят.
Най-добрият подход за превенция на стреса са доброто управление и добрата организация на работа. А за да бъде успешно, то всички работещи в организацията трябва активно да участват.
ISO 45003 Указания за управление на психологичните рискове
ISO 45003 е първият стандарт, който дава на работодателите практически насоки за управление на психосоциалните рискове за персонала на работното място.
Пълното заглавие на стандарта е Управление на здравето и безопасността при работа. Психологично здраве и безопасност на работното място. Указания за управление на психологичните рискове.
Стандартът ISO 45003 e ръководство, предназначено да се използва във връзка с ISO 45001, който съдържа изисквания и насоки за планиране, внедряване и преглед на система за управление на здраве и безопасност при работа.
Подробно сме разгледали стандарта в ЗБУТ Норми и Практика, където също имате възможмност и за негов преглед.
Вижте още: |
Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ↓
📙 Ръководство за оценка на риска от нервно-психично натоварване 📑 Всичко за стандарта ISO 45003 Указания за управление на психологичните рискове с възможност за преглед. 📹 Вижте нашето видео „Как психи(ното натоварване се превръща в психично напрежение“ |