Какво е професионален стрес?

Стресът представлява реакцията на физиологична или психична възбуда, възникнала първоначално в резултат на повишени изисквания от външната среда, която предизвиква трайни неблагоприятни последствия върху телесните и психичните функции на индивида.

Стресът се появява тогава, когато реакцията на възбуда настъпва прекалено често и е с висока интензивност и продължителност.

Според NIOSH (The National Institute for Occupational Safety and Health) професионалният стрес е съвкупност от негативни физически и емоционални реакции, които възникват при несъответствие между изискванията на работата и способностите, средствата или потребностите на работещия. Този стрес може да породи здравословни проблеми и дори да предизвика произшествия.

Професионалният стрес може да се дефинира като емоционална, когнитивна, поведенческа и психологична реакция спрямо негативни и неблагоприятни аспекти, свързани със същността на работата. Тази реакция засяга целия организъм и неговото обкръжение, може да се превърне в трайно състояние и се характеризира във висока степен със страдание, а често и с чувството на безизходица.

Кайзер и Хансец разглеждат професионалния стрес като отговор на служителя спрямо изискванията на работната ситуация, за изпълнението на които той се съмнява, че разполага с необходимите ресурси, но трябва да изпълни. Тази дефиниция набляга на субективното оценяване на човешките ресурси, включеността на служителя в дейността, несигурността на резултатите, като съдържа и вероятност от провал. Тя е директно свързана с понятието за контрол на условията на труд.

Опасен ли е професионалният стрес?

И да, и не. Трябва да се избягва прекалено силният и хроничният стрес. Всъщност, стресът може да предизвика безпокойство, когато професионалните изисквания са завишени и индивидът не може да им отговори адекватно, когато социалната подкрепа от страна на колегите е недостатъчна, финансовата компенсация, уважението и оценяването на извършения труд не отговарят на положените усилия. Всички тези показатели са интензивни, с хроничен характер и/или често се повтарят. Крайният резултат може да бъде появата на психосоматични заболявания и/или психични разстройства.

И обратно, отговорът е по-скоро “не”, ако служителят може да управлява поне част от условията на труд, ако разполага с достатъчно социална подкрепа и ако е добре възнаграден за полаганите усилия. Когато служителят има усещането за контрол над ситуацията, стресът може да се окаже мотивиращ, а не заплашващ. И напротив, когато индивидът има усещането, че не владее ситуацията, стресът може да стане синоним на криза и да представлява опасност за здравето му и впоследствие, за безпроблемното функциониране на институцията (чести отсъствия от работа, взимане на болнични и др.).

Стресът в организацията се отразява винаги както на служителя, така и на институцията. Обер отбелязва четири равнища или реакции на стреса, които могат да бъдат породени или редуцирани в зависимост от отношението между човека и работата.

Организационно равнище. Отнася се до показателите, свързани с начина на организация на обществото и на конкретните институции. Всеки е съгласен, че живеем в “общество, произвеждащо стрес”. Традиционните ценности са на изчезване (такива като солидарност и взаимопомощ), а други се появяват и засилват влиянието си (конкуренция и др.) Присъстваме на дебат, отново повдигащ пред обществото въпросите за мястото и бъдещето на труда. Работата сама по себе си се развива, става все по-абстрактно понятие. Пространството човек-машина се разширява. Използването на новите технологии вече не налага задължителното присъствие на работещите на едно и също място. При тези темпове на развитие, индивидът губи усещането за контрол над професионалната си дейност. Освен това някои институции създават системи за оценяване и разбирания за целите и задачите, които са различни от тези на служителите.

Междуличностно равнище. Качеството на контактите и комуникацията между работещите в една институция е тясно свързано с психологическия климат. Усещането за признание, разбиране и подпомагане представляват добра възможност за всеки служител да утвърди собствената си идентичност. В ситуациите на силна конкуренция, работещият получава усещането за загуба на контрол. Това може да предизвика агресивни реакции, които от своя страна, при честа повторяемост, водят до затруднения в комуникацията.

Професионално равнище. Отнася се до работата като такава, до спецификите и условията, в които се извършва. Ергономическите качества на дейността са тясно свързани с чувството на благополучие на служителя. Шумът, чистотата, осветлението и други фактори определят до голяма степен качеството на връзката между работещия и работата. “Абсурдната работа”, неотговаряща на представите на субекта, представлява значима психологическа фрустрация. В някои професионални сфери на дейност (банкови служители, пожарникари, полицаи и др.) опасностите, както и досегът със смъртта са често срещани и влияят съществено на емоционалното състояние на работещите. Това се отнася и до хората, при които междуличностното общуване е предмет на професионалната им дейност (медицински сестри, социални работници, преподаватели, стюардеси и др.)

Личностно равнище. То е свързано с ресурсите на субекта, с личната му история, с физическото и психическото му състояние. Всеки човек притежава собствен праг на чувствителност, разбирания и уязвимост, които определят начините и способностите му да реагира на събитията. Субектът оценява ситуацията и собствените си ресурси и от тази оценка зависи усещането му за контрол или липсата на такъв.

В специфичните отношения между служителя и институцията тези четири равнища лесно могат да бъдат открити. Те пораждат фактори, които могат както да предизвикат, така и да редуцират стреса. Например, един лесно раним служител (личностно равнище), работещ в трудни условия (професионално равнище) може да запази сравнително добро усещане за контрол над ситуацията, ако системата от ценности на институцията е близка до неговата собствена (организационно равнище) и ако комуникацията между колегите е с добро качество (междуличностно равнище).

Вашият коментар