Компютърът често се обвинява, че причинява зрителни проблеми, но всъщност начинът, по който работим с него, е този, който най-често води до оплаквания.
Много хора усещат очите си изморени, получават замъгляване на текста, двойни образи, сухота, зачервяване и дразнене. Понякога светлината започва да дразни, появява се и главоболие.
Работата с компютър попада в обхвата на Наредба № 7 за работа с видеодисплеи, което означава, че работодателят има задължения – от осигуряване на прегледи до осигуряване на средства за корекция на зрението, когато специалист го установи.
В практиката възникват въпроси: полагат ли се очила при четиричасов работен ден, очила ли трябва да се осигурят или само стъкла, може ли да има отказ поради липса на средства и до каква сума следва да бъдат осигурени.
Отговорите на тези въпроси, както и пример от съдебната система за спор за стойността на очилата, показват колко важна е правилната организация на работата с видеодисплей и своевременното осигуряване на средства за корекция на зрението.
Какво се случва с очите пред компютъра
За последните 100 години естеството на работата ни коренно се е променило и днес използваме очите си непропорционално повече при работа наблизо.
- Образите на компютърния екран не са така контрастни, както напечатаните върху лист хартия, и окото непрекъснато се опитва да ги фокусира добре. Усилие има и при периодичното преместване на погледа от екрана върху печатен текст и обратно.
- Пред компютъра човек мига много по-рядко, а мигането е необходимо за поддържане яснотата на образа и за комфорта при носене на контактни лещи.
- Ако мониторът е поставен по-високо, отколкото трябва, се налага очите да се отварят по-широко, макар и несъзнателно, което допълнително натоварва зрението.
Всичко това води до по-бързо изсъхване на слъзния филм, който е важен за ясно виждане.
Най-честите симптоми: сухота, замъгляване, двойни образи, зачервяване, главоболие
Най-често при продължителна работа с компютър оплакванията са свързани с усещане за сухота в очите, зачервяване, дразнене и замъгляване на текста.
Понякога се появяват двойни образи, светлината започва да дразни, а главоболието става често явление. При някои хора натрупаното напрежение води и до болки във врата и гърба.
Причини: намалено мигане, неправилна височина на монитора, продължително взиране
- При работа с компютър мигането се намалява с около 70% от нормалната честота. Дори простото проследяване на текст или движение изисква по-дълго задържане на погледа без мигане, което се случва несъзнателно.
- Продължителното взиране в екран с по-слабо контрастен образ затруднява акомодацията и засилва умората.
- Климатиците също може да допринасат за по-бързото изсъхване на слъзния филм, което увеличава зрителния дискомфорт.
Наредба № 7/2005 за работа с видеодисплеи: кога се полагат очила
Работата с компютър попада в обхвата на понятието „работа с видеодисплей“, което въвежда няколко важни задължения за работодателя и права за работещите. В Наредба № 7/2005 ясно са определени условията, при които се осигурява преглед на очите и средства за корекция на зрението.
Какво означава „лице, работещо с видеодисплей“
Според определението в наредбата, за „лице, работещо с видеодисплей“ се счита
всеки работещ, който обичайно работи с видеодисплей не по-малко от половината от установеното за него работно време.
Изискванията на наредбата, обаче, не се прилагат:
- при работа с преносими системи (лаптопи), които не се ползват продължително на работното място;
- за касови апарати и други подобни, които има малък екран за данни;
- шофьорски кабини.
Задължения на работодателя
Наредбата изисква работодателят да осигури на работещите с видеодисплей:
Прегледи преди започване на работа с видеодисплей
Работещите трябва да преминат преглед на очите и оценка състоянието на зрението от специалист по очни болести:
- веднъж на три години за лицата, ненавършили 40 години;
- ежегодно за лицата, навършили 40 години.
Прегледи при оплаквания
Работодателят следва да осигури прегледи и при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплей.
Осигуряване на средства за корекция на зрението
Когато специалист по очни болести предпише корекция, работодателят трябва да осигури необходимите средства за корекция на зрението за работа с видеодисплей. Това е негово задължение и се изпълнява за негова сметка.
Права на работещите с непълно работно време (4-часов работен ден)
Работещите на непълно работно време не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо тези на пълно работно време.
Ако отговарят на определението за „лице работещо с видеодисплей“, те имат същите права, включително правото на прегледи и осигуряване на очила при необходимост, независимо че работният им ден е 4 часа.
Подробни указания с готови текстове и стъпки можете да намерите в нашето Ръководство за осигуряване на безопасна работа с видеодисплеи и в Процедурата за осигуряване на средства за корекция на зрението (достъпни за абонати на ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА).
Практика от съдебната система: как съдът решава спорове за пари за очила
В съдебния случай служителят твърди, че при преглед от специалист по очни болести му е предписана корекция на зрението за работа с видеодисплей. Той уведомява работодателя, закупува очилата и представя фактура за стойността им. Работодателят отказва да възстанови разхода.
Съдът приема, че щом специалист е предписал очила за работа с видеодисплей, работодателят е длъжен да ги осигури. Няма значение дали мониторите отговарят на всички съвременни изисквания или дали работата е „интензивна“ – подобно изключение в Наредбата не е предвидено. След като е предписана корекция, правото е налице.
2. Как се определя дали работата е „работа с видеодисплей“
Работодателят твърди, че служителят не работи непрекъснато с монитор и затова няма право на очила. Съдът обаче разглежда документите:
- медицинско заключение от СТМ, в което е посочено „зрително напрежение“;
- длъжностна характеристика, в която има въвеждане на данни, справки и работа, изискваща носене на очила;
- задължение за явяване на периодични прегледи за зрение.
Вещото лице установява, че част от работата действително включва наблюдение на алармени сигнали и въвеждане на данни. Макар това да не изисква непрекъснато взиране, съдът приема, че според фирмените документи служителят попада в обхвата на „работа с видеодисплей“. Документите на работодателя сами доказват това.
3. До каква сума се възстановява разходът – логика на съда
- Работникът е закупил очила на стойност 749 лева. Работодателят оспорва размера на разхода.
- Вещото лице определя диапазон на „умерени цени“ за предпазни стъкла – между 70 и 220 лв. на стъкло. Съдът взема средноаритметичната стойност от 145 лв. за едно стъкло, т.е. 290 лв. за два броя.
- Тази сума се приема като разумен разход за коригиращи и предпазни стъкла. Работодателят е осъден да заплати именно тази стойност. Останалата част от сумата не се възлага на работодателя.
4. Кога работникът трябва сам да доплати разликата
Служителят е избрал почти тройно по-скъпи очила от средната пазарна стойност. Съдът приема, че правото на средства за корекция на зрението не означава задължение работодателят да заплати всякакъв разход.
Там, където покупката надвишава разумните и установени от експертизата стойности, разликата остава за сметка на служителя. Работодателят покрива само „средните пазарни цени“, а изборът на по-скъпи очила е лична преценка, която не може да бъде прехвърлена изцяло като разход към фирмата.
Често задавани въпроси за очила при работа с видеодисплей
❓ Полагат ли се очила, ако работодателят вече е осигурявал такива в миналото?
В отговор на МТСП е посочено, че работодателят има право при необходимост от последващи корекции да осигурява само стъкла. Това означава, че ако рамката вече е предоставена при предишен преглед, следващата корекция може да бъде направена само чрез смяна на стъклата, съобразно новото предписание.
❓ Как да процедира работещият, когато е предписана корекция, а работодателят не реагира?
В този случай работещият има право да се обърне към Дирекция „Инспекция по труда“ със сигнал за нарушения на трудовите му права. Това се препоръчва в случаите, когато работодателят не изпраща на преглед или отказва да осигури очилата според предписанието.
❓ Какво става, ако работодателят твърди, че работата не е свързана с видеодисплей?
В съдебния случай именно документите на работодателя – длъжностна характеристика и заключение от СТМ – доказват, че работата включва дейности с видеодисплей. Така се вижда, че не е достатъчно работодателят да твърди обратното; от значение са официалните документи, в които сам е описал характера на работата.
❓ Възможно ли е работещият сам да си купи очила и след това да ги представи за възстановяване?
В съдебния казус служителят е уведомил работодателя, закупил е очилата и представил фактура. Макар работодателят да е отказал плащане, съдът разглежда фактурата като доказателство за реално направен разход. Това означава, че такава практика е възможна, стига очилата да са закупени по предписание на специалиста и този начин да е определен от работодателя.
✅ Ресурс в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА: Примерна заповед за осигуряване на средства за корекция на зрението
Как да намалим оплакванията и „сухите“ очи
Позиция и височина на монитора
Поставянето на монитора има пряко значение за зрителния комфорт. Екранът трябва да бъде разположен на разстояние 50–60 см от очите и около 20° под нивото им, като горният ръб на монитора е на нивото на очите.
Когато мониторът е поставен по-високо, отколкото трябва, очите се налага да се отварят по-широко – макар и несъзнателно – което натоварва зрението и ускорява изсъхването на слъзния филм.
Вижте в това видео повече за правилната височина на монитора:
Почивки и техники за отпускане на акомодацията
По време на работа с компютър е необходимо да се правят зрителни почивки. Отклоняването на погледа в далечината на всеки половин час за 30–60 секунди помага за отпускане на акомодацията и намалява напрежението.
Добро решение е и редуването на различни дейности през работния ден, което позволява на очите да сменят фокуса и да се възстановят.
Мигане: най-ефективното безплатно средство
По време на работа с компютър е необходимо да се прави зрителна почивка – отклоняване на погледа в далечината на половинчасови интервали за 30-60 сек. за отпускане на акомодацията.
Правете микропаузи и мигайте съзнателно и по-силно, докато усетите овлажняване. Премествайте погледа към по-далечен обект (поглеждайте през прозореца).
Изкуствени сълзи и кога се ползват
Климатичните инсталации, продължителното взиране в екрана и по-широко отворените очи, ако не сме поставили монитора си правилно, допринасят за по-бързото изсъхване на слъзния филм, което усилва усещането за сухота и дразнене.
При по-сериозни проблеми може да се използват изкуствени сълзи, но това трябва да бъде след консултация със специалист по очни болести.
Не е желателно използването на очни капки с вазоконстриктор – свиването на съдовете още повече задълбочава сухотата в окото.
Ресурси за абонати на ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА
За правилно изпълнение на изискванията при работа с видеодисплей и осигуряване на средства за корекция на зрението, вижте нашите готови документи и ръководства:
- Ръководство за осигуряване на безопасна работа с видеодисплеи
– практическо ръководство с мерки, изисквания и примери от практиката. - Процедура за осигуряване на средства за корекция на зрението
– лимит на сумата, очила или само стъкла, може ли работодателят да откаже очила и др. - Примерна Заповед за осигуряване на средства за корекция на зрението
– за директно използване и адаптиране в предприятието.