Кампанията на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа за 2020-2022 г. е под наименованието „Облекчете товара“. За мнозина това вероятно отново им напомня за ръчната работа с тежести, но всъщност този път не е така. На практика в нито един момент през тези две години акцент на кампанията няма да бъде този фактор.
Заглавието на кампанията, на практика, е обединяващо и включва поредица теми, пряко или непряко свързани с нашата мускулно-скелетна система.
Една от приоритетните области е „Работа в седнало положение“. Тук отново трябва пак да прекъсна литнала към работа с видеодисплей мисъл. Не само в офиса има продължително седене!
При много производства целодневно дейностите се извършват в седнало положение и в същото време при доста по-неблагоприятни условия спрямо офиса.
Неблагоприятните условия могат да бъдат свързани с неподходящи столове, липса на пространство за краката, фино манипулиране и зрително напрежение, работа с множество елементи, за които няма достатъчно място на работната повърхност и се налага често протягане.
Често работата в седнало положение в производството е свързана с вземане или поставяне на детайли в контейнери чрез усукване и навеждане встрани.
Крайният резултат са болките, които идват малко по малко, но нали не е риск от злополука, при която да загубиш живота си или нещо да бъде отрязано, често както работодателят, така и самите работещи пренебрегват опасността.
Във връзка с приоритетната област „Работа в седнало положение“, агенцията публикува поредица материали, а ние решихме да ги обобщим и предоставим на едно място тези на български, за да можете да ги използвате.
Кога можем да говорим за продължително седене?
Съгласно определението, което използва Европейската агенция по безопасност и здраве при работа, за продължително седене можем да говорим, когато то е 2 или повече часа без прекъсване.
Данните за Европейския съюз са различни, но всички те посочват, че седенето става все по-широко разпространено:
- Според Европейското проучване на условията на труд (EWCS) от 2015 г. 28 % от работниците съобщават, че седят през почти цялото време, а 30 % съобщават, че седят през една до три четвърти от времето.
- Според данни на Евростат от 2017 г., 39 % от работниците от ЕС изпълняват трудовите си задължения в седнало положение.
- Съгласно изданието за 2019 г. на Европейското проучване за новите и нововъзникващите рискове в предприятията вторият най-често съобщаван рисков фактор в ЕС-27 (61 % от предприятията) е продължителното седене.
Последици от продължителното седене
Ето какво се случва с основни физиологични процеси при продължително седене:
- Продължителното седене в статично положение води до по-високо мускулно напрежение – особено в комбинация с повтаряща се работа – и това води до по-лошо кръвообращение.
- Поради по-лошата циркулация, „отпадъчните материали“ (киселина) се събират в мускулите; премахването на този отпадъчен материал е по-трудно и това води до изпитване на дискомфорт.
- Лошата циркулация може да доведе до подуване на краката, особено около глезените.
- Функцията на мозъка се забавя, тъй като по-малко кислород достига до него.
- Ключовите механизми за изгаряне на мазнините се изключват в момента, в който седим. Така че с течение на времето може да настъпи наддаване на тегло.
- Мускулите, които не се използват активно, губят сила и маса, а съставът на влакната се променя.
- Всеки 2 часа, прекарани в седене, повишават нивата на кръвната захар и намаляват нивата на „добрия“ холестерол с 20 %.
А ето и какви са последиците:
- болки в кръст, аврата и раменете:
Това са ефектите, които са най-бързо и най-лесно се забелязват. С времето някои от мускулите се „втърдяват”, други мускули се „отпускат”. Ставите също са подложени на напрежение и също болят.
Дисковата херния също е резултат от продължително и неправилно седене. Най-често това се случва в кръстцовия отдел на гръбнака. Хернииралият диск дразни гръбначномозъчните нерви, причинявайки болки в кръста и краката.
- диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания:
По отношение на диабета и сърдечно-съдовите заболявания, когато човек седи, почти не използва мускулите на краката си. Мускулна активност на големите мускули на краката е важна за изпомпването на кръвта.
- влошено дишане:
При седене има натиск и по-малко пространство за белите дробове – те функционират добре, когато диафрагмата е гръдният кош се разширяват правилно.
| За да видите как се отразява лошата поза на дишането, направете следното: Седнете на стола във възможно най-отпуснатата си поза. Издишайте и задръжте дъха си. Сега, изправете си и продължете да задържате дъха си. Ще получите усещане като от лек вакуум, което може да ви даде представа, колко „дишащо” пространство се губи, когато се седи прегърбен и отпуснат на стола. |
- затлъстяване:
При седяща поза се притискат червата. Това може да да влоши храносмилането и да доведе до множество проблеми.
Седящата поза винаги се е свързвала и с киселинния рефлукс. Освен това може да доведе до появата на коремче, от което жените се ужасяват. Това коремче се появява и при слабите жени и може да се вмени на лошите навици при продължителното седене.
- някои видове рак, по-специално рак на гърдата и рак на дебелото черво;
- проблеми с психичното здраве;
Нашето тяло е създадено да се движи, а не да седи продължително време на стола. Когато тялото седи твърде дълго, всички вътрешни процеси се забавят. Резултатът е – намаляване на енергийните нива, поява на раздразнителност, умора или отегчение.
Нормативна база
Няма нормативна база, която конкретно да коментира продължителното седене, но общата рамка изисква работодателят да направи оценка на риска.
Основно продължителното седене е залегнало в Директивата за видеодисплеите (Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи), която изисква да се разработят физиологични режими на труд и почивка и приложат мерки за намаляване на риска.
Съгласно тази наредба, работодателят трябва да въведе физиологичен режим на труд и почивка в съответствие с Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.
Любопитен факт е, че по отношение на физиологичните почивки работодателят има задължение да осигури подходящи места за почивка и информация за най-подходящия вид почивки, но работещите не са задължени да спазват препоръките. Те сами избират начина на прекарване на почивките „съобразно личните си предпочитания“.
Движение на работното място – идеи за работодатели
Ето няколко идеи, които дава Европейската агенция по безопасност и здраве:
- Мотивиране на работниците да правят почивки, да се движат и да се разтягат.
- Въвеждане на разтягането на срещите и насърчаване на работниците да се изправят и да се движат, да се разтягат, ако е необходимо по време на срещите.
- Провеждане на по-кратки срещи!
- Може ли да има зони за правостоящи в заседателните зали, кафенетата и т.н.?
- Принтерите, контейнерите за отпадъци да бъдат поставени единствено в общите зони.
- Осигуряване на бюра за седене и стоене.
- Осигуряване на удобна седалка, която дава възможност за промяна на позите.
- Осигуряване на фитнес оборудване в помещенията за отдих — евтини уреди като топка за Пилатес, тепих, ластици за тренировка.
- Осигуряване на безжични телефони, за да могат работниците да стоят прави и да се разхождат докато използват телефона.
Движение на работното място – съвети за работещи
Ако се чудите как сами да разнообразите седенето, можете:
- Да отидете да разговаряте с колега, вместо да му изпратите имейл или да се обадите по телефона.
- Да станете, за да се обадите по телефона или да проведете телефонен разговор.
- Да държите мобилния си телефон извън досег, за да се налага да станете, за да го използвате.
- Да използвате стълбището — започнете като слизате от асансьора един етаж по-рано.
- Може ли кратките срещи да се провеждат стоейки прави?
- Да използвате почивки, за да се движите — включете малките почивки в начина, по който работите, ставайте, за да правите кратки разтягания.
- Да паркирате колата си на място, което е по-отдалечено от входа на офиса.
- Да използвате приложение или таймер за „почивки от работата с екран“ на телефона си, което да ви подтиква да правите почивки, за да се движите.
- Ако разполагате с бюро за седене и стоене, непременно го използвайте, за да променяте позата си често.
- Използвайте принтер, който е малко по-далече – изнасянето на принтера от помещението спомага за по-доброто качество навъздуха и дава възможност да се радвижим, което ще увеличи нашата работоспособност.
- Махнете кошчето за отпадъци от вашия офис или „клетка“ – това ще ви принуди да излизате в коридора, когато се наложи да го използвате.
Видеолекция „Продължителна стояща или седяща работна поза – какво да направим“
▬ Съдържание на видеото ▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬
00:00 – Какво са мускулно-скелетните смущения
00:57 – Рискови фактори за мускулно-скелетните смущения
04:01 – Хронични мускулно-скелетни заболявания
06:36 – Продължително стоене – последици
09:23 – Добри практики при продължително стоене
14:48 – Продължително стоене – какво можем да направим за себе си
16:55 – Продължително седене – последици
20:01 – Движение на работното място – идеи за работодатели
20:49 – Как да се движим повече
|
На място при вас или дистанционно на живо! Всеки участник получава три удостоверения за изпълнение на изискванията за: ✅ Обучение по чл. 6, ал. 1, т. 1-4 от Наредба РД-07-2/16.12.2009 г. (ежегодно обучение по ЗБУТ) |