Алкохолът на работното място не е тема, която се появява често в официалните политики на фирмите, но почти всеки, който се занимава със ЗБУТ, е попадал на реални ситуации.
Понякога става дума за „само една бира на обяд“, друг път – за съмнение след инцидент или видимо неадекватно поведение. Общото между всички тези случаи е едно: ако няма ясна организация и предварително разписани правила, работодателят и отговорното лице по ЗБУТ остават без реални инструменти за действие.
Затова все повече работодатели осъзнават необходимостта да въведат ясни правила и процедури за проверка на употреба на алкохол. Но как точно да се организират тези проверки, за да бъдат едновременно ефективни и законосъобразни?
Какво казва законът?
Макар в българското законодателство да няма специална наредба за реда на извършване на проверки за алкохол (с изключение на транспортния сектор) и това често се тълкува погрешно като „нямаме право да проверяваме“.
От друга страна:
- Кодексът на труда ясно изисква работниците да се явяват на работа в състояние, позволяващо им да изпълняват задълженията си.
- Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателя да предприема мерки за предотвратяване на рискове.
Висшият касационен съд приема, че явяването на работа след употреба на алкохол или употребата на алкохол по време на работа са тежки нарушения на трудовата дисциплина, независимо дали са настъпили вредни последици.
Работодателят има право и задължение да осигури безопасни условия на труд, но трябва да го направи правилно.
Най-честите пропуски, които се срещат в практиката, са:
- липса на писмен документ (процедура или заповед), който да урежда проверките;
- неяснота кой има право да извършва проверка;
- използване на несертифицирани или некалибрирани уреди;
- липса на документиране на резултатите;
- пълно пренебрегване на изискванията за защита на личните данни.
Всички тези пропуски могат да обезсмислят иначе „доброто намерение“ на работодателя и да доведат до загубени дела, санкции или сериозни конфликти в колектива.
Политика на нулева толерантност
Световната здравна организация препоръчва работодателите ясно да посочат своята политика спрямо алкохола на работното място. В практиката все повече предприятия въвеждат принципа на нулева толерантност – не се допуска нито едно лице да извършва дейности на територията на предприятието, ако е употребило алкохол.
Тази политика може да бъде въведена чрез:
- Утвърждаване на фирмена политика.
- Включване в Правилника за вътрешния трудов ред.
- Включване във Вътрешни правила за ЗБУТ.
- Включване в етичен кодекс.
Кой може да бъде проверяван и при какви условия
Един от чувствителните моменти е обхватът на проверките. Работници и служители по трудово правоотношение са очевидната група, но далеч не са единствената.
Външни изпълнители, подизпълнители, доставчици и дори посетители често имат достъп до производствени зони и извършват дейности с риск. Ако правилата за алкохол не ги обхващат, се създава сериозна „сива зона“ в управлението на безопасността.
Правилният подход е условията за проверки да бъдат уредени предварително – в правилника за вътрешния трудов ред, в договорите с външни фирми и в правилата за достъп до обекта. Така проверките не са изненада, а част от ясно заявена политика.
Как се организират проверките?
1. Писмен документ
Организацията на проверките трябва да е уредена в писмен документ – процедура или заповед, известни на всички работещи. Препоръчва се консултация с работещите или техни представители при въвеждането на проверките.
2. Определяне на проверяващи лица
Проверките извършват само изрично упълномощени лица – служители по охрана, специалисти по БЗР, медицински специалисти или други служители след специално обучение.
3. Декларация за съгласие
Работещите подписват декларация, че са запознати с правилата и дават съгласие за проверки. Това служи като доказателство за информираното им съгласие.
4. Конфиденциалност
Резултатите се третират като лични данни по Закона за защита на личните данни и GDPR. Достъп имат само работодателят, упълномощените лица и отделът по ЗБУТ.
Методи за установяване
Дрегерите са най-познатият инструмент, но не са единственият. Освен техническите средства, практиката и съдебните решения показват, че употребата на алкохол може да се установи и чрез:
- медицински преглед и медицинско удостоверение;
- лабораторни изследвания;
- свидетелски показания при ясно и логично описани признаци.
Точно тук организацията е решаваща. Ако няма разписан ред какво се прави при положителен резултат, при отказ от проба или при оспорване, работодателят действа „на тъмно“.
Видове проверки
Работодателите обикновено въвеждат:
- Проверки при влизане на територията.
- Периодични или изненадващи проверки по време на работа.
- Проверки при съмнение (мирис, нарушена координация).
- Задължителни проверки след трудова злополука.
Документиране на проверките
Проверката, която не е документирана, на практика не съществува. Констативни протоколи, заповеди, декларации за съгласие, регистри – това са нещата, които защитават работодателя, когато се стигне до спор.
В същото време тези документи съдържат чувствителни лични данни. Това означава, че трябва да се мисли и за GDPR – кой има достъп, колко дълго се съхраняват данните и при какви условия могат да се използват.
Нуждаете се от готови документи?
Правилната организация на проверките изисква добре изготвени процедури, заповеди, протоколи и декларации. В ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ще намерите подробно ръководство с всички необходими документи, включително:
- Примерна фирмена политика за нулева толерантност
- Примерна фирмена процедура за извършване на проверки
- Образци на всички необходими фирмени заповеди, протоколи и декларации
- Договорни клаузи за външни изпълнители
- Анализ на съдебната практика
Абонирайте се за ZBUT.EU и получете готови документи веднага →
Над 900 специалисти вече се възползват от готовите решения в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА. Спестете си времето и усилията – използвайте проверени на практика документи, които ви защитават при проверки.