Обикновено в правото се знае, че е важно да се гледа основанието, на което е издадена една наредба, за да се предвиди какъв е нейния обхват.
Например, ако една наредба е издадена на основание Кодекса на труда, то това означава, че нейните изисквания са свързани с наличието на трудови правоотношения.
Действащата Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, обаче, е издадена на основание чл. 281, ал. 5 на Кодекса на труда и чл. 36, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Също така, още в член първи на Наредбата още веднъж се уточнва нейния обхват. В него се казва, че
„с тази наредба се определят условията и редът за провеждане на обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа и се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.“
Съответно чл. 2 от ЗЗБУТ гласи:
Чл. 2. (1) Този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението.
Обърнете внимание – „независимо от основанието, на което се извършва работата“.
Нещо повече:
Съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), работодател е не само лицето, което е в трудови правоотношение с работник или служител, но и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организацията.
Имайки предвид тези факти, можем да твърдим, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, включително провеждането на инструктажи, е задължително дори за работещите по т. нар. граждански договори.
В тази връзка ето едно дело от април 2011г., в което се казва следното:
Второто възражение което се поддържа от защитата,че за работодателя не е имало задължение да извършва такъв инструктаж,след като двамата работника са били наети по граждански,а не по трудов договор е също неоснователно и не намира опора в цитираните нормативни актове.
На първо място закона за здравословни и безопасни условия на труд в разпоредбата на чл.14 не дели работещите на такива наети по трудов или по граждански договори и въвежда задължението за всеки един работодател да спазва задълженията вменени от закона включително и по отношение на инструктажите за здравословни и безопасни условия на труд.
На второ място следва да се отбележи и разпоредбата на пар.1 т.2 от заключителните разпоредби на закона,където законодателя изрично е определи понятието на работодател не само по критериите на пар.1 т.1 от КТ,но и даденото допълнително съдържание като “всеки който възлага работа” т.е. систематичното и разширително в случая тълкувание на нормата определя възлагането на функции както по трудови правоотношения така и по гражданско правни такива.
📖 ОЩЕ ПО ТЕМАТА: |
📙 Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА Пълно ръководство за организация, провеждане и документиране на инструктажите с образци на фирмени документи |
Безспорно, наредбата задължава работодателя да инструктира буквално всеки един, присъстващ в обекта на дружеството. Чл. 11, ал. 1 определя кръга от субектите. За работещите по трудов договор редът е предписан и само трябва да се изпълнява.
По отношение на всички останали лица, ал. 6 на същия член задължава работодателя писмено да определи вида и начина на провеждане и документиране на инструктажите на лицата . Той е човекът ! Така че ако на работещ по граждански договор инструктажът не е документиран в книгите, това още не е нарушение. Работодателят ще е осъществил състава на едно евентуално нарушение, ако не е разпоредил в заповед как точно ще се изпълни процедурата по провеждане и документиране на инструктажите на работещите по граждански договор. За това може да му се търси отговорност !
А ако е разпоредил, но не е направил инструктажа ? Какво е нарушил тогава ? Не е изпълнил собствената си заповед, или е нарушил Наредбата ? Кой ще му търси отговорност ? Инспекцията ? Май не ! Давам ви нова тема за дискусия от нашенското ни трудово законодателство.
Здравейте, господин Иванов,
Благодаря Ви за включването в темата.
По принцип ако работодателят е разпоредил (направил е организацията), но инструктажът не е направен, отговорността е на съответното длъжностно лице, на което са възложени тези задължения.
Кодексът на труда предвижда административно наказание и за длъжностни лица, не само за работодатели:
Чл. 413. (2) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Има редица случаи, в които не е наложена глоба на работодателя, а само на длъжностното лице. В случая освен конкретно определеното длъжностно лице за провеждане на инструктажа, административно наказание може да има и за органа по безопасност и здраве при работа, тъй като не е изпълнил своите функции да осъществява контрол от името на работодателя.