Коментар върху измененията в законодателството за канцерогени и мутагени

В брой 5 на Държавен вестник от 17.1.2020 г. бе обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа.

Този път измененията изискват нашето внимание, още повече че те поставят и някои въпроси, на които ще получим отговор от инспекционната практика.

Какво доведе до тези изменения?

Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа въведе общите правила. В нея има гранични стойности само за 3 канцерогена – бензен, моновинил хлорид и прах от твърда дървесина.

Нашата Наредба 10/2003 г. въведе изискванията на директивата, а граничните стойности бяха добавени към списъка в приложение 1 на Наредба № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа.

В същото време ние запазихме граничните стойности за различни химични агенти, считани за канцерогени и налични от времето преди въвеждане на европейското законодателство по безопасност и здраве при работа.

Още в първият вариант на Наредба 13, обнародван през 2004 г., в приложението има още една колона под наименованието „специфични ефекти“, в която е отбелязана класификацията и възможността за резорбция през кожата. С измененията през 2007 г. в колоната остава само бележката за кожата.

До 2017-а година нямаше промени в директивата за канцерогените, свързани с официално въвеждане на гранични стойности за други канцерогени/мутагени, освен първоначалните три.

След проведени консултации, изследвания и други подобни, бе обнародвана Директива (ЕС) 2017/2398, с която се въвеждат гранични стойности за нови химични агенти (канцерогени), от които реално за нас в България нови са само два: О-толуидин и Бромоетилен.

Със следващите две директиви се добавиха гранични стойности и на други химични агенти, като пак за някои в България вече имаше въведени такива. Сега, обаче, тези гранични стойности се променят. Някои се повишават, а други понижават.

Пример за повишаване е граничната стойност на респирабилния прах от кристален силициев диоксид. След включването му в директивата през 2017-а година, станахме свидетели на европейски кампании за информиране относно заплахата от рак при вдишване на този прах.

Сега, две години по-късно, и в България се въвежда граничната стойност, посочена в директивата, като не се възползваме от възможността да имаме по-строги изисквания и от 0, 07 тя вече е 0,1 mg/m3.

Измененията въвеждат изискванията на три директиви, с които се въвеждат или променят гранични стойности за химични агенти., за които има потвърждение, че са канцерогени и/или мутагени:

  • Директива (ЕС) 2017/2398 на ЕП и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа
  • Директива (ЕС) 2019/130 на ЕП и на Съвета от 16 януари 2019 г. за изменение на Директива 2004/37/ЕО
  • Директива (ЕС) 2019/983 на ЕП и на Съвета от 5 юни 2019 г. за изменение на Директива 2004/37/ЕО

Още за праха от респирабилен кристален силициев диоксид

С измененията и допълненията на Наредба 10/2003 г.  в приложението й се включиха всички химични агенти, които виждаме в горните три директиви.

Това, обаче, не означава, че са преместени всички канцерогени от приложението на Наредба 13/2003 г.

Освен това не означава, че ако при нас няма нито едно от веществата, описани в приложението, то изводът е, че при нас не се работи с канцерогени/мутагени.

Пример за това е пропан-бутана, който е от т. нар. UVCB вещества. Официалното му наименование е „Въглеводороди, богати на C3-4, нефтен дестилат“. За това UVCB вещество има хармонизирана класификация (т.е. задължителна за ЕС) като канцероген 1А и мутаген 1В.

Но да се върнем на свободния кристален силициев диоксид. В наредба 10 бе преместена граничната стойност само за чистия прах под наименованието „Респирабилен прах от кристален силициев диоксид“. Старото описание бе „Силициев диоксид свободен кристален (кварц, тридимит, кристобалит) и кварцово стъкло“.

В приложение 1 на Наредба 13/2003 г. останаха граничните стойности за редица химични агенти, съдържащи под 2% свободен кристален силициев диоксид в респирабилна фракция, както и граничната стойност за „Прах смесен, съдържащ над 2% свободен кристален силициев диоксид в респирабилната фракция“.

Експозиция на чист прах от респирабилен кристаленсилициев диоксид би имало само в производства, където се използват някои от описаните в скобите материали като суровина или материал. Примери за такива са стъкларската промишленост и процеса на пясъкоструене (обработката на повърхности с помощта на кварцов пясък).

В същото време, се очаква да има експозиция на смесен прах със съдържание на свободен кристален силициев диоксид в респирабилна фракция при още много дейности.

В разработката на Health and Safety Executive „Контрол на експозицията на респирабилен кристален силициев диоксид“ са посочени следните индустрии, в които може да се очаква експозиция:

  • строителни и разрушаващи процеси – бетон, камък, тухла, хоросан;
  • кариери;
  • добив на шисти и обработка на шисти;
  • грънчарство, керамика, производство на керамични глазури, производство на тухли и плочки;
  • леярни;
  • производство на огнеупорени материали и рязане;
  • производство на бетонови изделия;
  • монументална и архитектурна зидария, каменна камина и производство на кухненски плотове;
  • абразивно бластиране с пясък.

Освен рисковете от силикоза и хронична обструктивна белодробна болест е посочен и рискът от рак на белия дроб при продължителна и висока експозиция.

Тук възниква въпросът:

Ще считаме ли, че работещи, които са изложени на смесен прах, съдържащ свободен кристален силициев диоксид (СКСД) – респирабилна фракция, също са изложени на канцерогени?

Напомням, че граничната стойност за такъв прах бе оставена в Наредба 13/2003 г.

Ето откъде идва недоразумението:

В Европейския съюз никога не е имало гранична стойност за смесен прах, съдържаш СКСД или за чист прах от СКСД. Но ние си имахме и за едното, и за другото.

В увода към Директива (ЕС) 2017/2398, която въвежда гранична стойност за чистия прах, е посочено следното:

„Налице са достатъчно данни за канцерогенността на респирабилния прах от кристален силициев диоксид. Въз основа на наличната информация, включително научните и техническите данни, следва да бъде определена гранична стойност за респирабилния прах от кристален силициев диоксид. Респирабилният прах от кристален силициев диоксид, получен при работен процес, не е обвързан с класификация в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008. Ето защо е целесъобразно работите, свързани с експозиция на респирабилен прах от кристален силициев диоксид, получен при работен процес, да бъдат включени в приложение I към Директива 2004/37/ЕО…

Наръчниците и примерите за добри практики, изготвени от Комисията, държавите членки или социалните партньори, или други инициативи, като например социалният диалог „Споразумение за здравословни условия на труд чрез спазване на добрите практики при обработка и използване на кристален силициев диоксид и продукти, съдържащи кристален силициев диоксид“ (NEPSi), са ценни и необходими инструменти, с които се допълват регулаторните мерки и по-специално се подкрепя ефективното прилагане на граничните стойности, поради което следва да им се обърне сериозно внимание.“

Остава въпросът:

Под „Работа, свързана с експозиция на респирабилен прах от кристален силициев диоксид, получен при работен процес“ се разбира само работа, при която се отделя само респирабилен прах от СКСД или и работа, при която се отделя смесен прах, в който в респирабилната фракция има СКСД?

Впрочем, граничната стойност за смесен прах, съдържащ над 2 % СКСД, на практика е свързана с граничната стойност на прах от СКСД. Тя се изчислява по уравнение, в което е включена граничната стойност на прах от СКСД и процента на този прах в смесения:

(0,07 x 100)/Z,

където Z е процента, а 0,07 е старата гранична стойност за прах от СКСД.

Нарочно или без да искат, законотворците не са променили тази формула в Наредба 13/2003 г. По този начин за работещите, изложени на смесен прах, съдържаш респирабилен кристален силициев диоксид нормата за прах от СКСД във въздуха остава по-строга от европейската.

Така тези работещи стават по-защитени от работещите, изложени на чист прах от респирабилен кристален силициев диоксид. Дали е хубаво, че все пак има по-висока защита за голям брой работещи или е лошо, че тези, които са най-силно застрашени, са с по-малка защита, не можем да кажем.

И ако се върнем на въпроса дали трябва да считаме, че работещи, изложени на смесен прах, съдържащ над 2% свободен кристален силициев диоксид, са с експозиция на канцерогени, то нашето мнение е, че отговорът е – ДА!

Също и всяка работа, при която се отделя смесен прах, в който има и прах с респирабилен кристален силициев диоксид би трябвало да влиза в определението „Работа, свързана с експозиция на респирабилен прах от кристален силициев диоксид, получен при работен процес“ (вижте дейностите, описани от HSE).

Но това засега е само нашето мнение, какво ще покаже инспекционната практика е друго нещо. Възможно е след години и в европейска директива да се появи гранична стойност за „смесен прах, съдържаш свободен кристален силициев диоксид“ като канцероген.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.