Национален азбестов профил на България

На Петата министерска конференция по околна среда и здраве, проведена в Парма, Италия през 2010 г., държавите-членки от Европейския регион на СЗО приеха с декларация да разработят национални програми за елиминиране на заболяванията, свързани с азбест (ARDS) до 2015 г., в сътрудничество със СЗО и Международната организация на труда (МОТ).

През 2015 година е създаден националния азбестов профил на България от специалисти на Националния центъ по обществено здраве и анализи, от който ви предлагаме някои извадки.

Въведение

България има находища на природни азбестови смеси (антофилит) в облагородения слой почва в Източните Родопи и Беласица. Експлоатацията на находищата на природен азбест
(антофилит – тремолит), производството и употребата на азбест-съдържащи продукти са интензивни през последните 3-4 десетилетия на миналия век. Добиваният в страната азбест е влаган в изолации на тръбопроводи, турбини, пещи в енергетиката и металургията.

Внасяният азбест, предимно хризотилов, е използван за производство на азбесто-циментови продукти (тръби, плочи, панели), азбесто-перлитови изолационни блокове, сегменти, азбесто-текстилни изделия (въжета, шнурове, пълнежи, тъкани), шприцовани изолации на промишлено оборудване, фрикционни продукти, пресовани материали за електрониката, диафрагми за електролиза в химическата промишленост и др. Внасяният крокидолит е използван като съставка в някои видове азбестоциментови тръби.

Класификация
Азбестът е класифициран като канцерогенно вещество (Carc 1А;. H350, STOT RE 1; H372) в приложение VІ на Регламент CLP (ЕО) № 1272/2008.

Забрана на азбеста

България забранява вноса, производството и употребата на всички азбестови влакна и азбестосъдържащи продукти от 1 януари 2005 г. Забраната е издадена с Наредбата за опасните химични вещества и препарати, подлежащи на забрана или ограничения при търговия и употреба.

Внос, добив и употреба на азбест.

Пълната забрана за внос, производство, пускане на пазара и употреба на азбестови влакна е в сила от 2005 г. Въпреки това, нелегален внос на съдържащи азбест материали и продукти от страни извън ЕС, в които съдържанието на азбест надвишава 0.1% по маса не е изключен.

Добивът на азбест е прекратен няколко години преди пълната забрана за внос, производство и употреба на всички азбестови влакна и продукти, съдържащи азбест през 2005.

От 2005 г. производството на материали, съдържащи азбест, е забранено в България. Въпреки това, азбестът може да се яви като примес при производството на продукти от замърсени
с азбест суровини. Важен пример е добивът на рудни и нерудни полезни изкопаеми. Минерални суровини като вермикулит и талк също могат да съдържат азбест.

В страната има 52 депа с издадени разрешителни за приемане на съдържащи азбест материали и отпадъци. Три от тях са закрити поради изчерпан капацитет, а на едно е извършена и рекултивация.

Общ брой на работниците, експонирани на азбест в страната

Липсват преки данни за общия брой работници, експонирани през годините, но се оценяват на 27 000. Обобщените данни от декларациите, подадени от работодателите съгласно Наредба № 3/2010 г. (ДВ, бр. 19, 2010) показват, че през 2012 година 1188 работници са професионално експонирани на азбест, но е възможно техният брой да е по-висок.

Пълен списък на секторите, в които има експозиция на азбест в страната, и списък на отрасли с най-голям брой работници, потенциално експонирани на азбест

По-голямата част от работещите към момента в риск от експозиция на азбест извършват дейности по разрушаване, реконструкция или поддръжка на азбестсъдържащи сгради и съоръжения и/или депониране на азбестови отпадъци.

В допълнение експозиция на азбест може да настъпи извън работното място при:

  • Дейности по отстраняване и / или реконструкция на съдържащи азбест материали в жилища, за които законодателните изисквания за здраве и безопасност при работа не се
    прилагат;
  • При контакт със замърсеното работно облекло могат да бъдат експонирани близките на работници, извършващи дейности с материали, съдържащи азбест;
  • Емисии на азбестови влакна от некапсуловани азбестосъдържащи материали, изграждащи жилищни и обществени сгради и/или неправилно съхранявани отпадъци от азбестосъдържащи материали;
  • Използване на продукти, съдържащи азбест в бита.

В миналото на азбестова експозиция са били изложени работещите при добив на антофилит и тремолит азбест, а също и ангажираните работници в преработка и производство на суровини и азбест съдържащи продукти:

Списък на основните азбестови производства в България

Производства с висок риск от експозиция

В момента не е релевантно: няма висок риск от експозиция при стриктно спазване на нормативните разпоредби и легално извършване на дейностите по отстраняване на азбестови материали.

След като граничната стойност за среднодневна експозиция на азбестови влакна се променя на 1 f/cm3 през 1992 г., данните на НЦОЗА показват, че повечето от изследваните работни места отговарят на изискванията, с изключение на работни места по време на премахване азбестова изолация на турбини (6.5 f/cm3) в ТЕЦ и няколко работни места при производство на азбесто-текстилни изделия (4.7 – 5.0 f/cm3).

Разпространение на азбестоза

Данните на Петрова (2005) за периода 1980-2000 показват, че новите случаи на азбестоза, плеврални плаки и удебелявания варират от 136 до 201 годишно. Новорегистрираните случаи на азбестоза са 1-4 случая годишно в последните години, но като цяло разкриваемостта и регистрирането на професионалните болести се счита за незадоволително в Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2013 на Министерство на здравеопазването.

Честота на рак на белия дроб сред работниците, експонирани на азбест

Няма данни за честота на рак на белия дроб сред работниците, експонирани на азбест, но по данни на Националния раков регистър случаите на рак на белия дроб от всички причини се увеличават и през 2012 г има 4057 нови случая, от които 3393 при мъже и 764 при жени.

Ракът на трахеята и белия дроб е водеща причина за смърт от рак при мъжете през 2012 г. в България с 27,5% и заема трета позиция при жените с 9,5%, след рак на гърдата (18.3%) и рак на дебелото черво (9.8%).

Честота на мезотелиом

Данните на Националния раков регистър показват увеличение на случаите на мезотелиом и при двата пола за периода 1993 -2012, но те не са обследвани за професионална етиология.

случаи на мезотелиом в България

Професионалните болести

Съгласно списъка на професионалните болести следните, свързани с азбеста заболявания, са признати за професионални:

  • Азбестоза (бронхо-пулмонална фиброза) със или без усложнения: белодробен емфизем, хроничен бронхит, респираторна недостатъчност, бронхиектазии, белодробно сърце,
    сърдечна недостатъчност и др.
  • Плеврални плаки (фиброзни, хиалинни, калциеви) със или без усложнения: белодробен емфизем, респираторна недостатъчност, белодробно сърце, сърдечна недостатъчност и
    др.
  • Плеврит
  • Белодробен карцином
  • Плеврит (усложнение на белодробен карцином)
  • Злокачествен мезотелиом (плевра, перитонеум, перикард)
  • Рак на ларинкса
  • Рак на яйчника
  • Рак на стомашно-чревния тракт
  • Кожни промени (дерматит, брадавици)

Липсват данни за компенсациите, изплащани за свързаните с азбеста заболявания. Въпреки, че свързаните с азбест заболявания са признати като професионални, малка част са регистрирани като такива, и компенсациите, свързани с тях са малко поради недостатъчна регистрация или дори неотчитане на азбестсвързаните заболявания като професионални, особено на злокачествените.

Изтеглете пълния текст на Националния азбестов профил на България

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.