Нормативна база по здравословни и безопасни условия на труд

Нормативната база по здравословни и безопасни условия на труд в България е сложна система от над 150 нормативни акта, които определят изискванията за осигуряване на безопасност и здраве на работещите.

В тази статия ще разгледаме как е структурирана тази система, какви видове нормативни актове съществуват и как те се прилагат на практика.

Европейско и българско законодателство

Българската нормативна база по ЗБУТ е изградена на основата на европейското законодателство. Като член на Европейския съюз, България е задължена да прилага изискванията на европейските директиви и регламенти в областта на безопасността и здравето при работа.

Разликата между регламент и директива

Регламентът е нормативен акт на Европейския съюз, който има общо приложение. Той съдържа задължителни правила и се прилага еднакво във всички държави членки.

За разлика от директивите, регламентите не оставят възможност за избор на форма или начин на въвеждане на изискванията – правилата, които съдържат, трябва да се прилагат такива, каквито са приети на европейско ниво.

Регламентите влизат в сила непосредствено и едновременно на територията на всички държави членки, включително България. Те се обнародват в Официален вестник на Европейския съюз и са задължителни в пълния си обем.

Например: Регламент (ЕО) № 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси.

Ако нормативен акт или негови правни норми противоречат на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.

Директивата задава изисквания и определен срок от време, в който вътрешното законодателство на държавите членки трябва да се приведе в съответствие с нейните разпоредби.

Например: Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място, наричана още Рамкова директива, е въведена в България чрез Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Йерархия на нормативните актове

Защо е важно да познаваме йерархията на нормативните актове? Защото, ако два нормативни акта си противоречат, то в сила е този, който стои по-високо в йерархията.

Йерархията на нормативните актове, която се спазва и в нормативната база по ЗБУТ, в нисходящ ред е:

• Основни нормативни актове на Европейския съюз
• Конституция на Република България
• Решенията на Конституционния съд на Република България, с които даден закон се обявява за противоконституционен
• Ратифицираните от Република България международни договори
• Законите (вкл. т. нар. кодекси, които имат същия юридически ранг, както и законите), които имат еднакъв юридически ранг, независимо от това дали са приети от Великото народно събрание или от някое от обикновените народни събрания; указите с ранг на закон, издавани от бившите държавни органи, наричани Президиум на Народното събрание и Държавен съвет
• Нормативни подзаконови укази, издавани от бившите държавни органи, наричани Президиум на Народното събрание и Държавен съвет, които укази са с по-малък юридически ранг от законите и от предходните укази, но са с по-голям юридически ранг от нормативните актове на Министерския съвет
• Решенията на Върховния Административен Съд на Република България, с които даден нормативен акт на Министерския съвет или на отделен министър се отменя като противоречащ на законите
• Нормативни актове на Министерския съвет, които на свой ред имат следната своя низходяща йерархия: постановления, правилници, наредби,  инструкции
• Нормативни актове на общинските съвети (наредби).

Освен тези нормативни актове, роля на нормативни актове имат и редица други юридически актове, издавани от Министерския съвет или отделни министри, каквито са: тарифите, нормалите, правилата, уставите и пр.

Влизане в сила на нормативните актове

Всички нормативни актове се публикуват в Държавен вестник. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.

Когато нормативният акт влиза в сила в определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се брои в този срок.

Национална нормативна база по ЗБУТ

Кодекс на труда

Кодекса на труда задължава работодателя да осигури такави условия на труд, че „всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена„.

В Кодекса на труда, от гледна точка на трудовите отношения, са регламентирани основополагащите изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите.

Уредени са също и условията, реда и органите за контрол по спазване на трудовото законодателство, в т.ч. и по здравословните и безопасни условия на труд, както и принудителните административни мерки и административно наказателните отговорности, които прилагат контролните органи при установяването на нарушения на трудовото законодателство.

Закон за здравословни и безопасни условия на труд

Основният нормативен акт на Р България, чрез който се въвежда Рамкова директива 89/391/ЕИО, е Законът за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).

Със Закона за здравословни и безопасни условия на труд са определени основните права, задължения и отговорности на всички участници в трудовия процес:

• държавата;
• работодателите;
• работещите;
• лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие;
• други организации и юридически лица.

Чрез ЗЗБУТ са въведени изцяло всички изисквания на рамковата Директива на Съвета за въвеждането на мерки за стимулиране подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа (89/391/ЕЕС).

Наредби

Наредбите са основният подзаконов инструмент за прилагане на закона. Те съдържат конкретни изисквания, които работодателите трябва да изпълняват на практика – по отношение на факторите на работната среда, дейностите, оборудването и защитата на определени групи работещи.

В нормативната база по ЗБУТ има над 150 наредби, които въвеждат изисквания, свързани с осигуряване на безопасност и здраве при работа.

Те въвеждат изисквания, свързани с:

1. Фактори на работната среда
Например: Наредба № 3 от 5.05.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации

2. Здраве и безопасност при конкретни дейности
Например: Наредба № 3 от 23.03.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично (студено) обработване на метали

3. Здраве и безопасност при работа с конкретно оборудване
Например: Наредба № 10 от 7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари

4. Мерки при специфични условия на труд
Например: Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея

5. Изпълнение на конкретни изисквания
Например: Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място

6. Специална закрила
Например: Наредба № РД-07-4 от 15.06.2015 г. за подобряване на условията на труд на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки

Правилници

Правилниците по безопасност имат по-ограничен обхват и обикновено уреждат конкретни области или специфични въпроси, свързани с безопасността и здравето при работа. Те също са подзаконови актове и не могат да противоречат на закона или на наредбите.

От 1967 до 1996 год. са публикувани над 110 правилника по безопасност на труда, издавани от съответните министерства и ведомства на основание Кодекса на труда.

Някои от тях са остарели и непригодни за днешните реалности в икономиката както по отношение на нейната собственост и управление, така и по отношение на новото оборудване и обхвата на видовете трудови дейности.

Те все още имат своята роля в нормативната база по ЗБУТ, защото на основание § 21 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд:

Инструкции

Инструкциите са нормативни актове с още по-детайлен и конкретен характер. Те дават указания за прилагането на определени изисквания и често се използват в специфични ситуации. Както и останалите подзаконови актове, инструкциите трябва да се прилагат в съответствие с по-висшите нормативни актове.

Стандарти в контекста на ЗБУТ

Стандартите често създават объркване, защото в практиката се възприемат или като „препоръка“, или като „още едно задължително изискване“. Истината е, че ролята им в системата по ЗБУТ зависи от връзката им с нормативните актове и от начина, по който са използвани в тях.

По правило стандартите са доброволни. Това означава, че сами по себе си те не създават задължения за работодателите или производителите. Те описват утвърдени технически решения, методи и добри практики, които могат да се използват за постигане на съответствие с нормативните изисквания.

Кога стандартът става задължителен

Стандартът става задължителен, когато към него има изрична препратка в нормативен акт. В такъв случай той вече не е просто „добра практика“, а част от задължителните изисквания. Това е ключов момент, който често се пропуска – не стандартът сам по себе си създава задължение, а нормативният акт, който го прави приложим.

В нормативната база по ЗБУТ има редица примери. Един от тях, е свързан със стандарта БДС EN 12464-1  и нормите са осветеност.

В общия случай все още е приложима Наредба № 49 за изкуствено осветление на сградите.

В няколко наредби, обаче, вече има препратка по отношение на изискванията за осветеност към този стандарт, например Наредба № 14 от 9 декември 2021 г. за хигиената на храните, в която се казва, че

Осветлението в обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни трябва да отговаря на изискванията на БДС EN 12464-1 „Светлина и осветление. Осветление на работни места. Част 1: Работни места на закрито“.

Хармонизирани стандарти

Стандартите са доброволни, но ние търсим лични предпазни средства, на които има маркировка за съответствие с даден стандарт. Прави ли това стандартите, свързани с лични предпазни средства, задължителни за производителите и как?

Няма европейски нормативен документ, който директно да казва, че произведените лични предпазни средства трябва да отговарят на съответен стандарт и трябва да са проверени по процедура на конкретен стандарт. Защо ние си търсим стандарта?

Отговорът на този въпрос се крие във вида на съвременното европейско законодателство, т. нар. законодателство от Нов подход.

• При стария подход в европейските нормативни документи бяха включени подробни технически изисквания.
• Новият подход не въвежда директно подробни технически изисквания, а определя т. нар. „съществени изисквания“.

Например Регламент (ЕС) 2016/425 от 9 март 2016 година относно личните предпазни средства и Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства. Този регламент определя съществените изисквания за проектирането и производството на лични предпазни средства (ЛПС).

За да може да продаваш ЛПС в Европейския съюз, ти трябва да си доказал, че те отговарят на описаните в регламента изисквания. Най-лесният начин да докажеш това е, когато ЛПС отговарят на европейските хармонизирани стандарти.

В регламента е посочено следното:

„счита се, че ЛПС, които са в съответствие с хармонизираните стандарти или части от тях, данните за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, съответстват на съществените изисквания за опазване на здравето и за безопасност, установени в приложение II, обхванати от тези стандарти или части от тях.“

Разбира се, производителят може да потърси други алтернативни начини за доказване, но има ли смисъл в това и как ще докаже, че неговият начин осигурява съответствие със съществените изисквания?

С други думи: прилагането на хармонизираните стандарти е доброволно, но е най-лесният и сигурен начин за доказване на съответствието на продуктите със съществените изисквания на европейските нормативни изисквания.

А защо се наричат хармонизирани?

Това са европейски стандарти (EN), разработени по мандат на Европейската комисия и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA). Те се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз (това е „Държавния вестник“ на ЕС) и по този начин вече могат да се използват за доказване на съответствието на продуктите с изисквания.