Наредба № РД-07-4 от 15 юни 2015 г. за подобряване на условията на труд на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки изисква за всяка специфична опасност да се оцени риска за безопасността и здравето и всеки възможен ефект върху бременността и кърменето.
Тези специфични дейности са описани в Приложение № 1 на наредбата и сред тях виждаме:
- Физични агенти, за които се счита, че причиняват ембрионални увреждания и/или е вероятно да причинят отделяне на плацентата.
Следва списък на почти всички физични фактори и в добавка описание за специфична дейност като „придвижване (вътре или извън предприятието)“, „умствена или физическа умора“, „работни движения и работни пози“.
С други думи – общи понятия и никой не знае къде е границата.
Следват:
- Химични агенти, за които се счита, че застрашават здравето на бременните жени или на плода. След този текст има малко повече конкретика – мутагени, канцерогени, токсични за репродукцията, със специфична токсичност за определени органи след еднократна експозиция.
Законотворците не са оставили нещата до тук и отново имаме твърде общ текст, свързан с химичните агенти, като се включили в списъка като специфичен фактори и работата с „известни химични агенти с позната и опасна кожна абсорбция„.
Нека да разгледаме по-отблизо споменатите фактори, за да разберем за какво трябва да помислим при оценката на риска и преценката на възможните ефекти върху бременността.
Кога има риск от дефекти на бебето
В някои случаи, при експозиция на олово, живак, йонизираща радиация, някои вируси като рубеола е известно, че тези агенти могат да са потенциално „тератогенни“, т.е. да причинят дефекти на плода или че някои от тях могат да намалят възпроизводителната способност на мъжа или на жената, или че могат да се отразят на развитието на нероденото бебе.
Възможният ефект върху бременността или плода обикновено зависи от:
- На кой етап от бременността е възникнала експозицията.
- Какво количество от химичния агент е проникнал в организма на майката и оттам в бебето.
- Колко дълго нероденото бебе е било изложено на други рискове от околната среда – цигарен дим, лекарства, висока температура на майката, алкохол и др.
Нейонизиращи лъчения (електромагнитни полета)
Електромагнитните полета са наш неизбежен спътник в модерния ни живот. Наличната в момента информация за ефектите на различни видове и нива на експозиция, както и възможните въздействия върху бременността или нероденото бебе са известни в някои области и не толкова познати в други.
В Наредба № РД-07-5 от 15.11.2016 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на електромагнитни полета бременните работнички са поставени в категорията „работещи, изложени на специфичен риск“.
В ръководството за оценка на риска има таблица с различни дейности и оборудване и дали при работа е възможно неблагоприятно въздействие върху различните групи лица. От тази таблица забелязваме, че специфична оценка за бременни работнички се изисква при:
- работа в забранената зона, определена от оператора, на антени за базова станция;
- работа с осветителна техника, захранвана на радиочестота или с микровълни;
- работа, свързана с електрически инсталации с фазов ток по-голям от 100 A — включва проводници, комутационна апаратура, трансформатори и др.
- диелектрични нагряване и заваряване;
- работа с оборудване за електростатично боядисване;
- индукционно нагряване и запояване и други.
С какво е свързан рискът?
Установено е, че при някои честоти на електромагнитното поле е възможно повишаване на температура на тялото на майката и съответно това въздейства отрицателно върху резултата от бременността.
Освен това, според експертна група развитието на нервната система в утробата би било потенциално податливо на индуцирани променливи във времето електрически полета.
Химични агенти
От съществуващите над 20 милиона химични агенти се счита, че хората реално биха могли да бъдат експонирани на поне 80 хиляди от тях.
Химичните агенти се използват в много области и жените могат да бъдат експонирани на тях.
Докато тези, които са ясно посочени – мутагени, канцерогени и други, лесно можем да разберем дали ги има на работното място и да предвидим мерки, то затруднението идва от неясното описание „известни химични агенти с позната и опасна кожна абсорбция„.
Какво означава кожна абсорбция?
Дермалната абсорбция е транспортирането на химикали от външната повърхност на кожата както в кожата, така и в тялото.
Проучванията показват, че абсорбцията на химикали през кожата може да се случи, без работникът да забележи, а в някои случаи може да представлява най-значимия път на експозиция.
Много често използвани химикали на работното място потенциално биха могли да доведат до системна токсичност, ако проникнат в кожата (например пестициди, органични разтворители). Тези химикали навлизат в кръвния поток и причиняват здравословни проблеми далеч от мястото на влизане.
Експертите са установили три начина на проникване на химичните агенти (източник: NIOSH)
Кои са тези химични агенти с позната и опасна кожна абсорбция?
За съжаление, тази информация не можем да я видим като класификация на опасност. При добре изготвен информационен лист бихме могли да намерин в него тази информация, но по-често тя липсва.
Пестициди
На първо място е необходимо да обърнем внимание на пестицидите. Освен чрез вдишване и поглъщане, преминаването през кожата (кожната абсорбция) е също път, през който те проникват в тялото.
В повечето работни ситуации абсорбцията през кожата е най-често срещаният начин на излагане на пестициди. Хората могат да бъдат изложени на пръски или мъгла, когато смесват, зареждат или прилагат пестицида. Контакт с кожата може да възникне и когато докоснете част от оборудване, защитно облекло или повърхност, върху която има остатъци от пестициди.
Пестицидите също могат да се абсорбират през очите ви. В допълнение, пестицидите могат да причинят наранявания на самото око.
Жените, които са бременни или кърмят, трябва да се консултират с лекарите си, преди да работят с пестициди, тъй като някои пестициди могат да бъдат вредни за плода (нероденото бебе) или кърмените бебета.
Органични разтворители
Повечето органични разтворители могат да се вдишват и абсорбират през кожата. Според канадски изследователи, професионалното излагане на бременни жени на органични разтворители е свързано със специфични невроразвитие при децата им, дори когато се използва защитна екипировка.
В статия, публикувана в American Journal of Nursing, са посочени резултати от изследване на група от 32 бременни жени, изложени на органични разтворители по време на работа (най-често толуен, ксилол, етанол и ацетон), съпоставени с контролна група от 32 бременни жени, които не са изложени на органични разтворители.
Жените са били с разнообразни професии – лаборант, производствен работник, графичен дизайнер, балсамист, химик, фризьор и учител по наука.
Някои са били изложени на много различни химикали едновременно, но всички били изложени на органични разтворители през първия триместър.
Експозицията е възникнала в продължение на най-малко осем седмици, като продължителността на експозицията е от една до 40 часа седмично. През повечето време жените са използвали предпазни средства.
При извършване на невропсихологични тестове децата на възраст три или четири години, тези на жените, които са били изложени на органични разтворители, показват значителен дефицит в ръчната сръчност и визуално-двигателната интеграция.
Коефициентът им на хиперактивност е повече от три пъти по-висок от този на деца, родени от жени в контролната група. Степента на излагане на органични разтворители няма значение.
В проучването се посочва, че
използването на стандартни защитни средства може да не предпазва развиващия се плод.
Авторите препоръчват на работодателите да подобрят вентилацията в работните условия или да назначат бременни жени в области, далеч от органични разтворители.
Физиологичните опасности
По време на бременността настъпват значителни физиологични промени свързани с хормони, център на тежестта, което пък е свързано с някои опасности при ръчна работа с тежести и/или заемането на продължителна статична поза.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба № 16 от 31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести е поставено изискване ръчна работа с тежести да не се възлага на бременни жени и родилки до 6-ия месец след раждането.
Обърнете внимание, че не става въпрос за „редовна ръчна работа с тежести“, а за „ръчна работа с тежести“, което означава „всяко пренасяне или поддържане на тежест от един или повече работещи, което включва вдигане, носене, поставяне, бутане, теглене, или преместване на тежести“.
Шум и вибрации
И тук отново се сблъскваме с противоречиви данни от различни изследвания за въздействието на шума върху бременността и нероденото бебе. Но при всички се подчертава, че шумът може да окаже неблагоприятно въздействие върху плода с последващи ефекти и след раждането.
По данни на The National Institute for Occupational Safety and Health (NIOSH) все още не винаги се знае какво причинява проблемите със слуха при бебетата. Например, ако жената работи на шумно място и бебето има проблеми със слуха, не може категорично да се твърди, че това е причинено от работата.
Също така, все още няма достатъчно изследвания, които да покажат какви шумови нива са безопасни за бременната жена и нейното бебе, въпреки че експерти имат предположение основавайки се на знанието как звукът преминава през тялото.
Едно нещо, обаче, е важно! Защитата на слуха (антифоните) защитават слуха на бременната, но не и на бебето.
Единственият начин да се защити слуха на бебето е бременната жена да е далеч от силния шум.
За силните сътресения и вибрациите, особено вибрации, предавани на цяло тяло, е доказано, че могат да доведат до проблеми по време на бременността (кръвоизливи, контракции) и има повишен риск от спонтанен аборт или преждевременно раждане.
В заключение…
Бременността не е болест, но рисковете при работа, които иначе се считат за допустими, може да не са вече такива по време на бременност и кърмене и да окажат влияние върху здравето и безопасността на новите и бъдещите майки и на техните деца.