С Наредба за реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси се определят:
- задълженията на физическите и юридическите лица, които съхраняват опасни химични вещества и смеси;
- общите изисквания към складовете и организацията за съвместно съхранение на опасни химични вещества и смеси;
- редът и начинът за извършване оценка на безопасността на съхранението на опасни химични вещества и смеси.
Наредбата се прилага за складове, в които се съхраняват химични вещества и/или смеси, класифицирани като опасни съгласно Регламент (ЕО) 1272/2008 (CLP) и/или Наредбата за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и смеси (ДВ, бр. 68 от 2010 г.).
Задължения на лицата, които съхраняват опасни вещества
- да поддържат в наличност актуална информация за класификацията на опасните химични вещества и смеси;
- да поддържат в наличност информационни листове за безопасност на местата, където веществата и смесите се съхраняват;
- да изискват информационни листове за безопасност от доставчиците на опасни химични вещества и смеси, когато такива не са предоставени преди или по време на първата доставка;
- преди изграждане и/или въвеждане в експлоатация на склад за съхранение на опасни химични вещества и смеси да извършват оценка на безопасността на съхранението им.
- да определят лица, отговорни за съхранението на опасните химични вещества и смеси, и лица, имащи право на достъп до складовете с опасни химични вещества и смеси;
- да разработват и прилагат инструкции за безопасно съхранение на опасните химични вещества и смеси;
- да разработват и прилагат инструкции и програми за обучение на лицата, отговорни за съхранението на опасните химични вещества и смеси;
- да разработват и прилагат инструкции за обезвреждане на отпадъци от опасни химични вещества и смеси, образувани при разлив и разпиляване;
- да планират и осъществяват необходимите мерки за защита на работещите в обектите и прилежащите им площи при възникване на аварии.
Доста интересна новост в наредбата е задължаването на лицата, които съхраняват опасни вещества, сами да се справят с намирането на информация относно веществата, ако не им бъдат предоставени информационни листи.
Напомням, че съгласно чл. 31 от Регламент (EО) 1907/2006 (REACH)
„Доставчикът на вещество или препарат предоставя на получателя на веществото или препарата информационен лист за безопасност„.
Нещо повече – „Информационният лист за безопасност се предоставя на официалния език на държавата-членка(и), където веществото или препарата е пуснато на пазара„.
Оказва се, че наредбата официално дава указания за действия в случай, когато някой друг нарушава европейските и национални нормативни изисквания, но те не са в посока информиране на контролните органи и реакция от тях, а от рода „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се“.
Ако въпреки всичките ви усилия, не успеете да получите информационен лист, то започвате да се ровите в базата данни и списъка с класификация и етикетиране, поддържан в Европейската агенция по химикали, за да намерите някаква информация и това е ваше задължение.
Наредбата предизвиква у мен още доста въпроси и размисли в посока на това, че създава предпоставки за доста широко тълкуване на нейните изисквания.
Например:
Отворих своя домакински шкаф и в него намерих белина, на чийто етикет видях символ „дразнещ“, обезмаслител също означен като „дразнещ“ и препарат за загорели мазнини, означен с рискова фраза „корозивен“.
Съгласно Наредбата за реда и начина на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и смеси дразнещите химични вещества и смеси са вид опасни химични вещества и смеси.
- Това означава ли, че навсякъде, където се съхраняват за употреба такива препарати трябва да бъдат изпълнение всички описани в наредбата изисквания?
- Означава ли, че в автосервизите, в които се съхраняват масла и антифриз, също трябва да бъдат изпълнени всички описани изисквания?
Десет години след обнародване на наредбата отговорът е „Да“. Щом има съхранение на опасни вещества/смеси с класификация по Регламента CLP, то е необходимо да се спазва наредбата и да има оценка на безопасността на съхранението, съгласно изискванията на наредбата.
Ами тогава всички хранителни магазини, в които се продават перилни препарати и всякакви други за поддържане на хигиена в банята, хигиена на колата, магизини строителни – бои, лакове разредители, препарати за разтителна защита, аптеки – ветеринарни и хуманитарни.
Това реално са почти всички магазини. Да не говорим за детски градини, училища и обществени сгради.
Да, там, където има склад /място за съхранение (не търговската част), попада в изискванията. Например, за препарати за растителна защита дори има специална наредба. Ние сме правили оценка на безопасността на съхранението за магазини за автомобилни бои.
Лекарствата (ветеринарни и хуманитарни) са изведени от класификацията като опасни химични вещества и смеси, поради което не попадат в обхвата на наредбата.
Здравейте, господин Торозов,
благодаря Ви за включването в темата! Винаги е добре да се прочете мнението на още един знаещ човек. Съгласна съм, че липсата на определени минимални количества дава възможност за тълкувания и искания за оценка при всякакви случаи. Преди седмица пък имаше случай с предписание за изготвяне на оценка на безопасността, но от съхраняваните 3-4 вещества/смеси никое не се класифицираше като опасно..
Бихте ли пояснили за мен и читателите какво имате предвид под „общо съхранение“ и с какво то е различно от, да го наречем, стандартното съхранение, коментирано в наредбата. Това разяснение, мисля че ще бъде изключително полезно. Както и да напишете, ако може, повече разяснения относно съхранението на „транспортни опаковки“, тъй като обикновено и е препоръчително именно в оригиналните опаковки да се съхраняват опасните вещества/смеси. Ще съм благодарна, ако продължите участието си в Otgovori.Info!
Относно Склада на фирмата за почистване, не може да приложиш директно наредбата, защото това са Транспортни Опаковки които са предвидени за Общо съхранение. Но ако имаш 200 л киселинен препарат,
това е к-во което иска поне съотв.к-во пясък за поемане при евентуален разлив.Но ако помещението е на равно с околната площадка може само да се предвиди и вода.
Тези наредби се прилагат в БГ на принципа копи-пейст.
Навсякъде в Европа има разделение във мин.изисквания за съхран. на ОВХС.До 5 тона ,10, 100 , и повече.Нашите в МОСВ имат на сайта си дори преведена немска инструкция за реда и начина на съхранение ,вкл. оценка на безопасността на съхранение на ОВХС.
Но куриоз,в БГ няма вече Ръководство за склад. на хим. в-ва и препарати или разделение/напр 5тона,10 тона/?????? Защо -защото чиновника е улеснен в прилагането на норматива, и в БГ по този начин премахват малките фирми от пазара с безумни изисквания ,като в Хим. Завод/като
нефтохим бургас да кажем.
Освен това Заповед 288/03.04.2012. на МОСВ ,също може да се тълкува в смисъл малки к.ва.
Но чиновника от РИОКСВ трябва да е грамотен.
В противен случай предписание или глоба.
Глобата в 99% от случаите пада в съда защото Наредбата за реда и начина на съхр. на ОХВС ДВ 43/7.06.2011. е все пак европейско творение.
Освен това в Европа , а вече и БГ , работат на тези чиновници изисква
да Подспомагат изпълнението на Закони и наредби,вкл. издавайки точни!!! и конкретни!!! предписания, в противен случай съда ги Отменя.
Здравейте,
на практика помещението, в което „оставяте бройки за резерва“ е склад, в който съхранявате опасни химични вещества и смеси, за който е необходимо да се спазят всички изисквания на наредбата.
Здравйте,
информацията, която предлагате в блога си е много систематизирана и полезна, затова много бих се радвала ако може да ми помогнете с отговор или разяснение по следния въпрос:
работя във фирма за почистване. Част от препаратите, които се използат съгласно всички наредби в тази област се класифицират като опасни, тъй като имат различни рискове опасност – дразнещ, корозивен и др.R-фрази. Ние ги получаваме от доставчика и веднага се раздават по обектите. На „склад“ /слагам кавички, защото нямаме такова конкретно обособено място, а само помещение в което ги получаваме, разпределяме за разнасяне/ остават много малки бройки, като резерви. Това според вас означава ли, че трябва да се изпълнят изискванията на Наредба за реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси, защото ако е така колегите няма да са много щастливи от този факт? може ли да се изготви само инструкция, ползвайки наредбата и с това да се счете, че сме изпълнили изискванията? Моля за вашето мнение и коментар, за което предваритилно благодаря!
Здравейте,
за да бъде превърнат обема ( който е в литри) в маса (тонове), е необходимо да се знае плътността на веществото/сместа.
Смятам, че не е необходимо да се правят такива сложни изчисления, свързани с проучване на плътността на всяка течност, за която имаме информация само относно литрите, тъй като в указанията се дава възможност ако има сходна информация, да се използва тя. Ако държите в тази таблица да попълните информацията, просто допълнете антетката или пък махнете уточнението „тонове“ и напишете информацията, която имате.
Лично мнение.
Здравейте! По каква формула превръщате литрите в тонове, когато вписвате данните за течностите в таблицата към Оценката? Съвсем се обърках! Ако имам туба с 20л основа 0,020 тона ли се равнява?
Здравейте,
инструкцията за съхранение на ОХВС е специфична в зависимост от вида на съхраняваните химикали.
Здравейте, можете ли да ми помогнете с инструкция за съхранение на ОХВС?
Здравейте и благодаря за включването. Винаги е добре, когато се внесе ред и яснота в изискванията, но когато остане твърде много място за тълкувания е лошо, според мен. Тази наредба буквално повтаря малка част от Ръководство за складиране на химични вещества и препарати на МОСВ, изготвено още през 2006 г. В него обаче има описани изключения за малки складове (до 5 т.), а т. нар. вредни вещества не са включени в складовите категории, въпреки, че са описани в в категориите опасни вещества впоследствие.
Здравейте и от мен! С горецитираната наредба усложниха нещата, тъй като опасни химични вещества се водят всички корозивни, дразнещи и др. , т.е. прехвърлят всичко към R – фразите. На всяка опаковка би трябвало да ги има. Хубаво е че ще се упражни и някакъв контрол към самите складове за съхранение на препарати, включително и търговиите на едро с почистващи препарати.
Що се отнася за автосервиза и съхранението на масла и т.н. Според наредбата за класифициране на отпадъците и закона за управление на отпадъците всяка опаковка замърсена с масла се води опасен отпадък, респективно и изискването да не се допускат разливи.
Ще помисля още малко и ще ви дам точна информация с чл. и алинеи от закони.
Здравейте,
благодаря Ви за доверието, но за съжаление въпреки, че съм химик, не мога да помогна с решение на Вашия проблем.
Здравейте,намерих този сайт случайно и видях че отговаряте онлайн на въпроси на читатели,затова се надявам че ще можете д апомогнете и на мен с въпроса който ще Ви задам ,за което Ви благодаря предварително!
Въпроса ми е :
По какъв начин можем да обезвредим тази смес. Можем ли да извлечем някаква суровина. Какво е Вашето виждане ?
Свежата киселина е 33 – 34 %
Отработена киселина със съдържание на :
HCl – 4 – 5 %
FeCl2 – 120 – 130 g/l
Zn – 15 – 20 g/l
Имам подозрения, че указания към тази наредба няма да излязат и няма да бъдат определени „минимални количества“, което и ме притеснява.
Мисля, че за нефтопродуктите в автосервиза, наредбата е валидна. Но само мисля.Чакам с нетърпение да излязат указанията към нея -по -скоро минималните количества и т.н.
Колкото до ИЛБ- още като купуваш материалите, при самият търг се изисква предоставяне на информационен лист за безопасност. В противен случай не купуваш. Това го пише в закона и други наредби.
Ако купуваш от магазин за търговия на дребно- не се изисква задължително.