Колко от вас си мислят, че нищо не могат да направят, ако пред очите им някой започне да умира? Вярвате ли или не, да спасиш живот не е толкова трудно.
Ако се научим, как се прави непряк сърдечен масаж, то всеки от нас може да се окаже разликата между живота и смъртта на някой човек. Ранното започване на непрекия сърдечен масаж увеличава шансовете за оцеляване на пострадалия с 50%.
На 16 октомври всяка година се отбелязва денят на „Рестартирай сърце“. За първи път през 2018-а година този ден се отбелязва в световен мащаб под егидата на Международния координационен комитет по ресусцитация (ILCOR).
Целта му е, колкото се може повече хора да се научат да „съживяват“ пострадали, т.е. да правят т.нар. „кардиопулмонарна ресусцитация“.
Или казано с думи прости – всеки да може да прави непряк сърдечен масаж, когато се наложи.
Съживяването
Класическото съживяване включва комбинация от непряк сърдечен масаж и обдишване. Много често обаче, хората или се притесняват да обдишват, или не знаят как да обдишват, колко обдишвания и колко притискания се правят.
Тази година за първи път Европейският комитет по ресусцитация промотира съживяването само чрез непряк сърдечен масаж.
Достатъчен ли е само непрекият сърдечен масаж?
Да, достатъчен е. Когато настъпи внезапна смърт, пострадалият вероятно е дишал нормално преди това.
Вдишваме около 21% кислород, а издишваме около 15%. Това означава, че в кръвта има достатъчно кислород за първите няколко минути след инцидента.
Чрез непрекъснатите притискания се помпа остатъчния кислород към мозъка и в останалите органи.
Трите стъпки за спасяване
- Провери
- Обади се
- Притискай
СТЪПКА № 1. ПРОВЕРИ
1. Дали е безопасно да се приближиш.
Собствената ти безопасност е важна, защото запомни: „Мъртвият герой не е герой!“
2. Дали пострадалия диша.
Постави пострадалия по гръб върху твърда повърхност. Постави ръка на челото и леко притисни, другата ръка постави под брадичката и леко повдигни.
После премести едната си ръка върху края на гръдния кош или по-точно върху мястото, което наричаме „под лъжичката“.
Доближи едното си ухо към носа на пострадалия и запомни съкращението „ВУЗ“.
- Виж дали гръдния кош се повдига.
- Усети с ръката „под лъжичката“ дали гръдния кош се повдига.
- Заслушай се, дали се „чуват“ звуци на дишане.
СТЪПКА № 2. ОБАДИ СЕ НА 112
Пострадалият не диша или не диша нормално. Но какво значи да не диша нормално? Това е, когато:
- Вдишванията са по-малко от 3-4 на минута.
- Чуват се странни звуци като бълбукане, хъркане или като че ли човекът се задушава.
Това означава, че мозъкът вече не получава достатъчно кислород. Това не е дишане и трябва да започнеш непряк сърдечен масаж. Успоредно с това звъниш на 112.
СТЪПКА № 3. ПРИТИСКАЙ
Основните въпроси, които си задаваш е:
1. Къде да притискам?
Ако кажа – притискай по средата на гръдния кош, най-вероятно ще се зачудиш къде точно е това?
Тук, на тази картинка, се вижда добре. Но не всеки пострадал ще бъде с добре очертани ребра и гръдна кост, че да намериш бързо въпросната среда.
Източник: BruceBlaus [CC BY-SA 4.0 ], from Wikimedia Commons
Затова, за да си уверен и спокоен къде се правят притисканията, бързо прокарай пръсти под едната страна на ребрата. Не се притеснявай да натискаш с пръсти, за да си сигурен при опипването.
И когато усетиш края на гръдната кост, сложи дланта на другата ръка над пръстите.
2. Как да притискам?
Трябва да притискаш силно. Гръдната кост трябва да хлътва при всяко притискане поне 5-6 сантиметра.
Повярвай ми, това е доста силово натоварване за нашето тяло. Ето защо, трябва да направиш следното:
- Да си максимално близо до тялото на пострадалия.
- Върху вече поставената върху гръдната кост длан постави дланта на другата си ръка.
- Кръстосай пръстите на дланите, както е показано на картинката. Това е важно, за да си сигурен, че притискаш само с дланите. Пръстите не участват в притисканията.
- Надвеси се над пострадалия така, че раменете ти да са над дланите и ръцете ти да са изпънати в лактите. Така ще имаш силата да натискаш гръдната кост достатъчно силно и достатъчно дълго.
- Не отделяй дланите си от тялото на пострадалия при притисканията.
3. Колко бързо да притискам?
Темпото, с което се извършват притисканията, е 100-120 в минута. Не трябва да са под 100 и над 120.
Това темпо ни дава сигурността, че кръвта достига до мозъка на пострадалия и осигурява кислород. Нали ние сега сме „сърцето“ на пострадалия.
Как можем да си зададем ритъма? Ритъмът на притисканията, всъщност, е ритъмът на диското. Защото дискотанците забързват сърцето именно до ритъм 100-120 в минута. Ритъмът, който ни трябва, за да рестартираме сърце.
Песента, която лесно се помни, е „Stayin’ Alive“ на Би Джийс.
Виж това видео на Британската кардиологична фондация, на което добавихме и български субтитри и чуй. Музиката спасява живот. Вие спасявате живот!
Полезна и животоспасяваща информация. Ще принтирам и закача на видно място в офиса :)
Благодаря Ви за интересните статии и за полезните съвети и препоръки.