Оценката на риска е загубила тотално ролята си на основен източник на информация за необходимите мерки за опазване на здравето и живота на работещите.
Като че ли дори е загубила ролята си въобще на източник на някаква информация.
На какво се дължи този мой песимизъм?
Напоследък често ми се случва да обяснявам какво означава „налични (приложени) мерки“ и „необходими мерки„. Мерките, които сме установили, че е необходимо да приложим, са есенцията, кулминацията на оценката на риска.
Без тях оценката на риска се превръща в аналог на фигурките, които си драскаме, когато се налага да присъстваме на среща или обучение, което не ни интересува. В тях има смисъл – но само за психолозите, и то само за някои от тях. За всички останали това са само драсканици.
Днес ще поразсъждавам върху едно повсеместно явление, свързано с препоръчаните необходими мерки.
Да си представим една красива оценка на риска, с други думи направена така, че на пръв поглед няма за какво да се схванеш – опасностите са описани сравнително добре, има дори и какви са рисковете.
Няма оценени рискове от опасността „неспазване на въведения физиологичен режим на труд и почивка“ или пък оценен риск от „механични опасности“ във всяка една карта, като само оценителят си знае дали става въпрос за движещи се части или удар от падащ предмет, или пък нещо друго?
В тази красива оценка на риска по всички добри правила след описанието на опасността/риска следва описание на приложените мерки, след което и рискът бива оценен.
Накрая обаче следва още една колона „Необходими мерки“. И много правилно – това е най-ценната колона в таблицата, но…
Какво виждам често в „Необходими мерки“?
- осигуряване на лични предпазни средства;
- проиграване на авариен план;
- редовно провеждане на инструктажи;
- инструкции за безопасна работа;
- обучение…
Какво означава това на практика?
Оценителите са документирали, че при вас:
- не се осигуряват лични предпазни средства;
- аварийният план до момента не е проиграван;
- инструктажите ту се водят, ту – не;
- до момента не сте провеждали обучението, описано като „необходимо“.
Вие сте приели тази оценка на риска, понякога дори Комитетът или групата по условия на труд са я приели, а управителят я е утвърдил – следователно всички вкупом сте се съгласили с тези констатации.
Kога не е необходимо да има „необходими мерки“?
В една широко разпространена методика за оценка рискът е в пет степени, като съм срещала различни вариации в описанието. Ще използвам като пример първото от описанията, които открих като пуснах търсене в гугъл с фразата „методика за оценка на риска“.
Степени на риска:
1 – твърде ограничен, приемлив |
Видно от класификацията, ако оцененият риск е в първа и втора степен, това означава, че няма нужда от допълнителни мерки, т.е. всичко, което се прави в момента, е достатъчно.
Колоната „необходими мерки“ трябва да е празна или най-много да пише „поддържане на предприетите мерки“.
Тук ще си позволя малко отклонение: от оценките на риска, които съм виждала до момента, процентът на тези, в които всички рискове са оценени само в първа и втора степен, е близък до горна граница.
Ако е така и при вас, това означава, че най-малкото – при вас има съответствие с всички минимални изисквания за осигуряване на здраве и безопасност, описани в нормативни актове.
Ако си знаете поне за едно нещо, което не изпълнявате – това означава, че ще имате поне един риск, който ще е оценен от трета степен.
Например:
Имате един (1) мотокар. Ако започна да изброявам всичко, което трябва да бъде предприето като мерки с цел безопасност (и здраве), тази статия ще се удължи прекалено много. Затова ще дам пример с нещо, което често липсва: правила за движение на карите на територията на предприятието, товаро-разтоварните площадки и складовете. Ако нямате такива правила – няколко риска няма как да бъдат оценени като „приемлив“ или „неголям“. |
Но да спра с отклонението. Да обобщим:
Не са необходими „необходими мерки“, когато оцененият риск „казва“, че всичко е наред!
В този случай колоната „необходими мерки“ би трябвало да бъде празна или ако степента на риска показва необходимост от поддържане на мерки, то съответно това да се отбележи – поддържане на съществуващите мерки
Когато трябва да има допълнителни мерки
Ако рискът е класифициран в степен, в чието описание виждаме фразата „необходими са мерки“, това означава, че задължително трябва да се предвидят някакви допълнителни мерки спрямо прилаганите до момента.
„Необходимите мерки“ са такива, които до момента не сме прилагали!
Така класифицираният риск показва, че това, което правим в момента, не е достатъчно и трябва още нещо. Всичко, което опишете в колоната „необходими мерки“, са неща, които не сте правили до момента.
Понякога чувам:
„Ами то няма какво направим повече. Дали сме лични предпазни средства.“
Експерт по оценка на риска не означава само човек, който може да оцени риска, а също и човек, който може да препоръча какво да се направи, за да се намали риск, който е оценен като такъв изискващ мерки. Вариантите са два:
- Често в нормативните актове са описани редица мерки, които пропускаме от полезрението си – време е да направите оценка на съответствието с изискванията на нормативните актове, за което може да потърсите помощ и от експерт.
- Когато в нормативните актове не са описани конкретни мерки, оценителят трябва да знае „това, което се приема като добра практика за областите, в които няма специфични нормативни разпоредби“.
Огледайте вашите оценки на риска – дали там не пише, че до момента не сте провеждали инструктажи? :)
📖 ОЩЕ ПО ТЕМАТА: |