Днес отново получих запитване по телефона – „Може ли оценката на риска за наш обект да бъде направена от длъжностното лице по безопасност и здраве или трябва задължително да е от службата по трудова медицина (СТМ)?“.
Този въпрос е пореден в дългата редица разговори и случаи, които ме убеждават, че все още има много неясноти и митове около оценката на риска.
Затова в тази статия ще пиша по две теми:
- кой има право и отговорност да извършва оценката на риска;
- кои са най-често срещаните грешки, които подкопават нейното качество.
Нормативни изисквания – кой прави оценка на риска?
Закон за здравословни и безопасни условия на труд
Чл. 16 (1) от ЗЗБУТ ясно посочва:
работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на оборудване, използването на химични вещества и организацията на работните места.
Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска
Чл. 4. (1) Оценяването на риска се извършва от работодателя.
До тук стана ясно, че задължението за оценка на риска е на работодателя.
Не мога да не спомена и другата страна – в чл.25а на ЗЗБУТ се казва, че една от основните дейности на службите по трудова медицина са „оценка на професионалните рискове и анализ на здравното състояние на работещите“.
Подробно описание обаче на това задължение виждаме в Наредба № 3 от 25 януари 2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина
Там пише следното:
Чл. 12. (1) Службите по трудова медицина участват в извършването на оценката на риска за здравето и безопасността на работещите съгласно изискванията на нормативните актове за осигуряване на здраве и безопасност при работа.
Очевидно в екипа по извършване на оценка на риска би трябвало да се включи и представител на службата по трудова медицина.
Акцентът обаче е поставен на мерките, като в следващата алинея на наредбата подробно е разписано задължението на СТМ, обърнете внимание, СЪВМЕСТНО с представители на работодателя на обслужваното предприятие и в съответствие с оценката на риска да разработят и предложат мерки за предотвратяване, отстраняване или намаляване на установения риск, да предложат степенуване по приоритети на мерките и да оценят ефикасността на предприетите от работодателя мерки.
Министерството на труда и социалната политика също потвърждава: няма изискване оценката да бъде правена само от СТМ – работодателят решава кой и как да я организира.
| Из рубриката „Въпроси и отговори“ в сайта на МТСП :
Въпрос: Кой изготвя оценката на риска ? Имат ли право това да извършват службите по трудова медицина. Отговор: Съгласно разпоредбите на ЗЗБУТ и Наредба № 5 от 11 май 1999 г. оценяването на риска се извършва от работодателя. При оценяването на риска могат да участват и служби по трудова медицина (СТМ), органите за безопасност и здраве и други специалисти от предприятията. При необходимост работодателят привлича и други външни организации и специалисти. (чл. 4 от Наредба № 5). В тази връзка, работодателят има правото и отговорността да прецени, в зависимост от вида и характера на упражняваните дейности, условията на труд, рисковите фактори и броя на работещите, как да бъде организирана цялостната дейност по оценяване на риска в неговото предприятие, като няма пречка работодателят да възложи оценката на риска на СТМ. /ДК/ |
Кои са оценителите на риска?
Нормативната база в случая е подробна и ясна и изискванията са посочени в Наредба 5/1999 г.:
- При оценяването на риска участват служби по трудова медицина, органите за безопасност и здраве и другите специалисти от предприятията.
- Работодателят утвърждава и изпълнява програма за оценяването на риска, която включва: …3. оценителите на риска; 5. начините за осигуряване на информация, обучение и консултации на оценителите
Тук ще направя малка пауза в цитирането на нормативни актове.
Виждаме, че Наредба 5/1999 г. е предвидила обучение на оценителите, т.е. никой не иска оценката на риска да бъде направена от някакви специални експерти.
Но пък именно и в това е ролята на специалистите от СТМ – разяснят ролята на оценката на риска, да обучат оценителите и да ги подпомогнат, особено в частта, свързана с оценяването на съществуващите и планирането на необходимите мерки.
Но да се върна към лошата практика, която е станала статукво. Статукво до степен, че на въпроса „Кой прави оценката на риска“, хората отговарят: „Службата по трудова медицина“.
До степен специалистите от предприятието да направят оценката на риска сами и да я дадат на СТМ, за да я „завери“, т.е. да има и техен подпис и печат, за да не би някой проверяващ да не признае оценката!
Нека да обобщим:
- Задължение за оценка на риска има работодателят.
- Работодателят определя оценителите на риска и решава как да бъде организирана дейността.
- Работодателят може да възложи оценката на риска на СТМ, но не е задължен.
- Извършването на оценка на риска не е задължение по подразбиране на СТМ и се договаря.
- Работодателят може да възложи извършване на оценка на риска на длъжностното лице по ЗБУТ и други специалисти от предприятието или на други външни лица – юридически или физически.
Най-често срещани грешки при оценка на риска
Оценката на риска е изключително важна стъпка в работата по защита на работещите, както и защитата на самата фирма, тъй като чрез нея проверявате и доколко организацията съответства на нормативните изисквания.
Тя помага да се фокусирате на рисковете, които наистина са съществени на работното място – рисковете, които потенциално могат да причинят увреждания или заболявания.
Често, обаче, тя се превръща в един документ само за показване без никаква стойност. Нейното качество може драматично да наклони везните в отрицателна посока в очите на одитор или инспектор.
1. Извършване на оценка на риска от недостатъчно компетентен експерт
ЗБУТ е доста обширно понятие и няма как да сте свръхспециалист по всичко. Наредба № 5 изисква оценителите да могат „да определят случаите, в които е необходима компетентна помощ, и да се обръщат за такава помощ към подходящи специалисти“.
По-добре е да признаете кога не Ви достигат знания и да поискате включването на експерт по тези въпроси.
2. Не се включват пълноценно работещите
Работещите в много случаи са по-добри експерти в своята работа и познават рисковете, свързани с нея. Не става въпрос за раздаване на неразбираем чек-лист, а за включване в цялостния процес, което включва:
- Отиване на място и наблюдение на процеса.
- Разговор с работещите от различни нива.
Наредба № 5/1999 г. изисква работодателят да утвърди начин за допитване и консултации с работещите като част от програмата за оценяване на риска.
3. Пропускане на отдалечените ефекти за здравето<
Ако се фокусираме само върху очевидното, може да не обърнем достатъчно внимание на рисковете, свързани с опасност за здравето за по-далечен период.
Типичен пример за това са канцерогените – често в моята практика срещам да се използват такива, без да се осъзнава техния смъртоносен ефект както от работници, така и от колеги и ръководители.
4. Оценката на риска не отговаря на действителността
Често ми се е случвало, когато говоря с работник и го запитам какво точно прави и как, да се оказва, че съществуват редица странични дейности, които се извършват само понякога и не са описани никъде.
Друг път работещите са направили някаква собствена организация, модификации, подобрения и други, които нямат нищо общо с наглед подредения технологичен процес. Но това го няма в оценката на риска.
5.Пренебрегване на рядко извършвани дейности
Това, че една дейност се извършва само един път годишно, не означава, че не бива да се оценят рисковете, свързани с нея.
В Наредба №5 има специално изискване в чл. 16, ал. 1, съгласно което „идентифицирането на опасностите включва отчитане на отчитане на необичайни операции по време на работа“.
Тук отново се връщам на момента с правилното задаване на въпроси и разговори с работещи, които познават много добре производствения процес.
Добре е и ние да се сещаме, че машините са нуждаят от периодична поддръжка и почистване и да разберем кой, кога и какво върши.
6. Липса на оценка за външни лица
Тук не става въпрос само за това да се оцени риска за външни лица, включително работещи от други фирми, които идват да извършват някакви дейности.
Трябва да се отчетат и рисковете, които могат да възникнат за работещите във вашата фирма при работа на хора от външни фирми.
Именно въз основа на оценката на риска за външни лица, ще подготвим програмата за начален инструктаж за лица от други фирми, които работят на наша територия.
7. Страх да се оценят рискове като изискващи мерки
Единични са случаите, в които съм виждала оценки на риска, в които има рискове, оценени като такива, които надвишават нивото на „незначителен“ и „приемлив“ и изискват мерки.
Не се поддавайте на внушенията, че оценен високо риск означава несвършена работа. Ако оценката е реална, тя трябва да идентифицира и рискове, които налагат предприемане на допълнителни мерки.
🔗 Вижте още: Карта за оценка на риска: как да попълним „налични“ и „необходими мерки“
8. Препоръки без спазване на йерархията на мерките
Какво ще препоръчате, ако има високи нива на шум? – Лични предпазни средства.
С това решен ли ще бъде проблема? – Не.
ЛПС са на последно място в йерархията на мерките и са най-зависими от човешкия фактор. Винаги търсете мерки с по-висок приоритет – елиминиране, заместване, колективни мерки.
🔗 Вижте още: Как да направим програма за предотвратяване на риска
9. Оценката се прави еднократно и се забравя/h3>
Извършена е оценка на риска, има заповед на работодателя за периодичност на 5 години и в промеждутъка нищо не се прави.
Промени се случват постоянно, макар и често самите хора да не ги разпознават като такива, които могат да повлияят на риска – нови работни практики, ново оборудване, нови хора.
Ще дам пример с една фирма, в която „оптимизатори“ на процеса бяха препоръчали преместване на работните места на окачествителите в помещението с пресите – на 2 метра от тях.
- Дали за тези хора се е появила нова опасност и риск, свързан с висок импулсен шум? – Определено.
- Дали решението е просто да им дадем едни антифони и да изискваме да ги ползват? – Съвсем не.
Какво точно ще трябва да се направи, ще ни покаже оценката на риска.
Документирането на опасностите и рисковете е само началото. Успехът на оценката идва от това как се управляват и контролират идентифицираните рискове.
☑ Вижте и нашата статия: Каква е периодичността на оценката на риска
10.Оценка на риска само за показване, а не за действие
Необходимостта от документиране на извършената оценка на риска, така че да може да бъде преглеждана и от други хора, е само част от задачата.
Важно е оценката на риска да бъде част от цялостното планиране в предприятието, за да се осигури, че тя ще бъде проактивна, т.е. ще ни помага да предприемаме превантивни мерки по отношение на всеки процес, а няма да бъде „реактивна“ – като добавка след като вече сме направили промяната.
На първо място трябва да има връзка между планираните мерки и дейности по безопасност и здраве при работа и оценката на риска. Когато оценката е реална, е много лесно да се направи план какво е необходимо да се направи в бъдеще.
Избягвайте общи препоръки: Списъкът с препоръчани мерки не трябва да включва общи задължения като „да се правят инструктажи“ или „да се спазват правилата“ – това по презумпция трябва да се прави.
Участие на експерта по ЗБУТ преди промяна
Тук ми се ще да отбележа още един момент – колко е важно участието на експертите по безопасност и здраве при планирането на промени, например инсталиране на нова машина.
Експертът по безопасност и здраве е този, който може да се запознае с документацията и предварително да оцени дали тази машина ще бъде източник на вибрации и/или шум и съответно още при монтажа и фундамента да се предвидят съответни мерки за намаляване на риска (например добавяне на антивибрационна подложка).
Преминал ли е монтажа, стигнало ли се е до пускане в експлоатация, каквото и да установим, ще трябва да търсим реактивни мерки, тъй като няма начин всичко да се разбие и да се направи отначало.
Същото важи и когато започват да се използват нови химични агенти. Виждала съм фирми с добри традиции в управление на промените при включване на нов дезинфектант канцероген да има само препоръка от експерта по ЗБУТ да се изготви инструкция за безопасна работа.
А къде остана проверката дали е възможно да се използва алтернативен дезинфектант – по-малко опасен?
Оценката на риска не е просто папка за инспекция, а жив процес. Работодателят носи отговорността, СТМ подпомага, а качеството зависи от реалното участие на всички в предприятието.
Когато се прави формално, оценката е само „хартия“. Когато се прави правилно – тя е инструмент, който спасява животи и защитава бизнеса.
➡ Вижте и нашите статии за оценка на риска при конкретни опасности:
- Как се прави оценка на риска при работа с опасни химични агенти: изисквания и примери
- Кога се изисква специфична оценка на риска за електромагнитни полета и как се прави
- Как да направим оценка на риска при работа на открито като отчетем ЛПС
Как да направим бърза проверка на нашата оценка на риска?
В това видео ви показвам как правя бърза първоначална проверка дали оценката на риска отговаря на някои основни изисквания на наредбата:
👉 В ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ще намерите готови образци, ръководства и чеклисти, които да ви помогнат да организирате качествена оценка на риска, съобразена с Наредба № 5 и добрата практика.
Здравейте, д-р Стамболийски,
Абсолютно сте прав – разбира се, че работодателят има право да сключи договор с външна фирма за извършване на оценката на риска. Може както за цялостна, така и за частична – нашият екип е извършвал специфични оценки на риска по този начин (например за конкретни работни места, за ограничен пространства за опасни химични агенти и др.).
Общо взето добър анализ с леки, минимални отклонения. А те са, че и работодателя може да сключи договор с външни лица за изготвянето на оценка на риска, стига те да имат необходимия опит и квалификация. Държа да отбележа ясно, че много СТМ-та нямат елементарни познания за по сложни обекти извън офиси, складове и училища и не използват в ОР показателите от измервания на физически и химически фактори от сертифициран орган за контрол. Една по-голяма част от СТМ-тата са пълна пародия и когато се яви регионалната инспекция по труда, работодателите носят административна и финансова отговорнос отчасти по вина на службите по трудова медицина. Тук обръщам внимание и на самите служби – една немалка част от тях нямат необходимите, задължителни познания по нормативната база за съответните обекти, ОР се правят повръхностно без да се вникне и посети дадения обект. Виждал съм такива смехории, като кран в офис и т.н. И още и още и още. Прави са донякъде работодателите в ролята си на поръчители на договори, но и те самите имат огромна вина, защото искат някаква си оценка едва ли не за без пари. НЕ СТАВА – ПАЗАРНА ИКОНОМИКА!!!!!!!!!!!!!!! И МАМА НА ТАТКО БЕЗ ПАРИ НЕ ДАВА.
Здравейте,
формално колегите имат право – всеки обект си е самостоятелен, независимо от това, че оборудването и хората са едни и същи.
Ще направя една аналогия със строителството – ако една фирма строи жилищни сгради от един и същ тип, по един и същ метод, с едно и също оборудване, с едни и същи хора, в жилищна среда с еднакъв трафик наоколо, то за всеки обект ще е необходимо да има отделна оценка на риска. Дори и тя да е една и съща.
По същия начин и при работата в офис, еднотипни супермаркети и др. под. – за всеки обект ще е необходима отделна оценка на риска, пък била тя и с едно и също съдържание.
Защо се получава така:
– прилага се унифициране на изискванията (както на нормативно ниво, така и на фирмено ниво), т.е. ако се започне с изключение 1, изключение 2 и т.н., то има голяма вероятност някъде нещо да се обърка, да не се вземе правилно решение дали се влиза в изключението и т.н.;
– всеки обект върви със собствен пакет документи – за отчет, контрол и т.н. Това е свързано и с финансовото отчитане, с контрол от външни контролни органи и т.н. Те като Възложител също носят отговорност и както са казахте, са под надзора на различни институции – в нашата практика, за съжаление, понякога правим излишни неща, за да си спестим обяснителния режим с тези институции.
– понякога е възможно разделение на отговорностите – различни хора да извършват контрол, съответно всеки си гледа пакета документи за неговия обект.
Впрочем, само от написаното, че техниката се застъпва на 80% (а не на 100%), си правя извода, че оценките на риска за трите обекта няма как да са еднакви.
Също така, в първия Ви коментар, виждам, че пишете за „изготвяне и/или преоценяване на карти за нови и или променени дейности“ – това си е нова оценка на риска. Да, по-голяма част ще се повтаря, но сам пишете, че има и някои разлики.
В заключение ще кажа, че все още коментирам рамково въпроса, а не конкретно за описаната от Вас ситуация, тъй като конкретно бих могла да коментирам само, ако съм добре запозната с обектите, дейностите и пр. На практика дори не знам дали става въпрос за СМР обекти или други, само подозирам, че са такива.
Здравейте д-р Илиева,
Не напротив, фирмата възложител държи да има 3 оценки на хартия и да са съгласувани с тях. Работят в химическата промишленост, деноста им е контролирана и е под надзора на различни институции. На практика ремонтираме една и съща площадка . З договора , спечелени от нас поръчки-отсраняваме забележки и доизграждане. Периода на договорите се застъпва над 75% от времето. Няма под изпълнители, рабонят на практика едни същи работници. Техниката на обекта се застъпва 80%. Предадоха ни 3 еднакви списъка с опасности , допълнителните споразумения и протоколите за предаване на работната плащадка са едни същи /също излешно според мен/ Инвеститора държи да са 3 различни договора . Като ходихме на оглед не ни показаха нищо различно от това което беше преди 8 месеца. Мислех двустранен протокол, че няма допълнително възникнал риск . В заповедта за откриване на обекта , на основание протокола и решение наКУТ се отразява старата оценка на риска , ако желаят презавера.ена от възложителя и да предам на ръководителя на обекта. Но не би. Съгласно доп. споразуметие по БЗУТ към всеки договор отделна ОР , съгласувана с възложителя. Който плащал сметките, поръчал музиката.- техен израз. Искам , не искам?
Благодря предварително.
Здравейте, господин Пейков,
Нямам достатъчно информация, за да изразя мнение по въпроса. Доколкото разбирам, сте постигнали съгласие да не „разпчатване наново“ оценката на риска.
Бих искала да обърна внимание, че не е задължително оценката на риска да бъде на хартия.
Здравейте,
Работим на строителна площадка на възложител по 3 различни договора. Работили сме и преди 7-8 месеца на същато място. Възложителя иска от нас 3 отделни оценки на риска за всеки обект по отделно за съгласуване. При направения от наши представители оглед на обекта включен с техен представител преценихме , че дори не е необходимо изготвяне на нова оценка , а изготвяне и или прероценяване на карти за нови и или променени дейности Даже им предложих с протокол да примем изготвената и допълнена предишния път ОР . Няма нови опасности, нови различни по вид операции има минимални разлики във видовете машини и оборудване . Защо са 3 договора не знам, дори изпълнението се застъпва по време. За мен е едно безумно разпечатване на хартия за да сменем 2 реда наименование на обект по договор.
Здравейте,
В Чл. 2.(2) на Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска е записано, че „Лицата, които за своя сметка работят сами или в сдружение с други, оценяват риска по тази наредба.“, т.е. е необходима оценка на риска.
Задължението е тяхно да има такава оценка, кой ще я направи зависи само от тях – може и сам да си я направи човека, може и да наеме специалист.
Ами аз по-сноро бих попитала необходима ли е оценка на риска за полагащ собствен труд без наети работници и кой трябва да я направи
Здравейте, бихте ли уточнили в какво се състои спора?
За информация: Периодичността на оценката на риска се определя от работодателя – няма конкретни изисквания и насоки за периодичност на 3 години , на пет, една година или какъвто и да е друг срок.
В Наредба 5/1999 г. са описани редица условия, при които е необходимо преразглеждане на оценката на риска, независимо дали е минал определяни от работодателя период или не.
Възникна спор за периодичност на изготвяне оценка на риска. Моля за Вашето мнение!
Моят отговор на поставените въпроси по предизвиканата дискусия:
1. Поддържам тезата за създаване на екип за оценка на риска на работните места. В организациите, които съм консултирала този екип включва: представителят на работещите в КУТ/ГУТ,експерт по оценка на риска от СТМ и длъжностното лице, назначено от работодателя за отговорник по осигуряване на ЗБР.
2. Вярно е, че никъде в нормативен документ не е записано кой определя методиката за оценка на риска. И все пак държа да отбележа, че методиката трябва да е научно обоснована, т. е. да е цитиран източник, където тя е публикувана.Нима работодателят или негови служители са длъжни да се занимават с издирване на такава???? Затова смятам, че СТМ е най-компетентния член на екипа по отношение на тази задача!
3. Съществуват количествени и качествени методики за оценка на риска, но лично аз предпочитам количествените методики.
И моето мнение по въпроса за оценката на риска за трудоустроени лица:
Оценката на риска се извършва за конкретно работно място, а не за конкретно длъжностно лице. Дали трудоустроено лице може да работи на съответното работно място, зависи от степента на оценените рискове и противопоказанията за работа, съдържащи се в решението на ТЕЛК!
Поздрави на всички участници в дискусията!
Благодаря.
Според мен по този въпрос също има неясни неща.
При написване на Производствената характеристика се описват специфичните особености на работното място. Въз основа на написаното се взема решение дали лицето може да работи и какви противопоказани условия на труд има за неговото заболяване.
Според мен актуализирането на оценката за конкретното работно място би трябвало да се направи след като се знае кои фактори ще са по-рискови, т.е. след трудоустрояването.
Здравейте,
моето мнение е, че докато не се знае какво е конкретното заболяване и конкретните противопоказания за изпълнение на длъжността, няма как да бъде направена оценка на риска предварително. По-скоро въз основа на оценката на риска могат да се изведат препоръки за кои заболявания това място не е или е подходящо. Но точно това е работата на Комисията по трудоустрояване и затова в нея задължително има специалист по трудова медицина.
Наредба 5/1999 г. Чл. 17. При определянето на изложени на опасности работници и служители се отчитат: 4. работниците и служителите, които се нуждаят от специална закрила, включително работници и служители, ненавършили 18 г., бременни и кърмещи работнички и служителки и тези с ограничена трудоспособност.
Това за мен означава, че ако на това работно място работи трудоустроено лице, при оценката на риска трябва да се отчете този факт. Предварително, ако не знаем кого ще трудоустрояване, няма смисъл. С други думи, ако трудоустроим работник на дадена длъжност, оценката на риска трябва да се актуализира (даже по-удачно е това да се направи преди трудоустрояването, за да се оцени дали е подходящо точно за тези заболявания и противопоказания).
Като си говорим за Оценка на риска имам въпрос, провокиран от Становище на НЕЛК – трябва ли да се прави оценка на риска за работник с трайно намалена работоспособност? Т.е. За местата за трудоустроени трябва ли да има специални карти за оценка?
Благодаря Ви, г-жо Начева, за този чудесен коментар. Абсолютно съм „ЗА“ екипната работа по оценка на риска!
Темата малко отиде към СТМ, но заради служби, които работят проформа, страдат и качествени колеги. Знам, че финансови и други елементи влияят изключително много при избора на СТМ, но продължавам идеалистично да вярвам, че малко повече знания могат да помогнат при избора.
Вие говорите за служби, в които има тотално разделение на дейностите между трудовия лекар и инженера. Има и по-лош вариант – абсолютно всичко да се прави от човек, който не е нито трудов лекар, нито инженер! Не мисля, че е толкова сложно преди избора на СТМ, това да бъде проверено и изяснено, например да се изиска в договора да бъде записано, че поне веднъж или повече пъти (по избор) в предприятието на място ще дойде трудовия лекар/инженера.
Още веднъж благодаря за споделеното за оценката на риска от Вас и дано повече колеги го прочетат.
Здравейте, инж. Митова,
благодаря Ви за споделения опит.
Лошата практика, свързана с оценката на риска, е толкова широко разпространена, че започва да се говори за нея като за норма – това е, което ме притеснява и се опитвам да покажа в статиите, посветени на оценката на риска.
Работодателите съхраняват за показване т. нар. оценка на риска, защото не виждат в нея източника на информация за необходимите мерки. А и програмата от мерки също е за показване, както и много други документи.
Аз също обаче ще се присъединя към инж. Паунова с несъгласието си, че е задача на СТМ да избере методиката. Най-малкото – всяка СТМ работи само с една методика, не работи с набор от методики, от които да избира в зависимост от вида на предприятието. И ако пак говорим за компетентност – ролята на СТМ е да обяснява и то по разбираем начин, така че работодателят, ОБЗР, въвлечените в оценката на риска лица да могат да вземат решение.
До момента в работата ми на консултант по БЗР не съм загубила клиент поради това, че съм обяснила нещо и заедно сме взели решението. Напротив, така клиентът е сигурен, че работата е свършена специално за него и отговаря на неговите нужди.
„2. Оценката на риска следва да се изготви по утвърдена методика-такива има много, но коя да се избере е задача на СТМ!“
Това къде е написано?
Може да се регламентира в Договор примерно, но може и Работодателя да определи по коя методика да се извърши оценката.
Здравейте инж. Илиева, Колеги,
След прочита на статията съм изкушена да се включа по темата „лоша практика”, защото ме вълнува особено. Ако някой твърди, че специалистите от СТМ могат да изготвят сами пълна и обективна оценка на риска, съм готова да споря (работа в СТМ 14 години). Всички знаем, че службите се регистрират и в повечето случаи функционират с минималния задължителен състав от специалисти. Друга лоша, за съжаление разпространена практика, е строгото диференциране на дейностите – трудовият лекар се занимава само със здравословното състояние на работещите, а техническите лица изготвят оценки. Моето лично мнение е, че все още не се е родил онзи специалист, който познава еднакво добре технологията (процеси и оборудване) в хранителната, химическата, фармацевтичната, металургичната, въгледобивната, шивашката и т.н. промишлености и въздействието на труда и трудовия процес върху човешкия организъм.
Ако за техническото лице в СТМ температура на въздуха 32,7 С през летен период е просто опасност от прегряващ микроклимат, то за трудовия лекар това е елемент от условията на труд, който е функция на редица термални и нетермални фактори на околната среда и самия организъм. За трудовия лекар това е опасност от възникване на остри и/или хронични разстройства и заболявания, с различна тежест в зависимост от конкретната оценка на показателите, повлияващи топлинния баланс на тялото.
За един инженер в СТМ, например специалист по хранителни технологии, една щанцова преса е оборудване, което създава риск от премазване на ръцете, само защото са налице движещи се части. Същата тази преса за оператора и лицето по поддръжката е машина, изградена от сложни възли, детайли, системи и инсталации, всички от тях с конкретни специфични особености по отношение експлоатация, поддръжка и ремонт.
Могат де се изредят много такива примери, но не в това е смисъла. Идеята ми е да фокусирам вниманието върху ФАКТА, ЧЕ ОЦЕНЯВАНЕТО НА РИСКА Е ЕКИПНА РАБОТА! При това добрия екип включва както медицински и технически лица от СТМ, така и длъжностни лица на работодателя с различна компетентност, от директора до работника. При разговори с колеги много от тях възкликват „Това няма как да стане!”. Опита ми показва, че не е нито невъзможно, нито толкова трудно дейностите по осигуряване на риска да се организират и проведат с участието на „подходящите” длъжностни лица на работодателя. Вярно е, че навсякъде пише „работодателят е длъжен …”, „работодателят може да …”. Истината е, че инициативата трябва да е от службата по трудова медицина и тя следва да предложи на работодателя по убедителен начин работеща схема за съвместна работа, която в никакъв случай няма да пречи на дейността на фирмата. Работодател, на когото се съобщи просто „трябват хора”, реагира разбираемо негативно. Първата му мисъл е „тези хора ще спрат работа, кой ще свърши тяхната работа”. Добре планираните и проведени наблюдения по работни места и работни срещи няма да попречи на никой да си изпълнява трудовите задължения. Именно това е важно да бъде обяснено от СТМ и разбрано от работодателя и участниците в процеса. В крайна сметка СТМ ще документира оценката на риска, но това няма да означава, че СТМ е изготвила оценката на риска. Всички онези работещи, които ще ни предоставят фирмена документация, които ще ни придружават, обясняват, показват, демонстрират какво се прави, как се прави, защо се прави, с какво се прави, какво се е случвало, с които ще идентифицираме опасностите, обобщаваме и обсъждаме резултатите и ще правим предложения и т.н., няма да се потят с нас пред монитора и клавиатурата, но практически те са участници в процеса на оценяване на риска. В крайна сметка не е важно кой е свършил машинописната работа. Важно е крайният резултат да бъде една обективна оценка на риска, отправна точка и инструмент в бъдещата работа на екипа. Аз така разбирам ролята и функцията на СТМ. И още нещо – работата в широк екип не само дава добри резултати, но е и много забавна.
инж. Илиева, Колеги, Бъдете здрави !!!
А. Начева
Здравейте, г-жо Илиева!
Пиша Ви, за да споделя своя опит като консултант по разработване, внедряване и текущи одити на Системи по осигуряване на ЗБР, съгласно изискванията на BS OHSAS 18001:2007.Знаете, че основно изискване на този стандарт е оценката на риска по работни места.
Като консултант, с първото влизане в една фирма изисквам да прегледам задължителната по ЗБУТ оценка на риска. Тя обикновено е изготвена от службата по СТМ. И тук започват проблемите. Да, работодателят е длъжен да възложи на компетентно лице да направи оценката на риска. Съгласно своите бизнес интереси, той намира най-евтината СТМ, която „си свършва“ работата, взема си възнаграждението по сключения договор и ЗБУТ е спазен!Работодателят съхранява коректно направената оценка на рискаи съпътстващите изисквани документи в дебела папка ЗБУТ, която прашасва някъде по рафтовете и дори е трудно да се намери!
Не искам да обиждам никого, но това е масовата практика! Повярвайте, имам над 30 фирми, с които съм работила като консултант!
Да не се разпростирам, моят отговор на поставения въпрос е:
1. Оценката на риска на работните места следва да се направи от компетентно длъжностно лице, задължително при взаимодействие със служители на фирмата и представител на СТМ;
2. Оценката на риска следва да се изготви по утвърдена методика-такива има много, но коя да се избере е задача на СТМ!
3. Оценката на риска трябва да обхваща не само работните места във фирмата, но и местата на временно наеманите служители, работещите на граждански договори, вкл. и посетители на зоните за работа; Оценките на СТМ съдържат частична оценка-само на работещите на трудов договор и е чисто формална, особено при условията днес-когато едно длъжностно лице работи реално на няколко работни места!
Мога да пиша още много по този въпрос, но не искам да ставам досадна!
Накрая: Харесвам много вашия сайт, редовно го посещавам и ми е полезен!
С респект:
инж. Е. Митова
Консултант на свободна практика