КОЙ?! прави оценката на риска

Днес имах запитване по телефона, което се превърна в последната капка в чашата, запълвана от разговорите с колеги, опит и споделените случаи през последните седмици относно оценката на риска.

В какво се състоеше запитването?

Може ли за наш предстоящ строителен обект оценката на риска да бъде направена от нашето длъжностно лице по безопасност и здраве при работа или задължително трябва да бъде направена от службата по трудова медицина?

Разбира се, отговорих, че оценката на риска е задължение на работодателя и той определя кой ще я извърши, като не е задължително да бъде направена от СТМ.

Не попитах каква е причината да се стигне до обаждането, до момента съм чувала само слухове относно твърдения на колеги от СТМ, че само те имат право да правят оценка на риска, защото разбират от това, а работодателят няма достатъчно квалифицирани хора.

Но не искам да навлизам в сферата на коментарите за службите по трудова медицина – въпреки многото негативи, знам че има и колеги, които гледат да си свършат работата.

Днешната тема е за оценката на риска и това кой я прави

Моят подход по всяка тема е да посоча нормативните изисквания, а преди или след това да коментирам и разясня защо има такова изискване и каква е неговата цел. Този път ще започна с нормативните изисквания.

Закона за здравословни и безопасни условия на труд

Чл. 16. (1) При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:
1. да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на работните места.

Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска

Чл. 2. (1) Наредбата се прилага във всички предприятия, места и дейности, обхванати от разпоредбите на чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
(2) Лицата, които за своя сметка работят сами или в сдружение с други, оценяват риска по тази наредба.
Чл. 4. (1) Оценяването на риска се извършва от работодателя.

До тук стана ясно, че задължения относно оценката на риска има работодателя.

Не мога да не спомена и другата страна – в чл.25а. се казва, че една от основните дейности на службите по трудова медицина са „оценка на професионалните рискове и анализ на здравното състояние на работещите“. Подробно описание обаче на това задължение виждаме в

Наредба № 3 от 25 януари 2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина

Там пише следното:

Чл. 12. (1) Службите по трудова медицина участват в извършването на оценката на риска за здравето и безопасността на работещите съгласно изискванията на нормативните актове за осигуряване на здраве и безопасност при работа.

Очевидно в екипа по извършване на оценка на риска би трябвало да се включи и представител на службата по трудова медицина.

Акцентът обаче е поставен на мерките, като в следващата алинея на наредбата подробно е разписано задължението на СТМ, обърнете внимание, СЪВМЕСТНО с представители на работодателя на обслужваното предприятие и в съответствие с оценката на риска да разработят и предложат мерки за предотвратяване, отстраняване или намаляване на установения риск, да предложат степенуване по приоритети на мерките и да оценят ефикасността на предприетите от работодателя мерки.

Да не забравяме, че рисковете се оценяват като се имат предвид предприетите мерки и тяхната ефикасност (ето и ролята на СТМ), а оценяването на риска не е пълно, ако само имаме списък от рискове, определени като приемлив или неприемлив, но няма препоръки относно мерки (във втория случай).

Тук ще си позволя малко отклонение – когато във вашата оценка на риска има в табличката колона „Необходими мерки“ и там нещо е написано, това означава, че това до момента не е правено – например не сте правили инструктажи, не сте обучавали, не сте имали инструкции за безопасна работа, не сте проигравали „плана за евакуация“.

Приемайки документацията на оценката на риска в този вид, вие се съгласявате, че това са непознати за фирмата практики и е необходимо да ги въведете. Вижте повече по този въпрос в статията „За оценката на риска и необходимите мерки„.

Кои са оценителите на риска?

Нормативната база в случая е подробна и ясна и изискванията са посочени в Наредба 5/1999 г.

Можем да цитираме следните разпоредби:

  • При оценяването на риска участват служби по трудова медицина, органите за безопасност и здраве и другите специалисти от предприятията.
  • Работодателят утвърждава и изпълнява програма за оценяването на риска, която включва: …3. оценителите на риска; 5. начините за осигуряване на информация, обучение и консултации на оценителите

Тук ще направя малка пауза в цитирането на нормативни актове.

Виждаме, че Наредба 5/1999 г. е предвидила обучение на оценителите, т.е. никой не иска оценката на риска да бъде направена от някакви специални експерти.

Но пък именно и в това е ролята на специалистите от СТМ – разяснят ролята на оценката на риска, да обучат оценителите и да ги подпомогнат, особено в частта, свързана с оценяването на съществуващите и планирането на необходимите мерки.

Но да се върна към лошата практика, която е станала статукво. Статукво до степен, че на въпроса „Кой прави оценката на риска“, хората отговарят: „Службата по трудова медицина“.

До степен специалистите от предприятието да направят оценката на риска сами и да я дадат на СТМ, за да я „завери“, т.е. да има и техен подпис и печат, за да не би някой проверяващ да не признае оценката.

Чувала съм и въпроса

„Ако СТМ не прави оценка на риска, какво тогава ще прави?“

Обикновено тези думи са съчетани с твърдение, че няма хора в предприятието, които да разбират как се прави оценка на риска. Но нали именно това е ролята на СТМ – да обучава, да консултира, да подпомага.

С това няма да се загуби нейната роля, нито ще им се вземе „хляба“, нужда от още един поглед със съответната компетентност и знания винаги има.

В това съм се убедила от личен опит. И съм сигурна, че има колеги експерти в СТМ, които могат да бъдат надеждни помощници със своите знания и квалификация.

Какво означава да подпомагаш и да консултираш?

Ще се опитам да дам ако не отговор, то пример от моята практика.

Във връзка с изпълнение на мой ангажимент трябваше да се прегледат и данните от измервания на осветеност. В случая ме интересуваха данни от измервания в складови помещения.

Колегата ми отговори положително „Да, направиха измервания, ама защо трябва в склада да се мери осветеност, там няма постоянни работни места?“.

Отговорих, че ако осветеността не е достатъчна има вероятност този, който влиза в склада да не види нещо и да го бутне, особено когато се работи с мотокар или палетна количка.

Знаете ли какво каза в отговор колегата:

„Разбрах, ама защо от СТМ просто не ми казаха това, като ги питах, ами отговориха „Така трябва!“

Имате ли мнение по въпроса? Споделете го в коментарите.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

19 мнения за “КОЙ?! прави оценката на риска”

  1. Общо взето добър анализ с леки, минимални отклонения. А те са, че и работодателя може да сключи договор с външни лица за изготвянето на оценка на риска, стига те да имат необходимия опит и квалификация. Държа да отбележа ясно, че много СТМ-та нямат елементарни познания за по сложни обекти извън офиси, складове и училища и не използват в ОР показателите от измервания на физически и химически фактори от сертифициран орган за контрол. Една по-голяма част от СТМ-тата са пълна пародия и когато се яви регионалната инспекция по труда, работодателите носят административна и финансова отговорнос отчасти по вина на службите по трудова медицина. Тук обръщам внимание и на самите служби – една немалка част от тях нямат необходимите, задължителни познания по нормативната база за съответните обекти, ОР се правят повръхностно без да се вникне и посети дадения обект. Виждал съм такива смехории, като кран в офис и т.н. И още и още и още. Прави са донякъде работодателите в ролята си на поръчители на договори, но и те самите имат огромна вина, защото искат някаква си оценка едва ли не за без пари. НЕ СТАВА – ПАЗАРНА ИКОНОМИКА!!!!!!!!!!!!!!! И МАМА НА ТАТКО БЕЗ ПАРИ НЕ ДАВА.

    Отговор
    • Здравейте, д-р Стамболийски,
      Абсолютно сте прав – разбира се, че работодателят има право да сключи договор с външна фирма за извършване на оценката на риска. Може както за цялостна, така и за частична – нашият екип е извършвал специфични оценки на риска по този начин (например за конкретни работни места, за ограничен пространства за опасни химични агенти и др.).

      Отговор
  2. Здравейте,
    Работим на строителна площадка на възложител по 3 различни договора. Работили сме и преди 7-8 месеца на същато място. Възложителя иска от нас 3 отделни оценки на риска за всеки обект по отделно за съгласуване. При направения от наши представители оглед на обекта включен с техен представител преценихме , че дори не е необходимо изготвяне на нова оценка , а изготвяне и или прероценяване на карти за нови и или променени дейности Даже им предложих с протокол да примем изготвената и допълнена предишния път ОР . Няма нови опасности, нови различни по вид операции има минимални разлики във видовете машини и оборудване . Защо са 3 договора не знам, дори изпълнението се застъпва по време. За мен е едно безумно разпечатване на хартия за да сменем 2 реда наименование на обект по договор.

    Отговор
    • Здравейте, господин Пейков,
      Нямам достатъчно информация, за да изразя мнение по въпроса. Доколкото разбирам, сте постигнали съгласие да не „разпчатване наново“ оценката на риска.
      Бих искала да обърна внимание, че не е задължително оценката на риска да бъде на хартия.

      Отговор
      • Здравейте д-р Илиева,
        Не напротив, фирмата възложител държи да има 3 оценки на хартия и да са съгласувани с тях. Работят в химическата промишленост, деноста им е контролирана и е под надзора на различни институции. На практика ремонтираме една и съща площадка . З договора , спечелени от нас поръчки-отсраняваме забележки и доизграждане. Периода на договорите се застъпва над 75% от времето. Няма под изпълнители, рабонят на практика едни същи работници. Техниката на обекта се застъпва 80%. Предадоха ни 3 еднакви списъка с опасности , допълнителните споразумения и протоколите за предаване на работната плащадка са едни същи /също излешно според мен/ Инвеститора държи да са 3 различни договора . Като ходихме на оглед не ни показаха нищо различно от това което беше преди 8 месеца. Мислех двустранен протокол, че няма допълнително възникнал риск . В заповедта за откриване на обекта , на основание протокола и решение наКУТ се отразява старата оценка на риска , ако желаят презавера.ена от възложителя и да предам на ръководителя на обекта. Но не би. Съгласно доп. споразуметие по БЗУТ към всеки договор отделна ОР , съгласувана с възложителя. Който плащал сметките, поръчал музиката.- техен израз. Искам , не искам?
        Благодря предварително.

        Отговор
        • Здравейте,
          формално колегите имат право – всеки обект си е самостоятелен, независимо от това, че оборудването и хората са едни и същи.
          Ще направя една аналогия със строителството – ако една фирма строи жилищни сгради от един и същ тип, по един и същ метод, с едно и също оборудване, с едни и същи хора, в жилищна среда с еднакъв трафик наоколо, то за всеки обект ще е необходимо да има отделна оценка на риска. Дори и тя да е една и съща.
          По същия начин и при работата в офис, еднотипни супермаркети и др. под. – за всеки обект ще е необходима отделна оценка на риска, пък била тя и с едно и също съдържание.
          Защо се получава така:
          – прилага се унифициране на изискванията (както на нормативно ниво, така и на фирмено ниво), т.е. ако се започне с изключение 1, изключение 2 и т.н., то има голяма вероятност някъде нещо да се обърка, да не се вземе правилно решение дали се влиза в изключението и т.н.;

          – всеки обект върви със собствен пакет документи – за отчет, контрол и т.н. Това е свързано и с финансовото отчитане, с контрол от външни контролни органи и т.н. Те като Възложител също носят отговорност и както са казахте, са под надзора на различни институции – в нашата практика, за съжаление, понякога правим излишни неща, за да си спестим обяснителния режим с тези институции.

          – понякога е възможно разделение на отговорностите – различни хора да извършват контрол, съответно всеки си гледа пакета документи за неговия обект.

          Впрочем, само от написаното, че техниката се застъпва на 80% (а не на 100%), си правя извода, че оценките на риска за трите обекта няма как да са еднакви.
          Също така, в първия Ви коментар, виждам, че пишете за „изготвяне и/или преоценяване на карти за нови и или променени дейности“ – това си е нова оценка на риска. Да, по-голяма част ще се повтаря, но сам пишете, че има и някои разлики.

          В заключение ще кажа, че все още коментирам рамково въпроса, а не конкретно за описаната от Вас ситуация, тъй като конкретно бих могла да коментирам само, ако съм добре запозната с обектите, дейностите и пр. На практика дори не знам дали става въпрос за СМР обекти или други, само подозирам, че са такива.

  3. Ами аз по-сноро бих попитала необходима ли е оценка на риска за полагащ собствен труд без наети работници и кой трябва да я направи

    Отговор
    • Здравейте,

      В Чл. 2.(2) на Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска е записано, че „Лицата, които за своя сметка работят сами или в сдружение с други, оценяват риска по тази наредба.“, т.е. е необходима оценка на риска.

      Задължението е тяхно да има такава оценка, кой ще я направи зависи само от тях – може и сам да си я направи човека, може и да наеме специалист.

      Отговор
  4. Възникна спор за периодичност на изготвяне оценка на риска. Моля за Вашето мнение!

    Отговор
    • Здравейте, бихте ли уточнили в какво се състои спора?

      За информация: Периодичността на оценката на риска се определя от работодателя – няма конкретни изисквания и насоки за периодичност на 3 години , на пет, една година или какъвто и да е друг срок.

      В Наредба 5/1999 г. са описани редица условия, при които е необходимо преразглеждане на оценката на риска, независимо дали е минал определяни от работодателя период или не.

      Отговор
  5. Моят отговор на поставените въпроси по предизвиканата дискусия:
    1. Поддържам тезата за създаване на екип за оценка на риска на работните места. В организациите, които съм консултирала този екип включва: представителят на работещите в КУТ/ГУТ,експерт по оценка на риска от СТМ и длъжностното лице, назначено от работодателя за отговорник по осигуряване на ЗБР.
    2. Вярно е, че никъде в нормативен документ не е записано кой определя методиката за оценка на риска. И все пак държа да отбележа, че методиката трябва да е научно обоснована, т. е. да е цитиран източник, където тя е публикувана.Нима работодателят или негови служители са длъжни да се занимават с издирване на такава???? Затова смятам, че СТМ е най-компетентния член на екипа по отношение на тази задача!
    3. Съществуват количествени и качествени методики за оценка на риска, но лично аз предпочитам количествените методики.

    И моето мнение по въпроса за оценката на риска за трудоустроени лица:
    Оценката на риска се извършва за конкретно работно място, а не за конкретно длъжностно лице. Дали трудоустроено лице може да работи на съответното работно място, зависи от степента на оценените рискове и противопоказанията за работа, съдържащи се в решението на ТЕЛК!
    Поздрави на всички участници в дискусията!

    Отговор
  6. Като си говорим за Оценка на риска имам въпрос, провокиран от Становище на НЕЛК – трябва ли да се прави оценка на риска за работник с трайно намалена работоспособност? Т.е. За местата за трудоустроени трябва ли да има специални карти за оценка?

    Отговор
    • Здравейте,
      моето мнение е, че докато не се знае какво е конкретното заболяване и конкретните противопоказания за изпълнение на длъжността, няма как да бъде направена оценка на риска предварително. По-скоро въз основа на оценката на риска могат да се изведат препоръки за кои заболявания това място не е или е подходящо. Но точно това е работата на Комисията по трудоустрояване и затова в нея задължително има специалист по трудова медицина.

      Наредба 5/1999 г. Чл. 17. При определянето на изложени на опасности работници и служители се отчитат: 4. работниците и служителите, които се нуждаят от специална закрила, включително работници и служители, ненавършили 18 г., бременни и кърмещи работнички и служителки и тези с ограничена трудоспособност.

      Това за мен означава, че ако на това работно място работи трудоустроено лице, при оценката на риска трябва да се отчете този факт. Предварително, ако не знаем кого ще трудоустрояване, няма смисъл. С други думи, ако трудоустроим работник на дадена длъжност, оценката на риска трябва да се актуализира (даже по-удачно е това да се направи преди трудоустрояването, за да се оцени дали е подходящо точно за тези заболявания и противопоказания).

      Отговор
    • Благодаря.
      Според мен по този въпрос също има неясни неща.
      При написване на Производствената характеристика се описват специфичните особености на работното място. Въз основа на написаното се взема решение дали лицето може да работи и какви противопоказани условия на труд има за неговото заболяване.
      Според мен актуализирането на оценката за конкретното работно място би трябвало да се направи след като се знае кои фактори ще са по-рискови, т.е. след трудоустрояването.

      Отговор
  7. Здравейте инж. Илиева, Колеги,
    След прочита на статията съм изкушена да се включа по темата „лоша практика”, защото ме вълнува особено. Ако някой твърди, че специалистите от СТМ могат да изготвят сами пълна и обективна оценка на риска, съм готова да споря (работа в СТМ 14 години). Всички знаем, че службите се регистрират и в повечето случаи функционират с минималния задължителен състав от специалисти. Друга лоша, за съжаление разпространена практика, е строгото диференциране на дейностите – трудовият лекар се занимава само със здравословното състояние на работещите, а техническите лица изготвят оценки. Моето лично мнение е, че все още не се е родил онзи специалист, който познава еднакво добре технологията (процеси и оборудване) в хранителната, химическата, фармацевтичната, металургичната, въгледобивната, шивашката и т.н. промишлености и въздействието на труда и трудовия процес върху човешкия организъм.
    Ако за техническото лице в СТМ температура на въздуха 32,7 С през летен период е просто опасност от прегряващ микроклимат, то за трудовия лекар това е елемент от условията на труд, който е функция на редица термални и нетермални фактори на околната среда и самия организъм. За трудовия лекар това е опасност от възникване на остри и/или хронични разстройства и заболявания, с различна тежест в зависимост от конкретната оценка на показателите, повлияващи топлинния баланс на тялото.
    За един инженер в СТМ, например специалист по хранителни технологии, една щанцова преса е оборудване, което създава риск от премазване на ръцете, само защото са налице движещи се части. Същата тази преса за оператора и лицето по поддръжката е машина, изградена от сложни възли, детайли, системи и инсталации, всички от тях с конкретни специфични особености по отношение експлоатация, поддръжка и ремонт.
    Могат де се изредят много такива примери, но не в това е смисъла. Идеята ми е да фокусирам вниманието върху ФАКТА, ЧЕ ОЦЕНЯВАНЕТО НА РИСКА Е ЕКИПНА РАБОТА! При това добрия екип включва както медицински и технически лица от СТМ, така и длъжностни лица на работодателя с различна компетентност, от директора до работника. При разговори с колеги много от тях възкликват „Това няма как да стане!”. Опита ми показва, че не е нито невъзможно, нито толкова трудно дейностите по осигуряване на риска да се организират и проведат с участието на „подходящите” длъжностни лица на работодателя. Вярно е, че навсякъде пише „работодателят е длъжен …”, „работодателят може да …”. Истината е, че инициативата трябва да е от службата по трудова медицина и тя следва да предложи на работодателя по убедителен начин работеща схема за съвместна работа, която в никакъв случай няма да пречи на дейността на фирмата. Работодател, на когото се съобщи просто „трябват хора”, реагира разбираемо негативно. Първата му мисъл е „тези хора ще спрат работа, кой ще свърши тяхната работа”. Добре планираните и проведени наблюдения по работни места и работни срещи няма да попречи на никой да си изпълнява трудовите задължения. Именно това е важно да бъде обяснено от СТМ и разбрано от работодателя и участниците в процеса. В крайна сметка СТМ ще документира оценката на риска, но това няма да означава, че СТМ е изготвила оценката на риска. Всички онези работещи, които ще ни предоставят фирмена документация, които ще ни придружават, обясняват, показват, демонстрират какво се прави, как се прави, защо се прави, с какво се прави, какво се е случвало, с които ще идентифицираме опасностите, обобщаваме и обсъждаме резултатите и ще правим предложения и т.н., няма да се потят с нас пред монитора и клавиатурата, но практически те са участници в процеса на оценяване на риска. В крайна сметка не е важно кой е свършил машинописната работа. Важно е крайният резултат да бъде една обективна оценка на риска, отправна точка и инструмент в бъдещата работа на екипа. Аз така разбирам ролята и функцията на СТМ. И още нещо – работата в широк екип не само дава добри резултати, но е и много забавна.
    инж. Илиева, Колеги, Бъдете здрави !!!
    А. Начева

    Отговор
    • Благодаря Ви, г-жо Начева, за този чудесен коментар. Абсолютно съм „ЗА“ екипната работа по оценка на риска!

      Темата малко отиде към СТМ, но заради служби, които работят проформа, страдат и качествени колеги. Знам, че финансови и други елементи влияят изключително много при избора на СТМ, но продължавам идеалистично да вярвам, че малко повече знания могат да помогнат при избора.

      Вие говорите за служби, в които има тотално разделение на дейностите между трудовия лекар и инженера. Има и по-лош вариант – абсолютно всичко да се прави от човек, който не е нито трудов лекар, нито инженер! Не мисля, че е толкова сложно преди избора на СТМ, това да бъде проверено и изяснено, например да се изиска в договора да бъде записано, че поне веднъж или повече пъти (по избор) в предприятието на място ще дойде трудовия лекар/инженера.

      Още веднъж благодаря за споделеното за оценката на риска от Вас и дано повече колеги го прочетат.

      Отговор
  8. Здравейте, г-жо Илиева!
    Пиша Ви, за да споделя своя опит като консултант по разработване, внедряване и текущи одити на Системи по осигуряване на ЗБР, съгласно изискванията на BS OHSAS 18001:2007.Знаете, че основно изискване на този стандарт е оценката на риска по работни места.
    Като консултант, с първото влизане в една фирма изисквам да прегледам задължителната по ЗБУТ оценка на риска. Тя обикновено е изготвена от службата по СТМ. И тук започват проблемите. Да, работодателят е длъжен да възложи на компетентно лице да направи оценката на риска. Съгласно своите бизнес интереси, той намира най-евтината СТМ, която „си свършва“ работата, взема си възнаграждението по сключения договор и ЗБУТ е спазен!Работодателят съхранява коректно направената оценка на рискаи съпътстващите изисквани документи в дебела папка ЗБУТ, която прашасва някъде по рафтовете и дори е трудно да се намери!
    Не искам да обиждам никого, но това е масовата практика! Повярвайте, имам над 30 фирми, с които съм работила като консултант!
    Да не се разпростирам, моят отговор на поставения въпрос е:
    1. Оценката на риска на работните места следва да се направи от компетентно длъжностно лице, задължително при взаимодействие със служители на фирмата и представител на СТМ;
    2. Оценката на риска следва да се изготви по утвърдена методика-такива има много, но коя да се избере е задача на СТМ!
    3. Оценката на риска трябва да обхваща не само работните места във фирмата, но и местата на временно наеманите служители, работещите на граждански договори, вкл. и посетители на зоните за работа; Оценките на СТМ съдържат частична оценка-само на работещите на трудов договор и е чисто формална, особено при условията днес-когато едно длъжностно лице работи реално на няколко работни места!
    Мога да пиша още много по този въпрос, но не искам да ставам досадна!
    Накрая: Харесвам много вашия сайт, редовно го посещавам и ми е полезен!
    С респект:
    инж. Е. Митова
    Консултант на свободна практика

    Отговор
    • „2. Оценката на риска следва да се изготви по утвърдена методика-такива има много, но коя да се избере е задача на СТМ!“

      Това къде е написано?
      Може да се регламентира в Договор примерно, но може и Работодателя да определи по коя методика да се извърши оценката.

      Отговор
    • Здравейте, инж. Митова,

      благодаря Ви за споделения опит.
      Лошата практика, свързана с оценката на риска, е толкова широко разпространена, че започва да се говори за нея като за норма – това е, което ме притеснява и се опитвам да покажа в статиите, посветени на оценката на риска.

      Работодателите съхраняват за показване т. нар. оценка на риска, защото не виждат в нея източника на информация за необходимите мерки. А и програмата от мерки също е за показване, както и много други документи.

      Аз също обаче ще се присъединя към инж. Паунова с несъгласието си, че е задача на СТМ да избере методиката. Най-малкото – всяка СТМ работи само с една методика, не работи с набор от методики, от които да избира в зависимост от вида на предприятието. И ако пак говорим за компетентност – ролята на СТМ е да обяснява и то по разбираем начин, така че работодателят, ОБЗР, въвлечените в оценката на риска лица да могат да вземат решение.
      До момента в работата ми на консултант по БЗР не съм загубила клиент поради това, че съм обяснила нещо и заедно сме взели решението. Напротив, така клиентът е сигурен, че работата е свършена специално за него и отговаря на неговите нужди.

      Отговор