Данъчно третиране на работното, представителното и униформеното облекло

Публикувано от Деяна Илиева на 18 април, 2008 в Предпазни средства 

[ad#zbut336x280]

Целта на настоящия материал е да се разгледат нормативните изискания, на които следва да отговори предоставянето на специално работно облекло и лични предпазни средства, работно, униформено и представително облекло за сметка на работодателя, за да се третира като необлагаем доход по реда на ЗОДФЛ. Ще допълним, че при условие че при предоставянето на специално работно облекло и лични предпазни средства, работно, униформено и представително облекло за сметка на работодателя са спазени нормативните изисквания, то се признава за разход при данъчно облагане и по реда на ЗКПО.

Предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства
Нормативно основание за предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите е чл. 284, ал. 1 КТ. Според него работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. Условията и редът за предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства, както и техният вид се определят от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването (чл. 284, ал. 3 КТ).

Има се предвид Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (ДВ, бр. 46 от 2001 г.). При наличие на работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, работодателят следва да предприеме определени действия, регламентирани в чл. 17 от наредбата:
- да определи работните места и видовете работа, при които се използват лични предпазни средства (включително специално работно облекло) въз основа на извършена оценка на риска на работното място, като има предвид: неизчерпателния списък на дейности, които могат да изискват прилагане на лични предпазни средства, посочени в Приложение № 1 от Наредбата, неизчерпателния списък на лични предпазни средства, посочени в Приложение № 2 от наредбата, таблицата за части на тялото на работещите, изложени на рискове, посочена в Приложение № 3 от наредбата;
- да определи необходимите лични предпазни средства, включително специално работно облекло (независимо от това дали дейностите, личните предпазни средства и рисковете са посочени или не в приложения № 1, 2 и 3 ) в зависимост от спецификата на работните места, възможните опасности и резултатите от оценката на риска;
- да състави списък, който съдържа: работните места, професиите и видовете работа, за които се използват лични предпазни средства (вкл. специално работно облекло); вида, наименованието и точната идентификация на всяко лично предпазно средство; конкретните опасности, за които се прилагат посочените лични предпазни средства; срока за износване на личните предпазни средства. Списъкът се обявява пред работещите.
Следователно, за да се приложи безпроблемно разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 2 ЗОДФЛ, работодателят е необходимо да извърши посочените по-горе процедури, въз основа на които да стане ясно, че предпазните средства са предоставени именно на съответния работник или служител във връзка с извършваната от него работа, както и че съответното облекло има характер именно на специално работно облекло. При всеки случай на предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства, който не е съобразен с изброените нормативни изисквания, чл. 19, ал. 2, т. 2 ЗОДФЛ е неприложим. Накрая ще допълним, че при спазване на посочените нормативни изисквания върху стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства не се внасят осигурителни вноски 1. Не се начисляват и здравни осигуровки.

Предоставяне на работно, униформено и представително облекло
Нормативно основание за предоставяне на работно, униформено и представително облекло е чл. 296, ал. 1 КТ. Според него работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор. В случая следва да се имат предвид изискванията на Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (ДВ, бр. 8 от 30.01.1987 г.). Известно е, че наредбата е утвърдена при друга социално-икономическа обстановка. Затова в практиката често се срещат възражения за целесъобразността от прилагането й. Според съдебната практика обаче, дадената в наредбата регламентация продължава да се счита за актуална2. Следователно, освобождаване от облагане на стойността на работното, униформеното и представителното облекло по реда на чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗОДФЛ изисква то да отговаря на определени изисквания, посочени в наредбата: да е закупено от предприятието и след това предоставено на работниците и служителите; да отговаря на определени изисквания и характеристики ­ вид, модел, материя, отличителни знаци, срок на износване. Ще допълним, че при спазване на регламентираните в наредбата нормативни изисквания върху стойността на работното, униформеното и представителното облекло, не се внасят осигурителни вноски3. Не се начисляват и здравни осигуровки.
Следва да се има предвид, че нормативните изисквания са диференцирани според характера на предоставяното облекло:
- работно облекло се осигурява, когато условията на работа налагат да се запази личното облекло на работниците и служителите (чл. 7 от наредбата), т.е. то осигурява хигиената на труда и личната хигиена на работещите. Работното облекло се дава безплатно в готов вид, означава се със знака на предприятието и се ползва през време на работа. Ръководството на предприятието определят списъците на работниците по длъжности и професии, които имат право на безплатно работно облекло, както и вида, модела, материята, цвета, отличителните знаци и сроковете за износването му (чл. 8 от наредбата). Ще обърнем внимание, че обстоятелството, че формално са спазени описаните в наредбата процедури (например със заповед на ръководството е посочено, че следва да се закупи безплатно работно облекло по приложен списък за вид и срок на износване, а в приложения към заповедта списък са отразени видовете облекло за съответните длъжности, тяхната стойност, полагащите се суми за една година и срока на износването им), не прави облеклото автоматически работно. Ако по своето предназначение то разкрива белезите на лично облекло (например закупени костюми, шлифери, чанти, обувки и др.), се приема, че е налице разход за безплатно облекло, който има личен характер (Решение № 625 от 21.01.2005 г. по адм. д. № 5023/2004 г., III отд. на ВАС). Поради това левовата равностойност на безплатното облекло ( ако не е обложена като социален разход по реда на чл. 36, ал. 1 ЗКПО) следва да се включи в брутното трудово възнаграждение, подлежащо на облагане през съответния месец;
- униформено облекло се дава на работници, за които при изпълнение на служебните им задължения се налага отличаването им от останалото население. Носенето на униформеното облекло е задължително при изпълнение на служебните задължения (чл. 16, ал. 1 и 3 от наредбата) Списъците на длъжностите, за които се дава униформено облекло, материята по утвърдена от производителите номенклатура, цветът, моделът и отличителните знаци се одобряват от ръководствата на съответните министерства, други ведомства, организации и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, съгласувано с централния комитет на съответния отраслов профсъюз (чл. 17 от наредбата). Очевидно случаите на необходимост от ползване на такова облекло по смисъла на наредбата са ограничени4;
- представително облекло се осигурява на работниците, които служебно участват в международни или вътрешни панаири или изложби, ако извършваната работа налага това. След завършване на панаира или изложбата работниците, ако желаят, могат да закупят облеклото с 30 на сто намаление на стойността му (чл. 16, ал. 2 от наредбата). Очевидно случаите на необходимост от ползване на представително облекло по смисъла на наредбата също са ограничени.
От казаното дотук следва, че случаите, при които е предоставено безплатно облекло на персонала, без да са спазени изискванията на наредбата, например в случай че са изплатени суми на работниците и служителите за закупуване на облекло по техен избор и желание, то закупеното облекло не би могло да се приеме за работно или униформено облекло, или представително според изискванията, предвидени в наредбата. Поради това левовата равностойност на безплатното облекло (ако не е обложена като социален разход по реда на чл. 36, ал. 1 ЗКПО) според разпоредбите на ЗОДФЛ би следвало да се включи в брутното трудово възнаграждение, подлежащо на облагане през съответния месец.
Накрая ще обърнем внимание, че анализираните разпоредби на чл. 19, ал. 2, т. 2 и 3 ЗОДФЛ се отнасят само за лица по трудови правоотношения. Те са неприложими за лица, осъществяващи дейност по извънтрудови правоотношения, към които се отнасят и лицата, осъществяващи дейност по договори за управление и контрол. Във връзка с това ще отбележим, че най-безпроблемният от данъчна гледна точка начин на предоставяне на облекло на лицата по договори за управление и контрол за сметка на предприятието е оформянето им като социален разход по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗКПО и облагането им с еднократен данък 15 на сто за сметка на предприятието. В този случай стойността на предоставеното облекло не подлежи на облагане при лицето вследствие на разпоредбата на чл. 14, т. 5 ЗКПО, а именно ­ не се включват в облагаемия доход доходите, обложени с еднократен данък по реда на ЗКПО.

Д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант

__________________
1 Според чл. 1, ал. 7 т. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане върху стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор, не се внасят осигурителни вноски.

2 Решение № 2852 от 26.03.2003 г. по адм. д. № 8547/2002 г., I отд. на ВАС.

3 Според чл. 1, ал. 7, т. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане върху стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт, не се начисляват и внасят осигурителни вноски.

4 В подкрепа на това твърдение ще посочим, че според Решение № 8896 от 01.11.2004 г. по адм. дело № 3533/2004 г., I отд. на ВАС предоставеното от “Германос Телеком България” облекло на неговите служители неправилно е класифицирано като униформено облекло, тъй като то не е с цел да се отличават от останалото население, нито пък има данни това облекло, съгласно чл. 17 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, да фигурира в списъците на длъжностите, за които се дава за униформено облекло. В решението на ВАС е прието, че в случая се касае не за униформено облекло, а за работно облекло, с което се осигурява хигиената на труда и личната хигиена на работещите в дружеството.

Д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант

социални мрежи

Харесва ли ти тази статия?

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Данъчно и осигурително законодателство при предоставяне на безплатна храна на основание Наредба № 11




Comments

Leave a Reply