Безопасни стълбища – нормативни изисквания и добри практики

Паданията по време на придвижване по стълбища или стационарни стълби за достъп са едни от най-честите. Лесно е да каже, че някой е „блял“ или е „спънат“, но ролята на здраве и безопасност е да потърси възможностите за намаляване на риска, а не да сочи с пръст и да поставя етикети.

Тук няма да си говорим за „повишеното внимание“ като мярка, защото според мен това не може да бъде мярка. Без значение каква работа извършваш, ти трябва да си работоспособен и в кондиция.

Освен това, мярката „повишено внимание“, особено когато е единствена, на практика показва, че ние разчитаме единствено на човешкото поведение. В здраве и безопасност, обаче, ролята на работодателя е да направи така, че да се приложат мерки, които да предотвратят човешките грешки, а ако не могат да бъдат предотвратени, то поне да се намалят последствията.

В статията ще разгледаме нормативните изисквания, свързани със стълбища и неподвижно закрепени стълби, както и някои добри практики.

Нормативни изисквания

В Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване има едно доста общо изискване в чл. 50, съгласно който „пътните маршрути, в т.ч. стълбища, стъпала, неподвижно закрепени стълби … се определят така, че да осигуряват сигурността на съоръженията, на транспортните средства и безопасността на пешеходци и работещи в близост до тези пътни маршрути.“

Пак в същата наредба има и конкретно изискване, свързани с това, че при наклон по-голям от 20°, слизането и изкачването на работещите трябва да се извършва по стълби, обезопасени с парапети (Чл. 215б.)

По-нататък в същия член следва пак общо изискване:

Стълбите трябва да имат достатъчна якост, да са обезопасени, правилно поддържани и използвани на съответните места и според предназначението им.

Ако се питате защо текстовете са толкова общи, то ще припомня, че тази наредба въвежда три европейски директиви. Целта на европейските директиви е да зададат обща рамка, минимални изисквания, а свободата на държавата-членка е да въведе по-строги или специфични изисквания. В случая ние не сме го направили.

Подобно е положението с използването на преносими стълби – за тях има и някои подробности (благодарение на директивата), но спецификите, които имаше в Наредба № 3 за ползуване на преносими стълби (отменена през 2004 г.), вече ги няма. На практика, ако искаш да изпълниш общото нормативно изискване, най-лесният начин е да се обърнеш към отменената наредба и да я приложиш, но това вече ще бъде добра практика.

Норми за проектиране на производствени сгради за промишлени предприятия

Тези норми все още са в сила, независимо от това, че изглеждат стари (от 1988 г.).  В тях има препратка към българският стандарт БДС 9869:1972 Площадки и стълби на машини и съоръжения. Изисквания по техника на безопасността, а в приложение 2 се определят наклоните, широчината на рамото на стълбата и размерите на стъпалото например:

БДС 9869:1972 е отменен с БДС EN ISO 14122-3 Безопасност на машини. Стационарни средства за достъп до машините. Част 3: Стълбища, стълби със стъпала и парапети.

БДС EN ISO 14122 Част 3: Стълбища, стълби със стъпала и парапети

Изискванията на този стандарт се прилагат при осъществяване на достъп до машини и до части от сгради, където са инсталирани машини, например, ако достъпът е свързан с извършване на ремонт.

Важното, което посочва още стандартът е, че когато няма национални изисквания, той може да се използва и при обезопасяване за работни места на височина.

Например, стандартът посочва, че разстоянието g (хоризонталното разстояние между две съседни чела на стъпалата) трябва да бъде между 210 мм и 310 мм. Това не е цялата дълбочина на стъпалото (t), тъй като има припокриване r, за което е посочено, че трябва да бъде ≥ 10 мм

С други думи, цялата дълбочина на стъпалото (t) трябва да бъде между 220 мм и 320 мм. Ако направим сравнение с приложение 2 на Нормите за проектиране на производствени сгради за промишлени предприятия, то там е посочена дълбочина (в нормите записът е „широчина“) за главни и второстепенни стълби между 260 и 320 мм.

Колко високи трябва да бъдат стъпалата?

Това е разстоянието h на схемата.

На първо място височината трябва да бъде еднаква при всички стъпала. Допуска се разлика само при първото стъпало, което може да бъде по-ниско, но с не повече от 15 %

Височината е описана с формула, която описва съотношението на дълбочината на стъпалото (по-точно разстоянието между две чела). Тя изглежда така:  600 ≤ g +2h ≤ 660

С други думи, ако g е на максимума, т.е. 310 мм, височината на стъпалото трябва да бъде между 145 и 175 мм. Ако е на минимума, т.е. 210 мм, то височината на стъпалото ще е между 195 мм и 225 мм.

В стандартът има и отделни изисквания за метални стълби, както и подробни указания по отношение на парапетите. Например за парапети на места  с риск от падане от височина (за такива се считат места, където височината на възможното падане надвишава 500 mm), се изисква минимална височина от 1100 мм.

Още за изискванията към стълбищата и за парапетите в стандарта сме разгледали в нашата статия в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА:

Мерки за намаляване на риска

Правила и политики

Оперативните контроли като правила и политики, свързани с използването на стълбища и стълби могат да включват забрана на опасни дейности като бързане, държане на ръце в джобове, използване на ръчни устройства или телефони, четене, носене предмети, особено отворени течности и съхраняване на предмети на стъпала.

Добрите практики могат да включват показване на местоположението на асансьорите, препоръка надолу да се използва асансьр (по-безопасно е от слизането) и използване на парапети, когато е необходимо.

Оперативните контроли са най-простата форма на контрол и могат да бъдат специфични за отделни места. За да се постигне максимална ефективност, тези контроли трябва да бъдат разработени след консултация с персонала и ясно да бъдат съобщени на всички.

Околна среда

Контролът на околната среда е свързан с видимостта на стъпалата.
Адекватното осветление е от съществено значение. При необходимост може да се осигури и локално осветление на парапета.

Плакатите, табелите и други могат да разсейват вниманието и не трябва да се поставят върху или около стълби или стъпала (може преди и след).

Контрастните материали на ръба на стъпалото/челото и парапета могат да бъдат ефективни като мерки, увеличаващи видимостта.

Мерки срещу опасни стъпала

В информационния лист „Watch Your Step“ на Health and Safety Authority се разглеждат четири вида опасни стъпала:

Хлъзгави стъпала – няма достатъчно сцепление, особено на ръба на стъпалото. Мерките за намаляване на риска са:

• Повърхността на стъпалото, особено краят на стъпалото да има адекватна устойчивост на приплъзване.
• Материалът, осигуряващ устойчивост на приплъзване трябва да осигури устойчивост на приплъзване по посока на движението.
• Идентифициране и контрол на потенциалните източници на разливи или замърсяване.
• Наблюдение и подмяна/ремонт на стъпалата и материалите, осигуряващи устойчивост срещу приплъзване при необходимост.

Изненадващи стъпала – когато не са ясно видими или очаквани. Може да са в долната част на стълбище или едно неочаквано стъпало.

• Където е възможно, премахнете всяка ненужна промяна в нивото.
• Използвайте райета (червено-бяло или жълто-черно) за ръбовете на стъпалата или за единични стъпала.
• Помислете за използването на знаците „Внимание, стъпало“.

Къси стъпала – когато дълбочината на стъпалото е по-малка.

Късото стъпало не осигурява достатъчна опора за върха на крака, с което се увеличава риска при слизане. Това трудно може да се ремонтира, затова е много важно още в процеса на проектиране, включително на метални стационарни стълби за достъп, да се осигури достатъчна дълбочина на стъпалото.

Когато вече нищо друго не може да се направи, то остават оперативните контроли (правила, инструкции), контрол на околната среда и поддръжка на парапетите. Би могло да се постави предупреждаващ знак.

Неравномерни стъпала – когато някое или някои от стъпалата за по-къси или по-дълги от останалите.

• Ако е възможно опитайте да коригирате.
• Използвайте райета (черно-бели или жълто-черни) и противоплъзгащи материали за неравномерните стълби.
• Ако не могат да бъдат по поправени, то не забравяйте оперативните контроли, контролът на околната среда и поддръжката на парапетите.

Как да направим бърза проверка за неравномерни стъпала?

Визуално – застанете в горната част на стълбището/стълбите. Леко приклекнете и погледнете дали краищата на всички стъпала се подреждат в една линия. Ако не са в една линия, вероятно има неравномерни стъпала. Може да направите следващата проверка с лист хартия.

Вземете лист хартия и на първото стъпало маркирайте височината и дълбочината на стъпалото. Проверете останалите стъпала с шаблона, който направихте.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.