Остеопороза – скрит риск за здравето и работоспособността

Остеопорозата е сериозно заболяване, което засяга костите, правейки ги по-крехки и предразположени към счупвания. Често наричана „тихият крадец на кости“, тя напредва без симптоми, докато не се стигне до фрактура.

В контекста на здравословните и безопасни условия на труд, разбирането и превенцията на остеопорозата са от изключителна важност, особено предвид застаряването на работната сила.

През последните десетилетия наблюдаваме тревожно увеличение на случаите на остеопороза и свързаните с нея фрактури. Дори леки удари могат да доведат до счупвания, като до 60% от тях водят до тежка и трайна инвалидизация. Това има пряко отражение върху работоспособността и качеството на живот на засегнатите.

През 2000 г. остеопорозата беше класифицирана като третото най-значимо социално заболяване в света, а прогнозите сочеха, че до 2020 г. ще заеме второ място. В България, мащабни проучвания показват, че едва около 25% от жените в напреднала възраст имат нормална костна минерална плътност (КМП).

Какво представлява остеопорозата

Остеопорозата се дефинира като

костно увреждане, характеризиращо се с нарушена здравина на костите, което предразполага към повишен риск от фрактури.

Здравината на костите е резултат от баланса между костна плътност и качество на костната тъкан. При остеопороза този баланс е нарушен, което прави костите изключително уязвими.

Ако имаме вече остеопороза, започваме да страдаме по-често от фрактури (счупвания на кости). Тези счупвания се могат да се получат и от много леки удари.

Тъй като това в началото е единственият симптом, разбираме за страданието едва когато получам счупване. Първото, което се прави при счупване, е рентгенова снимка, но тя не е достатъчна за поставяне на диагнозата „остеопороза”.

Ако се подозира наличието на остепороза е добре да се потърси потвърждение в прешлените на гръбначния стълб, бедрената кост и китката – това са най-често засегнатите кости.

Основни видове остеопороза

Различават се три основни вида остеопороза:

1. Първична остеопороза:
   • Постменопаузална: Свързана с намаленото производство на естрогени след менопаузата, което води до нарушено усвояване на калций.
   • Сенилна (възрастова): Характерна за хора над 70 години, поради влошено усвояване на витамин D и калций.
   • Ювенилна: Наблюдава се при деца и юноши (8-15 години), като причините не винаги са напълно изяснени.
2. Идиопатична остеопороза: Случаи, при които не може да се установи конкретна причина. Може да засегне и млади хора без явни рискови фактори.
3. Вторична остеопороза: Развива се като следствие от други заболявания (напр. бъбречни, болест на Крон, ендокринни заболявания) или прием на определени лекарства (напр. кортикостероиди, антипсихотици, химиотерапевтици).

Кой е изложен на по-висок риск?

Някои фактори увеличават риска от развитие на остеопороза:

• Генетична предразположеност: Наличие на остеопороза в семейството.
• Телосложение: Слабо и дребно тяло.
• Хормонален статус: Постменопаузален период, ранна менопауза (преди 40 г.), проблеми с менструацията.
• Медикаменти: Прием на кортикостероиди, антиепилептични средства и други.
• Начин на живот: Тютюнопушене, прекомерна консумация на кафе, солена храна, заседнал начин на живот, чести диети и хроничен стрес.

Последствия за работоспособността и безопасността

Остеопорозата е причина за:

• Постоянни болки в гърба и кръста, засилващи се при физическо натоварване.
• Деформации на гръбначния стълб.
• Намаляване на ръста и ограничена подвижност.
• Невъзможност за изпълнение на физически труд.
• Повишен риск от трудови злополуки и фрактури: най-често на прешлени, предмишница и бедрена кост, които водят до дълги периоди на възстановяване и временна или трайна инвалидизация.

Особено значими са фрактурите на бедрената шийка – над 8 000 случая годишно в България при жени в напреднала възраст. Почти 50% от тези случаи водят до тежки усложнения, инвалидизация и дори смърт.

Навременен преглед за остеопороза

С оглед на застаряващата работна сила, остеопорозата се превръща във все по-важен аспект от програмите за здраве и безопасност на труда. Навременните профилактични мерки и скрининг могат значително да намалят риска от фрактури.

Остеодензитометрията (измерване на костна плътност) е златен стандарт за диагностициране на остеопороза. Тя е бърз, безболезнен и точен метод за оценка на костната минерална плътност (КМП), която е основен индикатор за фрактурен риск.

Медицински показания за измерване на костна минерална плътност

1. Всички жени над 65-годишна възраст, независимо от рисковите фактори.
2. Всички постменопаузални жени под 65-годишна възраст, които имат поне един рисков фактор за остеопороза, различен от естествената менопауза.
3. Мъже над 70-годишна възраст.
4. Всички възрастни, които са получили счупвания при минимална травма.
5. Всички лица със заболявания, причиняващи вторична остеопороза.
6. Всички лица, приемащи медикаменти, причиняващи вторична остеопороза или повишена костна загуба, например глюкокортикоиди в доза ≥7,5 преднизон дневно за период над 3 месеца, супресионни дози щитовидни хормони, антиконвулсанти, хипнотици.
7. Всички жени, които смятат да провеждат фармакологично лечение.
8. Всички жени, които провеждат фармакологично лечение с цел мониториране на терапевтичния ефект.
9. Нелекувани лица, при които установяването на повишена костна загуба би улеснило вземането на решение за започване на лечение.

Как да предотвратим и отдалечим остеопорозата – съвети за всекидневието и работното място

Активната превенция е от ключово значение. Ето няколко практически съвета, които могат да бъдат интегрирани в ежедневието и на работното място:

Какво НЕ бива да правим:

• Избягвайте нестабилни и хлъзгави обувки, особено на работното място.
• Не се изгърбвайте, когато стоите, ходите или седите. Поддържайте правилна стойка.
• Избягвайте резки движения, особено при вдигане на тежести.

Какво трябва да правим:

• Поддържайте правилна стойка на тялото – тя спомага за равномерното разпределение на тежестта и намалява напрежението върху костите.
• Използвайте парапети при изкачване на стълби.
• Прикляквайте при навеждане, вместо да се навеждате рязко от кръста.
• Ходете повече пеша и бъдете физически активни. Редовните упражнения укрепват мускулите и костите.
• Прекарвайте време на открито и на слънце, за да стимулирате производството на витамин D.
• Включете в менюто си храни, богати на калций и витамин D.

Адаптация на работната и домашна среда за намаляване на риска от падане:

• Поддържайте осветлението адекватно, особено в коридори и стълбища.
• Избягвайте мокри петна и хлъзгави подови настилки.
• Използвайте обувки/чехли с ниска, стабилна и нехлъзгава подметка.
• Намалете броя на постелките и килимите по пода, които могат да бъдат причина за спъване.
• Приберете кабелите на електрическите уреди, за да не създават опасност.
• Осигурете си стабилни опорни точки в дома и на работното място (напр. здрави мебели, парапети).

Тренирайте равновесието си:

• Правете упражнения за баланс, като стоене на един крак (първоначално с опора, след това без). Това подобрява стабилността и намалява риска от падане.