Наредба РД-07-2/16.12.2009 г. изисква начален инструктаж да се провежда на начален инструктаж на лица от въшни фирми или както точно е написано в наредбата:
на работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието.
На пръв поглед изглежда ясно, но се оказва, че понякога възприемаме като лица, на които трябва да бъде направен начален инструктаж само някои групи хора и пропускаме други.
Ще дам два примера от моята одиторска практика за случаи за необходим инструктаж на лица от други предприятия:
Хигиенисти в софтуерна компания
В този случай се касаеше за софтуерна компания само с офисни работни места, които бяха под наем. Сградата беше нова, всичко изглеждаше чудесно до момента, в който попитах как е организирано почистването на помещенията и битовата част.
Съвсем логично, отговорът бе, че има договор със специализирана фирма и всеки ден идват служители на фирмата, които почистват помещенията, пускат съдомиялната (собственост на софтуерната фирма) и други подобни дейности.
Познайте какво попитах? Дали на тези служители е направен начален инструктаж! За съжаление отговорът беше – „Не“, последвано от „Какво да има казвам?“
На практика служителите на почистващата фирма се явяват именно работещи от други предприятия, които работят на територията на предприятието.
Когато те идват за първи път, най-малкото трябва да бъдат запознати с плана за евакуация, местоположение на пожарогасителите, фирмени правила относно влизане в помещенията, има ли някакви специфики съдомиялната и друго оборудване, което е предоставено от компанията.
Поддръжка от наемодател
Във втория случай от моята одиторка практика ставаше въпрос за производствена компания, отново в помещения под наем. Ако се налагаше някакъв ремонт по сградния фонд, то това задължително се правеше от хора, осигурени от наемодателя.
Тук отново последва моя въпрос – дали на тези хора се прави начален инструктаж?
И тук отговорът беше отрицателен – няма да ги учим как да си вършат работата безопасно, нали?
Да, хората от поддръжката със сигурност знаят спецификите на вентилация, осветление и т.н. на сградата, евакуационните изходи и други подобни, свързани със сградата, но също с такава сигурност не са наясно с привнесените от ползвателя на помещенията опасности.
Ето защо е необходимо и те като лица от външна фирма, които ще работят на територията на предприятието, да преминат начален инструктаж.
В кои случаи на наша площадка работят хора от други фирми?
При основен или текущ ремонт, свързан с извършването на строителни и/или монтажни работи лесно припознаваме хората от външната фирма като такива, на които трявба да проведем начален инструктаж.
Трябва да имаме предвид, обаче, и следните лица:
- Когато лица от външни фирми влизат в нашите административни или производствени помещения с цел поддръжка и/или ремонт на климатици, офисна техника, оборудване и др. Най-често се касае за договори за поддръжка, вследствие на които регулярно или при наше повикаване служителите на друга фирма идват и извършват дейности на наша територия. Могат да бъдат едни и същи представители или различни.
- Когато лица от външни фирми контрагенти (клиенти, доставчици, дистрибутори) влизат в обекта, като най-често става въпрос за водачи на моторни превозни средства, които влизат със своите автомобили.
За тези лица задължително трябва да предвидим начален инструктаж.
Специално внимание е необходимо да отделим и на лицата, които сме наели с т. нар. граждански договори – например за окастряне на дървета, косене, почистване на помещения. По смисъла на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, те са работещи, които подлежат на всички видове приложими инструктажи за дейността.
Програма
Въпреки че наредбата не предвижда различна програма за начален инструктаж за различните групи лица, подлежащи на такъв, препоръчваме при инструктажа да се наблегне на:
- изискванията за достъп до помещенията,
- действия при пожари и аварии,
- опасни места на територията на площадката,
- лице за контакт при инцидент, както и
- ако има специфични забрани за извършване на определен вид дейности – например пълна забрана на пушенето както на закрити, така и на открити части в обекта.
Когато провеждаме начален инструктаж на такива лица, не е необходимо да издаваме служебна бележка, тъй като такава се издава само на лицата, постъпващи на работа.
Трябва ли да се провежда инструктаж на шофьори от външни фирми
Друг често задаван въпрос във връзка си нструктажа на лица от външни фирми, които ще работят на наша територия, е дали трябва да се прави начален инструктаж на шофьори от външни фирми, които идват да товерят или разтоварват стока/материали и ако трябва какъв ще бъде този инструктаж.
По-конкретно въпросът ни бе зададен по следния начин:
Имаме в двора на фирмата складове, от които се товари готовата продукция с мотокари на ТИР автомобили и разтоварват материали, суровини за фирмата. Следва ли водачите на тези машини да ги инструктираме и записваме в книгата за инструктаж? В много от случаите, машините и водачите са чужди граждани.
Нека припомни какво е точно изискването в Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно чл. 11. (1) от наредбата
Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ…, вкл. и на:
3. работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието;
За да преценим дали това изискване за инструктаж обхваща и шофьорите от външни фирми, които товарят или разтоварват материали/суровини/стока, то трябва да отговорим на два въпроса:
- Работещи от друго предприятие ли са шофьорите? Очевидно, отговорът е „Да“.
- Работят ли на наша територия? Да, тези хора са на наша територия, за да натоварят/разтоварят стока, което е част от техните задължения като работещи в другата фирма.
Тук е възможно някой да каже, че „шофьорите не правят нищо, само чакат да им се натовари“, следователно не може да се каже, че работят на територията на предприятието.
Всъщност трябва да припомним, че съгласно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, водачите имат конкретни задължения преди, по време и след натоварването на товарите.
Водачите имат обикновено имат и конкретни задължения при разтоварване на автомобилите, вписани в длъжностните им характеристики и фирмени правила.
Накрая, бихме казали, че тези шофьори са на наша територия в своето работно време и изпълнявайки своите работни задачи, поради което със сигурност можем да кажем, че те работят на наша територия.
Следователно, съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба РД-07-2/16.12.2009 г. на шофьорите от външни фирми, които влизат на нашата територия да товарят/рзтоварват е необходимо да се направи начален инструкаж.
На практика начален инструктаж трябва да бъде извършен поне еднократно. След това при следващо идване, няма да има задължение за провеждане на инструктаж, но това не означава, че е забранено провеждане на нов начален инструктаж.
Още по темата: |
Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ↓
📙 Ако искате да знаете всичко за организацията и необходимата документация при провеждане на инструктажи, то за това ще Ви помогне нашето пълно ръководство за организация на инструктажите с образци на необходимите фирмени документи. 📑 За правилният начин на документиране сме събрали на едно място над 20 основни правила за документиране, основани на добрите практики, резултати от проверки на инспекция по труда и спазване на нормативните изисквания. 📹 За да не допускате и вие същите грешки, вижте и видеото „8 грешки при организация на инструктажите“ |
Май вече е напът да отпадне и инструктажа за посетители.
Върховен административен съд
брой: 27, от дата 29.3.2024 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.29
Решение № 2839 от 11 март 2024 г. по административно дело № 101 от 2024 г.
РЕШЕНИЕ № 2839 от 11 март 2024 г.
по административно дело № 101 от 2024 г.
Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: председател: Милена Златкова, членове: Румяна Борисова, Тодор Петков, Благовеста Липчева, Емилия Иванова, при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Десислава Пиронева изслуша докладваното от съдията Благовеста Липчева по административно дело № 101/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от министъра на труда и социалната политика чрез процесуален пълномощник срещу Решение № 11122 от 15.11.2023 г. по адм. д. № 2401 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на първо отделение.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че разпоредбата на чл. 281, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) установява задължение на работодателя да организира периодично обучение или инструктаж на работещите в предприятието, т. е. на всички лица, включително и външни, които по един или друг повод извършват работа в предприятието. Намира, че тази норма следва да се тълкува във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ, както и с чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 14, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Изтъква, че по силата на чл. 36, т. 2 ЗЗБУТ му е предоставено правомощие да издава нормативни актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, а изискването за предоставяне на информация в тази връзка при работа на външни лица произтича от чл. 12, § 2 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12.06.1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (Директива 89/391/ЕИО). В съответствие с тази общностна норма с чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е предвидено инструктажът да се провежда на лицата, които посещават производствени звена, в които се извършват производствени процеси, които създават рискове за живота и здравето им. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването. В открито съдебно заседание възразява, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на насрещната страна е прекомерно.
Ответникът по касационната жалба – „Боники“ – ЕООД, с. Черни Осъм, община Троян, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, VII петчленен състав на първа колегия, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по адм. дело № 2401/2023 г. по описа на ВАС е образувано по жалба от „Боники“ – ЕООД, срещу чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г.; попр., бр. 4 от 15.01.2010 г.; изм., бр. 25 от 30.03.2010 г., по-долу в текста само Наредба/та).
За да достигне до извод за нищожност на оспорената разпоредба от посочения подзаконов нормативен акт, съдът е приел следното:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредбата „Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието.“
По аргумент от § 2 от заключителните разпоредби на Наредбата същата е издадена от министъра на труда и социалната политика на основание чл. 281, ал. 5 КТ (изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 4, изм., бр. 25 от 2001 г.), според който „Работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика“.
При тази законова делегация по чл. 281, ал. 5 КТ, тричленният състав е счел, че министърът на труда и социалната политика не е материално компетентен да регламентира подзаконово провеждането от работодателя на инструктаж на лица, различни от работещите, които ще посещават производствени звена на предприятието. Подчертал е, че рамките на делегацията са точно определени, поради което създаването на регламентация, касаеща субекти извън тези по чл. 281, ал. 5 КТ, а именно „всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието“ е неправомерно.
Според съда уредбата на първични отношения с подзаконова норма е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 12 от Закона за нормативните актове (ЗНА), който не допуска издаване на акт по прилагане на закон извън материята, за която е предвиден. Тази материя в случая е дефинирана с чл. 281, ал. 5 КТ и в нейните субективни рамки не се включват лица извън работниците и служителите. За тези други лица чл. 281, ал. 5 КТ не делегира нормотворческа компетентност, с оглед на което оспорената разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредбата е издадена от материално некомпетентен орган и е нищожна.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 7 ЗНА във връзка с чл. 80 АПК наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Според чл. 2 ЗНА нормативни актове могат да издават органите, предвидени от Конституцията, или от закон, а тази тяхна компетентност не може да се прехвърля.
Обществените отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения, се уреждат първично със закон. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.
Съобразно чл. 1, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда същият урежда трудовите отношения между работника/служителя при предоставянето на работна сила и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. В унисон с посочените в чл. 1, ал. 3 цели Кодексът първично регулира правата и задълженията на страните по трудовите правоотношения, като изрично предвижда задължение на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд – вж. чл. 275, ал. 1 КТ. В тази връзка разпоредбата на чл. 281, ал. 5 КТ задължава работодателя да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика.
Според § 2 от заключителните разпоредби на оспорената Наредба същата е приета на основание чл. 281, ал. 5 КТ, който изрично овластява министъра на труда и социалната политика да приеме подзаконов нормативен акт за неговото прилагане. Обхватът на делегираната изключителна компетентност на министъра обаче е ограничен до неуредените от законовата норма обществени отношения, а това изключва възможността с наредбата да се разширява кръгът на посочените в Кодекса субекти. Разпоредбата на чл. 281, ал. 5 КТ регламентира задължение на работодателя за периодично обучение и инструктаж само на работниците и служителите, а от тук следва, че делегацията, която тази норма предоставя, не включва правомощието на органа на изпълнителната власт да приема административноправни норми, с които разширява приложното поле на чл. 281, ал. 5 АПК и спрямо „всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието“.
Както е подчертал и тричленният състав, разпоредбите, които делегират нормотворческа компетентност, са императивни и не подлежат на разширително тълкуване. Обхватът на законовата делегация по чл. 218, ал. 5 КТ е точно определен по своите предмет и субекти. Разширяването на техния кръг чрез подзаконова норма, с която се дава първична уредба на неуредени от КТ обществени отношения, е в пряко нарушение на чл. 2, ал. 1, чл. 7, ал. 2 и чл. 12 ЗНА. Министърът на труда и социалната политика не притежава материална компетентност за приемането на оспорената разпоредба, с оглед на което тя е засегната от порок, обуславящ нейната нищожност.
Друг извод не следва от сочените от касатора разпоредби на ЗЗБУТ, транспониращи Директива 89/39/ЕИО, които са неприложими и ирелеванти за спора. По смисъла на чл. 75, ал. 2 АПК правното основание за издаване на оспорената Наредба е чл. 281, ал. 5 КТ, с оглед на което определящ е само обхватът на предоставената с тази норма компетентност. В нея не се включва приемане на подзаконови административноправни норми, които не само не са по прилагането на закона от по-висока степен, а и разширяват неговото приложно поле.
Гореизложеното обосновава крайния извод на настоящия петчленен състав, че обявявайки нищожността на оспорената подзаконова разпоредба, тричленният състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените разноски, възлизащи на сумата от 1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Неговият размер не се явява прекомерен, а е съобразен с правната сложност на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 11122 от 15.11.2023 г., постановено по адм. д. № 2401/2023 г. по описа на Върховния административен съд.
Осъжда Министерството на труда и социалната политика да заплати на „Боники“ – ЕООД, с. Черни Осъм, община Троян, сумата от 1500 лв., представляваща разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Георги Чолаков
2213
Нормативното изискване за инструктаж на посетители („всички други лица, които ще посещават производствени звена“) отпадна, но трябва да се имат предвид два факта:
1. Работодателят има задължение да осигури здраве и безопасност на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.
2. До момента третирахме като „посетители“ и някои от работещите от външни фирми, които влизат на наша територия, а реално погледнато за тях се изисква начален инструктаж, така че ако влиза някой като представител на външна фирма за да прави нещо (каквото и да е то), то подлежи на начален инструктаж. Реално изчезна инструктажът на влизащи хора, които не са представители на фирми, например в ден на отворените врати, на гости (както някой път ние ходим да се запознаем с добри практики, но не заради предстоящ ангажимент), делегации и пр.
Така че някои колеги в бързината да махнат всичко, да не се окажат после с предписания, глоби и не дай си боже присъди…
Здравейте! При извършване на строително-монтажни работи в училищна сграда, какъв инструктаж трябва да бъде направен на работниците от строителната фирма – начален или извънреден?
От училището трябва да направят начален инструктаж на работниците (лица от външни фирми), а работодателят на работниците трябва да им осигури извънреден инструктаж (промяна на работното място).
Трябва ли да се посочи в заповедта за колко време важи началният инструктаж на външни посетители. Тъй като за ремонтни работи се налага да идват през 15 дни един и същ човек.
Може ли да се посочи например 3 месеца или нещо подобно.
Здравейте,
Има различни тълкувания относно времето, за което е валиден проведения начален инструктаж на лица от външни фирми.
Например, в някои свои отговори експерти от МТСП казват, че ако има сключен договор с външна фирма, то валидността на началния инструктаж е до изтичане на този договор. При сключване на нов договор, експертите смятат, че е необходим нов начален инструктаж.
В други случаи, ако има някакъв постоянен договор и периодично влизане, фирмите или си поставят някакъв срок на валидност, например 1 година, или при провеждане на началния инструктаж, се издава пропуск и повече не се провежда инструктаж.
Решението как да процедирате ще зависи от дейността на фирмата и опасностите.
Здравейте,
началния инструктаж за външна фирма работеща на територията на нашата производствена база в отделна книга ли се записва ?
Здравейте,
Вие преценявате дали ще има отделна книга, в която ще вписвате началния инструктаж на външни фирми, които ще работят на ваша територия или всички начални инструктажи (независимо на кого) ще бъдат в една книга.