Началният инструктаж на лица от външни фирми е една от темите, които изглеждат най-ясни, но често се оказва, че се правят съществени пропуски.
Какво е нормативното изискване?
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. изисква начален инструктаж да се провежда
на работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието.
Именно тук идва големият въпрос: Кои точно лица попадат в тази категория?
Кои лица от външни фирми подлежат на начален инструктаж
✔ Лица, които извършват дейности на територията на предприятието
При основен или текущ ремонт, свързан с извършването на строителни и/или монтажни работи лесно припознаваме хората от външната фирма като такива, на които трявба да проведем начален инструктаж.
Кои лица, обаче, често пропускаме?
Ще ви дам пример от моята одиторска практика:
Софтуерна компания има само офисни работни места, които са под наем. Сградата беше нова, всичко изглеждаше чудесно до момента, в който попитах как е организирано почистването на помещенията и битовата част.
Съвсем логично, отговорът бе, че има договор със специализирана фирма и всеки ден идват служители на фирмата, които почистват помещенията, пускат съдомиялната (собственост на софтуерната фирма) и други подобни дейности.
Познайте какво попитах? Дали на тези служители е направен начален инструктаж! За съжаление отговорът беше – „Не“, последвано от „Какво да има казвам?“
На практика служителите на почистващата фирма се явяват именно работещи от други предприятия, които работят на територията на предприятието.
Когато те идват за първи път, най-малкото трябва да бъдат запознати с плана за евакуация, местоположение на пожарогасителите, фирмени правила относно влизане в помещенията, има ли някакви специфики съдомиялната и друго оборудване, което е предоставено от компанията.
✔ Лица с договори за поддръжка
Когато лица от външни фирми влизат в нашите административни или производствени помещения с цел поддръжка и/или ремонт на климатици, офисна техника, оборудване и др.
Най-често се касае за договори за поддръжка, вследствие на които регулярно или при наше повикаване служителите на друга фирма идват и извършват дейности на наша територия. Могат да бъдат едни и същи представители или различни.
Одиторски пример: поддръжка от наемодател
В този случай ставаше въпрос за производствена компания, отново в помещения под наем. Ако се налагаше някакъв ремонт по сградния фонд, то това задължително се правеше от хора, осигурени от наемодателя.
Тук отново последва моя въпрос – дали на тези хора се прави начален инструктаж?
И тук отговорът беше отрицателен – няма да ги учим как да си вършат работата безопасно, нали?
Да, хората от поддръжката със сигурност знаят спецификите на вентилация, осветление и т.н. на сградата, евакуационните изходи и други подобни, свързани със сградата, но също с такава сигурност не са наясно с привнесените от ползвателя на помещенията опасности.
Ето защо е необходимо и те като лица от външна фирма, които ще работят на територията на предприятието, да преминат начален инструктаж.
✔ Доставчици, шофьори и водачи на МПС
Това е най-често задаваният въпрос:
Трябва ли да правим начален инструктаж на външни шофьори?
Да — ако водачът влиза в обекта и извършва дейност на територията, като товарене или разтоварване, той е работещ от външна фирма, който работи при вас. Това автоматично го прави лице, подлежащо на начален инструктаж .
Причината е проста:
- той работи на вашата територия,
- изпълнява задачи, свързани с работата му (натоварване/разтоварване),
Тук е възможно някой да каже, че „шофьорите не правят нищо, само чакат да им се натовари“, следователно не може да се каже, че работят на територията на предприятието.
Всъщност трябва да припомним, че съгласно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, водачите имат конкретни задължения преди, по време и след натоварването на товарите.
Водачите имат обикновено имат и конкретни задължения при разтоварване на автомобилите, вписани в длъжностните им характеристики и фирмени правила.
✔ Лица по граждански договор (почистване, косене и др.)
По смисъла на ЗЗБУТ тези лица са работещи и подлежат на всички приложими инструктажи.
Няма значение дали договорът е трудов или граждански — важно е, че човекът извършва работа на територията на вашето предприятие.
👉🏻 Вижте още за инструктажите на лица на граждански договор
Често допускани пропуски в практиката
- Инструктаж се прави само на монтажници и „тежки“ дейности, а хигиенисти, куриери, техници по поддръжка се пропускат.
- Неправилното разбиране, че „само нашите служители подлежат на инструктаж“.
- Липса на инструкция за достъп на външни лица.
- Пропуск на водачи на МПС, които ежедневно влизат в обекта.
Колко често се прави началният инструктаж на лица от външни фирми?
Наредбата не задава периодичност на началния инструктаж. Той се прави поне веднъж, а при последващи посещения не е задължително да се повтаря — но и не е забранено да се направи отново при необходимост.
Добрите практики, прилагани от много фирми, обаче включват ново провеждане на начален инструктаж при всяко влизане или на определен период от време.
- Обикновено причината за това са високите рискове на площадката и наличие на множество опасности.
- Възможна причина за нов начален инструктаж са и промени на площадката или в организацията на работа.
Решението как ще се организира провеждането на начален инструктаж на лица от външни фирми е на работодателя и това трябва да бъде записано в писмения документ за организация на инструктажите.
👉🏻 Вижте всички изисквания за организация и провеждане на инструктажи
Какво трябва да включва началният инструктаж на външни лица
Наредбата не изисква отделна програма, но на практика не можем да приложим общата програма за начален инструктаж и при лица от външни фирми, поради различната продължителност и цели на инструктажа.
Поради тази причина е препоръчително да се утвърди програма или инструкция за инструктаж, специализирана за външни фирми.
Тя може да съдържа:
- Достъп до площадката и помещенията.
- Къде може да се влиза, кога и с кого.
- Опасни зони и специфични рискове на площадката.
- Безопасност на движението в района на предприятието.
- Действия при аварии, инциденти и пожари.
- Забрани и ограничения (пушене, достъп, специални режими).
- Лице за контакт при инцидент.
Вижте още: По какво се различава началният инструктаж на новопостъпили от този на външни лица
Полезни ресурси
Ако искате да сте сигурни, че началният инструктаж на външни лица е организиран правилно и документиран без пропуски, в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ще намерите готови материали, подготвени професионално и съобразени с нормативните изисквания:
- Програма за начален инструктаж на работещи от други предприятия
- Инструкция за посетители на строителен обект
- Инструкция за посетители в склад
Това са документи, които може да използвате веднага — без да пишете всичко от нулата и без риск да пропуснете важни изисквания.
👉 Достъп до тези и всички останали ресурси за ЗБУТ ще получите с абонамент:
Нормативното изискване за инструктаж на посетители („всички други лица, които ще посещават производствени звена“) отпадна, но трябва да се имат предвид два факта:
1. Работодателят има задължение да осигури здраве и безопасност на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.
2. До момента третирахме като „посетители“ и някои от работещите от външни фирми, които влизат на наша територия, а реално погледнато за тях се изисква начален инструктаж, така че ако влиза някой като представител на външна фирма за да прави нещо (каквото и да е то), то подлежи на начален инструктаж. Реално изчезна инструктажът на влизащи хора, които не са представители на фирми, например в ден на отворените врати, на гости (както някой път ние ходим да се запознаем с добри практики, но не заради предстоящ ангажимент), делегации и пр.
Така че някои колеги в бързината да махнат всичко, да не се окажат после с предписания, глоби и не дай си боже присъди…
Май вече е напът да отпадне и инструктажа за посетители.
Върховен административен съд
брой: 27, от дата 29.3.2024 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.29
Решение № 2839 от 11 март 2024 г. по административно дело № 101 от 2024 г.
РЕШЕНИЕ № 2839 от 11 март 2024 г.
по административно дело № 101 от 2024 г.
Върховният административен съд на Република България – петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: председател: Милена Златкова, членове: Румяна Борисова, Тодор Петков, Благовеста Липчева, Емилия Иванова, при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Десислава Пиронева изслуша докладваното от съдията Благовеста Липчева по административно дело № 101/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от министъра на труда и социалната политика чрез процесуален пълномощник срещу Решение № 11122 от 15.11.2023 г. по адм. д. № 2401 по описа за 2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на първо отделение.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че разпоредбата на чл. 281, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) установява задължение на работодателя да организира периодично обучение или инструктаж на работещите в предприятието, т. е. на всички лица, включително и външни, които по един или друг повод извършват работа в предприятието. Намира, че тази норма следва да се тълкува във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ, както и с чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 14, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Изтъква, че по силата на чл. 36, т. 2 ЗЗБУТ му е предоставено правомощие да издава нормативни актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, а изискването за предоставяне на информация в тази връзка при работа на външни лица произтича от чл. 12, § 2 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12.06.1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (Директива 89/391/ЕИО). В съответствие с тази общностна норма с чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е предвидено инструктажът да се провежда на лицата, които посещават производствени звена, в които се извършват производствени процеси, които създават рискове за живота и здравето им. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването. В открито съдебно заседание възразява, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на насрещната страна е прекомерно.
Ответникът по касационната жалба – „Боники“ – ЕООД, с. Черни Осъм, община Троян, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, VII петчленен състав на първа колегия, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по адм. дело № 2401/2023 г. по описа на ВАС е образувано по жалба от „Боники“ – ЕООД, срещу чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г.; попр., бр. 4 от 15.01.2010 г.; изм., бр. 25 от 30.03.2010 г., по-долу в текста само Наредба/та).
За да достигне до извод за нищожност на оспорената разпоредба от посочения подзаконов нормативен акт, съдът е приел следното:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредбата „Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието.“
По аргумент от § 2 от заключителните разпоредби на Наредбата същата е издадена от министъра на труда и социалната политика на основание чл. 281, ал. 5 КТ (изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 4, изм., бр. 25 от 2001 г.), според който „Работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика“.
При тази законова делегация по чл. 281, ал. 5 КТ, тричленният състав е счел, че министърът на труда и социалната политика не е материално компетентен да регламентира подзаконово провеждането от работодателя на инструктаж на лица, различни от работещите, които ще посещават производствени звена на предприятието. Подчертал е, че рамките на делегацията са точно определени, поради което създаването на регламентация, касаеща субекти извън тези по чл. 281, ал. 5 КТ, а именно „всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието“ е неправомерно.
Според съда уредбата на първични отношения с подзаконова норма е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 12 от Закона за нормативните актове (ЗНА), който не допуска издаване на акт по прилагане на закон извън материята, за която е предвиден. Тази материя в случая е дефинирана с чл. 281, ал. 5 КТ и в нейните субективни рамки не се включват лица извън работниците и служителите. За тези други лица чл. 281, ал. 5 КТ не делегира нормотворческа компетентност, с оглед на което оспорената разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредбата е издадена от материално некомпетентен орган и е нищожна.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 7 ЗНА във връзка с чл. 80 АПК наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Според чл. 2 ЗНА нормативни актове могат да издават органите, предвидени от Конституцията, или от закон, а тази тяхна компетентност не може да се прехвърля.
Обществените отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения, се уреждат първично със закон. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.
Съобразно чл. 1, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда същият урежда трудовите отношения между работника/служителя при предоставянето на работна сила и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. В унисон с посочените в чл. 1, ал. 3 цели Кодексът първично регулира правата и задълженията на страните по трудовите правоотношения, като изрично предвижда задължение на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд – вж. чл. 275, ал. 1 КТ. В тази връзка разпоредбата на чл. 281, ал. 5 КТ задължава работодателя да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика.
Според § 2 от заключителните разпоредби на оспорената Наредба същата е приета на основание чл. 281, ал. 5 КТ, който изрично овластява министъра на труда и социалната политика да приеме подзаконов нормативен акт за неговото прилагане. Обхватът на делегираната изключителна компетентност на министъра обаче е ограничен до неуредените от законовата норма обществени отношения, а това изключва възможността с наредбата да се разширява кръгът на посочените в Кодекса субекти. Разпоредбата на чл. 281, ал. 5 КТ регламентира задължение на работодателя за периодично обучение и инструктаж само на работниците и служителите, а от тук следва, че делегацията, която тази норма предоставя, не включва правомощието на органа на изпълнителната власт да приема административноправни норми, с които разширява приложното поле на чл. 281, ал. 5 АПК и спрямо „всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието“.
Както е подчертал и тричленният състав, разпоредбите, които делегират нормотворческа компетентност, са императивни и не подлежат на разширително тълкуване. Обхватът на законовата делегация по чл. 218, ал. 5 КТ е точно определен по своите предмет и субекти. Разширяването на техния кръг чрез подзаконова норма, с която се дава първична уредба на неуредени от КТ обществени отношения, е в пряко нарушение на чл. 2, ал. 1, чл. 7, ал. 2 и чл. 12 ЗНА. Министърът на труда и социалната политика не притежава материална компетентност за приемането на оспорената разпоредба, с оглед на което тя е засегната от порок, обуславящ нейната нищожност.
Друг извод не следва от сочените от касатора разпоредби на ЗЗБУТ, транспониращи Директива 89/39/ЕИО, които са неприложими и ирелеванти за спора. По смисъла на чл. 75, ал. 2 АПК правното основание за издаване на оспорената Наредба е чл. 281, ал. 5 КТ, с оглед на което определящ е само обхватът на предоставената с тази норма компетентност. В нея не се включва приемане на подзаконови административноправни норми, които не само не са по прилагането на закона от по-висока степен, а и разширяват неговото приложно поле.
Гореизложеното обосновава крайния извод на настоящия петчленен състав, че обявявайки нищожността на оспорената подзаконова разпоредба, тричленният състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените разноски, възлизащи на сумата от 1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Неговият размер не се явява прекомерен, а е съобразен с правната сложност на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 11122 от 15.11.2023 г., постановено по адм. д. № 2401/2023 г. по описа на Върховния административен съд.
Осъжда Министерството на труда и социалната политика да заплати на „Боники“ – ЕООД, с. Черни Осъм, община Троян, сумата от 1500 лв., представляваща разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Георги Чолаков
2213
От училището трябва да направят начален инструктаж на работниците (лица от външни фирми), а работодателят на работниците трябва да им осигури извънреден инструктаж (промяна на работното място).
Здравейте! При извършване на строително-монтажни работи в училищна сграда, какъв инструктаж трябва да бъде направен на работниците от строителната фирма – начален или извънреден?
Здравейте,
Вие преценявате дали ще има отделна книга, в която ще вписвате началния инструктаж на външни фирми, които ще работят на ваша територия или всички начални инструктажи (независимо на кого) ще бъдат в една книга.
Здравейте,
началния инструктаж за външна фирма работеща на територията на нашата производствена база в отделна книга ли се записва ?
Здравейте,
Има различни тълкувания относно времето, за което е валиден проведения начален инструктаж на лица от външни фирми.
Например, в някои свои отговори експерти от МТСП казват, че ако има сключен договор с външна фирма, то валидността на началния инструктаж е до изтичане на този договор. При сключване на нов договор, експертите смятат, че е необходим нов начален инструктаж.
В други случаи, ако има някакъв постоянен договор и периодично влизане, фирмите или си поставят някакъв срок на валидност, например 1 година, или при провеждане на началния инструктаж, се издава пропуск и повече не се провежда инструктаж.
Решението как да процедирате ще зависи от дейността на фирмата и опасностите.
Трябва ли да се посочи в заповедта за колко време важи началният инструктаж на външни посетители. Тъй като за ремонтни работи се налага да идват през 15 дни един и същ човек.
Може ли да се посочи например 3 месеца или нещо подобно.