Нощен труд – изисквания и добри практики за осигуряване на ЗБУТ

Рисковете при нощния труд могат да бъдат както от здравно естество, така и свързани с безопасността. Какви промени стават в организма, какви са нормативните изисквания и добрите практики за намаляване на рисковете, ще разгледаме в настоящата статия.

Нощен труд - изисквания за ЗБУТ

Понятието „нощен труд“ се въвежда с Кодекса на труда и съгласно чл. 140, ал. 2 „Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст – от 20,00 ч. до 06,00 ч.“.

Рисковете при нощния труд могат да бъдат както от здравно естество, така и свързани с безопасността – директно, например риск от злополуки при неподходящо или недостатъчно осветление, така и индиректно – злополуки, свързани с промяна на реакциите или дори поведението на хората при нощна работа.

Промени в организма при нощни смени

Човешкият организъм е приспособен за денонощен ритъм на жизнените функции, познат още като „циркадианни ритми“ (може да го срещнете и като „циркадни ритми“).

Циркадианните ритми определят 24-часовия ритъм на нашия организъм – огладняване, доспиване, физическа активност и др.

Обикновено през нощта организмът има понижена физиологична активация и понижена работоспособност. При нощни смени обаче ние поставяме нови условия, които с в пълно противоречие с циркадианните ритми на основните жизнени функции.

Установено е, че дори при продължителни редуващи се нощни смени, организмът не успява напълно да се приспособи и да „обърне“ циркадианните ритми, така че биологичният му часовник да се синхронизира с новите условия.

Какви са последиците за организма?

Промените в циркадианните ритми водят до промени в състоянията на будност и сънливост.

Снимка: https://www.flickr.com/photos/cell105/

Някои изследвания на оператори и шофьори показват, че при продължителна монотонна работа може да се стигне до задремване на работното място, което обаче не е осъзнато от работниците.

Достига се също до повече грешки и понижена производителност.

Нарушения на съня и намаляване на количеството сън могат да бъдат други последици от нощната работа. Особено изразително е намаляването на продължителността на съня при последователни нощни смени.

Това води до влошаване на концентрацията, увеличава времето за реакция и за вземане на решения, може да доведе до грешки и инциденти.

Здравни проблеми при нощен труд

Стомашно-чревни заболявания

Най-често първите проблеми при сменна работа и нощен труд са свързани със стомашно-чревни заболявания. Те са комбиниран резултат от:

  • разминаване на храненето с денонощния ритъм на организма – нередовно хранене, често бързо и с прекъсвания;
  • консумация на студена суха храна;
  • повишена употреба на кафе и чай;
  • повишено тютюнопушене;
  • нарушения на съня.

Първите симптоми най-често са свързани с „киселини“, особено когато се консумират мазни и пържени храни, кафе, пикантни храни и подправки.

Повишен риск от сърдечно-съдови заболявания

Връзката все още не е изяснена, но се счита, че за сърдечно-съдовия риск допринасят:

  • дисоциацията на циркадианните ритми;
  • тютюнопушенето;
  • промените в храненето;
  • стреса.

Други здравни проблеми

Различни проучвания посочват, че при нощен труд е наличен повишен риск от метаболитни отклонения, нарушения в менструалния цикъл, проблеми по време на бременност, ракови заболявания.

Нощният труд е стресогенен фактор и често работниците се оплакват от хронична умора, нервност, тревожност.

Не на последно място трябва да споменем и социалните последствия, свързани с изолация от семейния живот, , недостатъчно време за контакт с партньора и др.

Нощен труд на открито

Повишен риск от злополуки

Повечето от големите производствени аварии в човешката история са ставали по време на нощна работа и в повечето случаи те се дължат на човешки грешки.

Причините за трудовите злополуки са комплексни, като важни фактори са сънливостта, нарушенията на съня, промените в будността.

Понякога самите работници нямат реална представа за собственото си състояние и истинското ниво на умората. Някои изследвания показват, че рискът от тежки трудови злополуки е 1, 8 пъти по-голям през нощните смени.

При поредица от нощни смени рискът от злополуки се повишава с всяка следваща смяна.

Нормативни изисквания при нощен труд

Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд между 22,00 ч. до 06,00 ч., както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.

В тези случаи има специални правила, задължителни за всеки работодател

1. Предварителен медицински преглед.

За работещите, които полагат нощен труд, е задължително преминаването на предварителен медицински преглед, които е за сметка на работодателя.

В Кодекса на труда или друг нормативен акт не е посочено какво трябва да включва този преглед. Няма и посочени здравни показания за нощен труд в Приложение №4 „Списък на медицинските противопоказания за постъпване на работа в производства и професии с вредни за здравето условия и фактори” на Наредба 3/1987 г.

Целта на предварителния медицински преглед е да установи дали работещият няма заболявания или състояния, които са противопоказани за работа през нощта. В следните случаи нощният труд повишава здравния риск за работещия.

  • Хронични нарушения на съня (едни от основните рискове при полагане на нощен труд – промяна на циркадианните ритми).
  • Тежки стомашно-чревни заболявания – гастрити, язви (поради нарушения на съня се нарушава и нормалният процес на приемане и преработка на храната).
  • Исхемична болест на сърцето, особено прекаран инфаркт на миокарда до 12 месеца след събитието (нощният труд води до повишени нива на кортизол, което води до повишено кръвно налягане).
  • Инсулинозависим диабет – отново водеща роля в хормоналния дисбаланс – повишени нива на кортизол (най-високи са нивата на кортизол сутрин между 6 и 8 часа – дисбаланс в нивото на кръвната захар с много често срещащо състояние, подобно на хипергликемия). Освен това при този вид диабет значение има спазването на определени режими на хранене и лечение, което трудно се осигурява при нощен труд и сменен режим на работа.
  • Тежки отклонения в работата на щитовидната жлеза (тиреотоксикоза, тиреоидектомия), проблеми с надбъбречните жлези – отново необходимост от регулярно медикаментозно лечение.
  • Епилепсия – припадъците могат да бъдат повлияни от недостига на сън, честите промени в графика сън/бодърстване.
  • Тежки депресивни състояния – тези състояния така или иначе се съпътстват от нарушения в съня и допълнително могат да се влошат при промени в циркадианните цикли.
  • Хронични бъбречни и чернодробни заболявания – нощният труд и сменният режим на работа може да задълбочи уврежданията.
  • Злокачествени тумори – освен стресът вероятен проблем е намаленото синтезиране на мелатонин, който се изработва само през нощните часове; имунната система става по-уязвима.
  • Астма – кризите се влияят от циркадианните промени на кортизола и бронхиалните процеси.
  • Групи работещи с повишен риск – естествено тук влизат бременните жени, жените с малки деца. Да не забравяме обаче и жени с нарушения в менструалния цикъл, тъй като нарушенията могат да се задълбочат.

Приемът на лекарства с влияние върху централната нервна система също може да бъде риск за здравето при полагане на нощен труд.

Работата през нощта оказва влияние върху функциите на мозъка, независимо че той е в състояние да извлича енергия от глюкозата без помощта на инсулина, но и той след недоспиване започва да работи по-неефективно.

В резултат функционирането на някои области на мозъка се нарушава, което може би е вероятна причина за снижаване на остротата на критичното мислене, паметта, съобразителността, моторните реакции при нощен труд.

Тук ще цитираме и ПИСМО изх № 26-336 от 05.10.2004 г. на МТСП относно прегледите на работниците и служителите, които полагат само нощен труд или работят на смени

Съгласно новата ал. 5 на чл. 140 от Кодекса на труда (КТ), работниците и служителите, които полагат само нощен труд или които работят на смени, включващи нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.

От тази разпоредба следва, че лицето, което желае да започне работа при даден работодател и ще работи на смени, които включват нощен труд, ще сключи трудов договор с работодателя при условията и изискванията, установени в закона.

Когато се сключва трудов договор, бъдещият работник или служител представя на работодателя документи, които са установени като необходими за сключването му с Наредба № 4 от 11.05.1993 г. В чл. 1, т. 4 от тази наредба се изисква документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. Този документ е за сметка на лицето.

Когато работата, която предлага работодателят, включва смени с нощен труд, прегледът следва да се уреди от работодателя. Законът не определя по какъв ред и начин той трябва да осигури тези прегледи, поради което това може да стане чрез свободно договаряне със съответните медицински органи или организации.

По принцип документът за медицински преглед трябва да съдържа заключение дали съответният работник или служител може, или не, да изпълнява съответната работа, включваща нощен труд.

2. Забрана за полагане на нощен труд.

Нощният труд е забранен за някои категории работници, като в някои случаи може да бъде полаган такъв само със съгласието на съответния работещ.

Абсолютна забрана за полагане на нощен труд има за:

  • работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
  • бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
  • трудоустроени работещи, за които изрично предписание от здравния орган, че нощният труд е противопоказен.

Възлагане на нощен труд само със съгласието на работещия е възможно за:

  • майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им (изисква се писмено съгласие);
  • трудоустроени работници и служители, ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
  • работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството.

3. Осигуряване на безплатна храна

Съгласно чл. 140, ал. 3 КТ „Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.“

Това задължение не е свързано с изискването за кумулативно действие на условията за предоставяне на безплатна храна, описани в Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.

Достатъчно е да се полага нощен труд, за да възникне задължение за работодателя да осигурява топла храна и ободряващи напитки, като няма ограничение в стойността като минимум или максимум.

Ако безплатната храна и ободряващи  напитки се осигуряват при условията на Наредба 11, то тогава има поставено ограничение:

Чл. 5. (1) Стойността на безплатна храна и/или добавки към нея по тази наредба не може да бъде по-малко от два лева на ден за работник или служител.
(2) Стойността на тонизиращите и ободряващите напитки е не повече от един лев на смяна.

4. Физиологични почивки при нощни смени.

В Приложение 2 на Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа са посочени две изисквания относно нощните смени и почивките по време на нощни смени:

  • нощната работа се организира така, че да не се допускат повече от 4 – 5 последователни нощни смени;
  • през вечерните и нощните смени се въвеждат допълнителни почивки, като броят и продължителността им се определят от характера на работата и условията на труд.

По отношение на 12-часовите смени, в Наредба 15 има поставено изискване да се въведат „минимум две регламентирани почивки по време на работа, по 30 минути всяка, в първата и втората половина на работната смяна“.

Препоръките на специалистите при нощен труд, обаче, са за една почивка за хранене (по-дълга) съчетана с чести и кратки почивки, за да се избегне умората.
Например Health and Safety Executive (Англия) препоръчва кратки почивки от 5-15 минути на всеки 1-2 часа, за да се поддържа ефективност и намаляване на инцидентите, особено когато работата е с високи изисквания или монотонна.

Тук трябва да отбележим, че българското законодателство позволява сключване на трудов договор за работа само през нощта, разбира се, при спазване на изискванията за нощния труд.

4. Отчетност на работодателя.

Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да ѝ предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

5. Заплащане на нощния труд

Маркираме информативно и това изискване към работодателя, макар то да не е свързано с осигуряването на безопасност и здраве при работа

Кодекс на труда
Чл. 261. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет.

Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Чл. 9. (1) При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

(2) При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

При сумирано изчисляване на работното време и 8-часова продължителност  нощните часове се приравняват към дневни с коефициента 8:7=1. 1428 – съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане.

Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен само за работа през нощта.

Добри практики за намаляване на риска при нощен труд

Освен посочените вече изисквания, в националното законодателство няма други, което оставя работодателя на собствена преценка как да осигури здравословни и безопасни условия на труд при нощна работа.

Добри практики за намаляване на риска от злополуки:

  • разнообразяване на трудовата дейност;
  • екипна работа;
  • сигнализация с лесни за възприемане сигнали;
  • инструкции за цветово кодиране;
  • процедури за предаване на смяната;
  • осигуряване на възможност за комуникация между работещите;
  • бърза и лесна процедура за връзка с пожарна и спешна медицинска помощ;
  • осигуряване на подходящо осветление по работните места, но и на местата за придвижване. Някои специалисти препоръчват по-висока осветеност, тъй като силната светлина може да активира промени в биологичния часовник и да подобри адаптацията към нощна работа, повишаване на будността и намаляване на сънливостта.
  • подходяща температура и вентилация – придържане към долните оптимални стойности.
  • ограничаване на нискочестотните и монотонни звуци, тъй като същите водят до сънливост;
  • за повишаване на будността и вниманието в някои японски фирми подават аромати (на лимон, мента и др.) чрез вентилационната система;
  • осигуряване на топла храна;
  • осигуряване на подходящи места за почивка и за физическа активност;
  • информиране и обучение на работещите – за справяне със съня, диетата, стреса, семейните и социалните контакти, подобряване на физическото състояние, знания за същността на циркадианния ритъм, дневната нужда от сън, ефекта на възрастта и начина на хранене през нощта.

 

Обучение и информиране на работещите при нощен труд

Какво можем да направим за вас?

Ние разработихме няколко теми за нашите обучения по безопасност и здраве при работа, в които в зависимост от аудиторията (ръководители, длъжностни лица, провеждащи инструктажи или работещи) представяме:

  • изискванията при полагане на нощен труд;
  • промените в организма;
  • добри практики за поддържане на будност и бодро състояние;
  • добри практики за намаляване на злополуките;
  • информиране за правилата за добър сън с предоставяне на конкретни съвети, а не общи от типа „необходим е 8-часов сън“;
  • информиране за подходящото хранене при нощни смени и намаляване на рисковете за храносмилателната система и др.

Съответната тема може да бъде представена както като част от наше вътрешнофирмено обучение по Наредба РД-07-2 на ръководители, членове на КУТ/ГУТ и провеждащи инструктажи, така и като индивидуална тема за работещи, която се представя в рамките на 45 минути с цел промотиране на добро здраве, работоспособност и превенция на трудовите злополуки.

За конкретно предложение, свържете се с нас.

3 thoughts on “Нощен труд – изисквания и добри практики за осигуряване на ЗБУТ

  1. Да-за храната и напитките има разминаване между КТ и наредбата, но от моя опит с Д ИТ, и разговори преди години с министерството, ми беше посочено, че трябва да се спазват изискванията на Наредбата, макар че тя е подзаконов акт. Същото е и при изискванията на КТ, че „почивките не се включват в работното време“. Моята реплика , на коментара “ спазвайте изискванията на Наредбата“, бе, че Наредбата е подзаконов нормативен акт-основен е КТ и не може Наредбата да е водеща, и че имат пропуск-трябва да е „почивките за храна не се включват в работното времме“, но уви-нямаше ефект. Съгласна съм и относно почивките-пример-охранителни фирми, работят по сам човек, както и оператори на ПВК, които са по сами, и при които издаването на смяна е свързано с оформяне на наряди, и изисква поне 30 мин. оформяне на документи и смяна на хора, как да изпълним тези изисквания, но трябва да имаме напредвид тези нормативни изисквания, макар и в действителност да са неизпълними. А иначе-като дългодействащ практик, съм напълно съгласна с Вас-но ежедневно се сблъсквам с меко казано „абсурди“.

  2. Здравейте! Статията много добре синтезира основните изисквания при полагане на нощен труд от работещите. Бих искала само да допълня:
    1. Към „Осигуряване на безплатна храна“-като се базираме на изискванията на Наредба 15/ 1999г., чл. 3 регламентира, че задължително е осигуряването на тонизиращи или ободряващи напитки, а в чл. 5, ал. 2 е регламентирано, че „Стойността на тонизиращите и ободряващите напитки е не повече от един лев на смяна“. Съгласно указанията на Министерството, безплатна храна се осигурява на работещи, при които е налице кумулативно действие на факторите по чл.2-ал. 1 и ал. 2.
    2. Допълнение, относно физиологични режими на труд и почивка-често срещано е полагащите нощен труд да работят на удължени 12 ч. работни смени/напр. охранители, работещи в производтва на храни и др. /. За тях важи изискването, визирано в чл. 15 в- „при удължени 12-часови работни смени се въвеждат минимум две
    регламентирани почивки по време на работа, по 30 минути всяка, в първата и
    втората половина на работната смяна;“, както и да се има в предвид при работа на смени-изискването на чл. 15 д- „сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 ч., а нощната –
    по-късно от 22 ч., поради необходимостта от достатъчно време за сън и
    възстановяване;“.
    И още нещо-което е извън нашата дейност, но трябва да се знае-полагащите нощен труд получават допълнително заплащане за отработените часове нощен труд, а също така, тези часове при отчитането им сато отработени за месеца се преизчисляват с коефициент за преобразуване на нощен към дневен труд.
    Дано съм полезна, а не досадна с тези допълнения. Хубав ден и спорна работа! д-р Ценка Матева

    • Благодаря Ви, д-р Матева, за тези допълнения, ще ги включа в статията.
      Само бих искала да уточна, че трябва добре да разграничим Наредба 11/2005 г. относно полагащите се тонизиращи напитки и ограничето до 1 лев от изискването на Кодекса на труда, където няма такива ограничения.

      В интерес на истината и нарочно не съм упоменала недоразумението в Наредба 15/1999 г. с даването на две почивки по половин час. Предполагам, че и Вие ще се съгласите, че ако имаме една смяна от 20.00 до 8.00 ч., се получава така, че точно във времето, когато на човек му се доспива най-много – между 4 и 6 часа трябва да има половин час почивка.

      Препоръките на специалистите са за една почивка за хранене (по-дълга) съчетана с чести и кратки почивки, за да се избегне умората.
      Например Health and Safety Executive (Англия) препоръчва кратки почивки от 5-15 минути на всеки 1-2 часа, за да се поддържа ефективност и намаляване на инцидентите, особено когато работата е с високи изисквания или монотонна.

Вашият коментар