Нощен труд – изисквания за осигуряване на ЗБУТ

Photo of author
д-р инж. Деяна Илиева
17 comments
Нощен труд - изисквания за ЗБУТ

Рисковете при нощen труд могат да бъдат както от здравно естество, така и свързани с безопасността – директно, например риск от злополуки при неподходящо или недостатъчно осветление, така и индиректно – злополуки, свързани с промяна на реакциите или дори поведението на хората при нощна работа.

Съдържание
Здравни проблеми при нощен труд
Повишен риск от злополуки
Нормативни изисквания при нощен труд
Добри практики за намаляване на риска при нощен труд

Здравни проблеми при нощен труд

Най-често първите проблеми при сменна работа и нощен труд са свързани със стомашно-чревни заболявания. Те са комбиниран резултат от:

  • разминаване на храненето с денонощния ритъм на организма – нередовно хранене, често бързо и с прекъсвания;
  • консумация на студена суха храна;
  • повишена употреба на кафе и чай;
  • повишено тютюнопушене;
  • нарушения на съня.

Първите симптоми най-често са свързани с т.нар. „киселини“, особено когато се консумират мазни и пържени храни, кафе, пикантни храни и подправки.

Различни проучвания посочват, че при нощен труд е наличен повишен риск от метаболитни отклонения, нарушения в менструалния цикъл, проблеми по време на бременност, ракови заболявания.

Нощният труд е стресогенен фактор и често работниците се оплакват от хронична умора, нервност, тревожност.

Повишен риск от злополуки

Повечето от големите производствени аварии в човешката история са ставали по време на нощна работа и в повечето случаи те се дължат на човешки грешки.

При работа през нощта има няколко важни фактора, които повишават риска от трудови злополуки:

1.Нарушен циркаден ритъм – Човешкото тяло е програмирано да бъде активно през деня и да почива през нощта. Работата в нощна смяна противоречи на този естествен ритъм, което води до:

  • Понижена бдителност и концентрация.
  • По-бавни реакции.
  • Влошена преценка на ситуации.

2. Умора и сънливост – През нощта организмът произвежда мелатонин (хормон на съня), което естествено води до:

  • Физическа умора.
  • Ментална умора.
  • Микросънливост (кратки моменти на заспиване).

3. Намалена видимост – Дори при добро изкуствено осветление, нощните условия създават:

  • По-трудно забелязване на опасности.
  • По-голямо напрежение за очите.
  • Възможност за пропускане на важни визуални сигнали.

4. Намален персонал – През нощта обикновено работят по-малко хора, което означава:

  • По-малко възможности за взаимопомощ.
  • По-голямо натоварване на отделните работници.
  • По-малко надзор и контрол.

Нормативни изисквания при нощен труд

Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд между 22,00 ч. до 06,00 ч., както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.

В тези случаи има специални правила, задължителни за всеки работодател

1. Предварителен медицински преглед

За работещите, които полагат нощен труд, е задължително преминаването на предварителен медицински преглед, които е за сметка на работодателя.

2. Забрана за полагане на нощен труд

Нощният труд е забранен за някои категории работници, като в някои случаи може да бъде полаган такъв само със съгласието на съответния работещ.

Абсолютна забрана за полагане на нощен труд има за:

  • работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
  • бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
  • трудоустроени работещи, за които изрично предписание от здравния орган, че нощният труд е противопоказен.

Възлагане на нощен труд само със съгласието на работещия е възможно за:

  • майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им (изисква се писмено съгласие);
  • трудоустроени работници и служители, ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
  • работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството.

3. Осигуряване на безплатна храна

Съгласно чл. 140, ал. 3 КТ

„Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.“

4. Физиологични почивки при нощни смени

В Приложение 2 на Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа са посочени две изисквания относно нощните смени и почивките по време на нощни смени:

  • нощната работа се организира така, че да не се допускат повече от 4 – 5 последователни нощни смени;

  • през вечерните и нощните смени се въвеждат допълнителни почивки, като броят и продължителността им се определят от характера на работата и условията на труд.

4. Отчетност на работодателя

Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да ѝ предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

Добри практики за намаляване на риска при нощен труд

Обучение и информиране на работещите при нощен труд

Освен посочените вече изисквания, в националното законодателство няма други, което оставя работодателя на собствена преценка как да осигури здравословни и безопасни условия на труд при нощна работа.

Добри практики за намаляване на риска от злополуки:

    • разнообразяване на трудовата дейност;
    • екипна работа;
    • сигнализация с лесни за възприемане сигнали;
    • инструкции за цветово кодиране;
    • процедури за предаване на смяната;
    • осигуряване на възможност за комуникация между работещите;
    • бърза и лесна процедура за връзка с пожарна и спешна медицинска помощ;
    • осигуряване на подходящо осветление по работните места, но и на местата за придвижване. Някои специалисти препоръчват по-висока осветеност, тъй като силната светлина може да активира промени в биологичния часовник и да подобри адаптацията към нощна работа, повишаване на будността и намаляване на сънливостта.
    • подходяща температура и вентилация – придържане към долните оптимални стойности.
    • ограничаване на нискочестотните и монотонни звуци, тъй като същите водят до сънливост;
    • за повишаване на будността и вниманието в някои японски фирми подават аромати (на лимон, мента и др.) чрез вентилационната система;
    • осигуряване на топла храна;
    • осигуряване на подходящи места за почивка и за физическа активност;
    • информиране и обучение на работещите – за справяне със съня, диетата, стреса, семейните и социалните контакти, подобряване на физическото състояние, знания за същността на циркадианния ритъм, дневната нужда от сън, ефекта на възрастта и начина на хранене през нощта.
📖 ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

📙 Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА Въпроси и отговори на МТСП при полагане на нощен труд
🔗 Здравни противопоказания за полагане на нощен труд
🔗 В кои случаи е задължително да има предварителни консултации с КУТ/ГУТ

17 мнения за “Нощен труд – изисквания за осигуряване на ЗБУТ”

  1. Здравейте
    Има ли ограничения за броя нощни смени за месец?
    Законово ,по кодекс на труда.
    Могат ли да ме задължат да работя по 10 нощни смени месечно ,без мое съгласие?
    Аз съм мед сестра и по стечение на обстоятелствата и поради липса на персонал изработвам по 10 нощни смени месечно,което ме натоварва физически и не съм съгласна
    Ръководството на болницата не реагира на моите възражения и това продължава вече трета година

    • Здравейте,
      Няма ограничение в броя нощни смени на месец. Единственото ограничение е свързано с броя ПОРЕДНИ нощни смени:
      В Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа е записано, че „нощната работа се организира така, че да не се допускат повече от 4 – 5 последователни нощни смени;“

  2. При работа на смени в едната от който се полага нощен труд от два часа (40 на месец). Би ли следвало положеният нощен труд да се умножи по коефициента 1,143 за приравняване на нощният труд в дневен?

    • Здравейте,
      За съжаление по този въпрос трябва да се обърнете към друг специалист, тук разбираме само от здравословни и безопасни условия на труд.

  3. Здравейте! Имам въпрос: при работа на смени, където нощната смяна е 12 часа – от 20:00 до 08:00 часа са включени 8 часа нощен труд (от 22 до 6 ч). В същото време нощният труд не трябва да надвишава 7 часа. Ако са 7 часа ще се преизчислят с коефициента за преравняване към дневен труд. Как биха се изчислили 8 часа нощен труд?

    • Здравейте,
      Наредба за структурата и организацията на работната заплата казва следното:

      Чл. 9. (2) При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

      Ще се преизчислява за времето от 22.00 до 6.00 ч., т.е. за 8-те часа.

      ТЪй като ние сме специалисти в областта на здравословни и безопасни условия на труд, а не в трудовите правоотношения, препоръчвам Ви да се запознаете с тази дискусия:

      https://www.odit.info/?s=6&i=319251&f=668

  4. Ако нощна смяна ми е от 3 часа трябва ли да ми се подсигури транспорт

  5. Здравейте,
    Съпругът ми работи по график – две дневни смени , две нощни, ако мога така да ги нарека, защото смяната започва в 19.30 ч и е до 6.30 ч. В графика е написано, че в тази смяна почиват от 22 ч до 4 ч., но са в сградата. Тъй като работното му място е извън града / около 15 км/ не трябва ли работодателят да му осигури транспорт за прибиране? Вместо това, са им осигурили легло. През тези 6 часа, той стои там, но не му се плаща. По този начин работодателят си икономисва, освен нощен труд, заплата за четвърти работник , за да осигури 24-часов график.
    Има ли работодателят законно основание за това?

  6. Здравейте,
    въпросът ми е : Може ли работодателят да ме задължи да работя само нощни смени,при положение че не съм сключвала изричен договор за това?

  7. кой е определил 0.25 лв. за час нощен труд .На какво основание да се начислява тази сума за час.

  9. Да-за храната и напитките има разминаване между КТ и наредбата, но от моя опит с Д ИТ, и разговори преди години с министерството, ми беше посочено, че трябва да се спазват изискванията на Наредбата, макар че тя е подзаконов акт. Същото е и при изискванията на КТ, че „почивките не се включват в работното време“. Моята реплика , на коментара “ спазвайте изискванията на Наредбата“, бе, че Наредбата е подзаконов нормативен акт-основен е КТ и не може Наредбата да е водеща, и че имат пропуск-трябва да е „почивките за храна не се включват в работното времме“, но уви-нямаше ефект. Съгласна съм и относно почивките-пример-охранителни фирми, работят по сам човек, както и оператори на ПВК, които са по сами, и при които издаването на смяна е свързано с оформяне на наряди, и изисква поне 30 мин. оформяне на документи и смяна на хора, как да изпълним тези изисквания, но трябва да имаме напредвид тези нормативни изисквания, макар и в действителност да са неизпълними. А иначе-като дългодействащ практик, съм напълно съгласна с Вас-но ежедневно се сблъсквам с меко казано „абсурди“.

  10. Здравейте! Статията много добре синтезира основните изисквания при полагане на нощен труд от работещите. Бих искала само да допълня:
    1. Към „Осигуряване на безплатна храна“-като се базираме на изискванията на Наредба 15/ 1999г., чл. 3 регламентира, че задължително е осигуряването на тонизиращи или ободряващи напитки, а в чл. 5, ал. 2 е регламентирано, че „Стойността на тонизиращите и ободряващите напитки е не повече от един лев на смяна“. Съгласно указанията на Министерството, безплатна храна се осигурява на работещи, при които е налице кумулативно действие на факторите по чл.2-ал. 1 и ал. 2.
    2. Допълнение, относно физиологични режими на труд и почивка-често срещано е полагащите нощен труд да работят на удължени 12 ч. работни смени/напр. охранители, работещи в производтва на храни и др. /. За тях важи изискването, визирано в чл. 15 в- „при удължени 12-часови работни смени се въвеждат минимум две
    регламентирани почивки по време на работа, по 30 минути всяка, в първата и
    втората половина на работната смяна;“, както и да се има в предвид при работа на смени-изискването на чл. 15 д- „сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 ч., а нощната –
    по-късно от 22 ч., поради необходимостта от достатъчно време за сън и
    възстановяване;“.
    И още нещо-което е извън нашата дейност, но трябва да се знае-полагащите нощен труд получават допълнително заплащане за отработените часове нощен труд, а също така, тези часове при отчитането им сато отработени за месеца се преизчисляват с коефициент за преобразуване на нощен към дневен труд.
    Дано съм полезна, а не досадна с тези допълнения. Хубав ден и спорна работа! д-р Ценка Матева

    • Благодаря Ви, д-р Матева, за тези допълнения, ще ги включа в статията.
      Само бих искала да уточна, че трябва добре да разграничим Наредба 11/2005 г. относно полагащите се тонизиращи напитки и ограничето до 1 лев от изискването на Кодекса на труда, където няма такива ограничения.

      В интерес на истината и нарочно не съм упоменала недоразумението в Наредба 15/1999 г. с даването на две почивки по половин час. Предполагам, че и Вие ще се съгласите, че ако имаме една смяна от 20.00 до 8.00 ч., се получава така, че точно във времето, когато на човек му се доспива най-много – между 4 и 6 часа трябва да има половин час почивка.

      Препоръките на специалистите са за една почивка за хранене (по-дълга) съчетана с чести и кратки почивки, за да се избегне умората.
      Например Health and Safety Executive (Англия) препоръчва кратки почивки от 5-15 минути на всеки 1-2 часа, за да се поддържа ефективност и намаляване на инцидентите, особено когато работата е с високи изисквания или монотонна.

Коментарите са изключени.