Представители на работниците/служителите по реда на чл.7, ал.2 КТ

В няколко наредби е записано, че преди вземане на решение работодателят трябва да проведе консултации с Комитета/Групата по условия на труд, синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда.

Често последните се пропускат, но възниква въпросът: задължително ли трябва да има още едни представители и каква е тяхната роля?

Какво казва Кодексът на труда

Съгласно чл. 7, ал. 2 КТ

Работниците и служителите могат на общо събрание да избират свои представители, които да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи. Представителите се избират с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание.

Както виждате, в случая е използвана думичката „могат„, което означава, че няма задължение за избиране и съществуване на такива представители.

Трябва да отбележим разликата в избирането им спрямо членовете на КУТ/ГУТ – за представителите по чл. 7, ал. 2 се изисква мнозинство от две трети от членовете на общото събрание, докато при избора на представители в КУТ/ГУТ е необходимо само обикновено мнозинство, т.е. 50% + 1.

В Кодекса на труда не са описани други изисквания като брой на представителите или начин на взаимодействие с работодателя.

Кога се извършва консултиране в представителите по чл. 7, ал. 2 КТ?

Изискванията за съгласуване с работещите преди вземане на решение е характерно за няколко вида дейности:

• при определяне на работещите, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск за специфични условия на труд;
• при определяне на работещите, които имат право на намалено работно време;
• при определяне на необходимостта от измервания на микроклимат;
• при определяне на работещите, на които се полага безплатно работно и униформено облекло;
• при издаване на правилника за вътрешния трудов ред;
• при установяване на непълно работно време (чл. 138а КТ);
• при удължаване на работното време (чл. 136а КТ);
• при промяна на работодателя (чл. 130б КТ);
• при установяване на ненормиран работен ден за някои длъжности (чл. 139а КТ)

Право на информация

В чл.68, ал.7 от Кодекса на труда в посочено, че на представителите по чл. 7, ал. 2 се предоставя информация за свободните работни места и длъжности, които могат да се заемат по трудов договор за неопределено време, с цел да се осигури на работниците и служителите на срочни договори възможност за постоянна работа.

В чл.130а е предвидено право на информация и консултиране при масово уволнение на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, както и на конкретизиране на какъв вид информация имат тези представители.

При масови уволнения

Когато работодателят има намерение да предприеме масови уволнения, той е длъжен да започне консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването им.

Преди началото на консултациите работодателят трябва да предостави писмена информация на същите за:

1. причините за предвижданите уволнения;
2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят;
3. броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието;
4. конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор по чл. 329 на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;
5. периода, през който ще се извършат уволненията;
6. дължимите обезщетения, свързани с уволненията.

Освен посоченото, представителите по чл.7, ал.2 КТ имат право и на достъп до работните места на работници и служители, които извършват работа от разстояние (чл.107к, ал.5, т.2)

Вижте още и:

Набор от приложни документи по самоорганизиране и осъществяване на функциите по информиране и консултиране по чл. 130в КТ