Физическо лице не може да бъде едновременно работодател и служител

Писмо № 26/11-a от 11.01.2005 г. на МТСП
Невъзможността съгласно трудовото законодателство да се приеме, че едно физическо лице може да се яви едновременно в качеството си на работодател и на работник или служител

Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда трудовият договор се сключва между две страни – работодател и работник или служител. В § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е установено, че „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образование (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

В трудовото си законодателство няма определение за „работник или служител“, но по тълкувателен път се разбира, че това е физическо лице, което престира работната си сила срещу заплащане. Поради това в разпоредбите на Кодекса на труда е установено, че работникът или служителят предоставя работната си сила, а работодателят има едно от важните си задължения да му изплаща трудово възнаграждение според възприетите системи на заплащане на труда.

От казаното до тук следва, че понастоящем не би могло да се приеме, че едно физическо лице може да се яви едновременно в качеството си на работодател и на работник или служител.

Правото на платен годишен отпуск и командировки са права, произтичащи от трудово правоотношение.

Вашият коментар