Вдишването на въздух, съдържащ високи нива на радон за дълъг период от време може да повиши риска за развитие на рак. Според Световната здравна организация, радонът е втората, след тютюнопушенето, причина за възникване на рак на белия дроб.
Основният път на въздействие от радон и дъщерните му продукти е чрез вдишване. Опасността се дължи не на самия радон-222, а на разпадни продукти – полоний-218, полоний-214, бисмут-214 и олово-214, които отделят алфа- и бетачастици.
Те се прикрепят към аерозолите във въздуха и се отлагат по стените и различните повърхности, от където по-късно биха могли да постъпят с вдишвания въздух в човешкия.
Какво е радонът?
Радонът е естествен радиоактивен газ, невидим, без мирис и вкус. Образува се непрекъснато при радиоактивното разпадане на уран в почвата и скалите. При радиоактивното разпадане на газообразния радон-222 се образува верига от нови радиоактивни продукти.
Концентрацията на радон е по-висока в сградите, отколкото на открито. Той присъства във всички типове жилища: стари и нови къщи, с и без основи.
Как прониква в сградите
Радонът може да се придвижва в почвата на големи разстояния, както и да достига до повърхностните земни слоеве и въздуха и така прониква в жилищата.
Газът радон може свободно да прониква в сградите чрез дефекти във външната обвивка на сградата и малки пукнатини в основата.
Източник на радон може да бъде и питейната вода. При загряване или разбъркване на водата, част от съдържащия се в нея радон преминава във въздуха.
Част от постъпването на радон в сградите се дължи и на съдържанието на радий -226 в строителните материали – бетон, тухли и гранит.
Тъй като почвата е пореста, газът радон прониква през въздушните каверни на почвата, движи се нагоре към повърхността и преминава във въздуха, който дишаме.
Радонът се събира в мазетата на стари постройки, които нямат бетониран под и уплътнени стени. Дори малки неуплътнения на основите на сградата (пукнатини на подовата настилка, дренажа на фуги между стените и пода), позволява проникването на радона.
Разликата в налягането на въздуха вътре в сградата и в почвата около нея спомага радонът да проникне през пролуките.
Налягането на въздуха в сградата обикновено в по-ниско от това във въздуха и в почвата около нея. Това спомага да се създаде вакуум, който „издърпва“ почвенич газ, включително радона в жилището.
Дори, ако грунтът около къщата е замръзнал или напоен от дъжд, почвата в основите на сградата остава пропусклива и радонът прониква от околността.
Концентрацията на радона е по-ниска в горните нива на сградата и често е най-висока в местата на проникване – в долната част на сградата. През зимата постъпването на радон в около четири пъти по-интензивно, отколкото през лятото.
Единици на измерване концентрацията на радона
Концентрацията на радон във въздуха се измерва в бекерел на кубичен метър. Бекерел е единица за радиоактивност, съответстваща на разпада на една частица за една секунда.
Препоръчителните нива на концентрацията на радон в жилищни и обществени сгради, съгласно българското законодателство са:
- Стари сгради – до 300 бекерела на кубичен метър;
- Нови сгради – до 200 бекерела на кубичен метър.
Препоръчителните нива не трябва да се разглеждат като строга граница между опасно и безопасно, а по-скоро като индикация за предприемане на мерки за намаляване на концентрацията на радона в сградата.
Как да намалим нивото на радона в сградата?
Мерките за намаляване се проектират така, че или да се предотврати навлизането на радон-222 от почвата в сградата, или да го отстрани като се подобри вътрешната вентилация.
Понижаване на налягането под сградата
Понижаването на налягането се осъществява чрез издълбаване на така наречената „радонова шахта” в земята непосредствено под плочата, с приблизителни размери: дълбочина 30,00 см и диаметър 30,00 см. Тази шахта се свързва с тръби, изведени извън сградата. Тя работи чрез обръщане на разликата в налягането между пространството под пода и в помещението. Радонът като почвен газ се събира в шахта и по този начин не навлиза в сградата.
Вентилация на подподовите пространства и помещения
Радонът може да бъде изведен от сградата чрез подходяща вентилационна система с тръби и отвори.
За жилища с дървени или бетонни подове, увеличаването на притока на въздух под пода може да намали навлизането на радон-222 в сградата. Това може да се постигне чрез инсталирането на допълнителни подетажни отвори, вентилационни решетки или свободни пространства.
Позицията на отворите на вентилационната решетка може да окаже значително влияние върху редуциране на концентрацията на радон-222 в обитаваните помещения. Вентилацията на помещенията може да бъде постигната например чрез монтиране на въздухозаборници и допълнителни отвори в стени или чрез отвори в прозореца, които да създават тънка струйка на въздух.
Уплътняване на подове и стени
Източникът се изолира, като се нанася изолираща подова замазка или подът се покрива с изолиращо фолио. Запечатването на всички източници често е изключително трудно, защото много отвори не могат да се видят или в течение на времето да се отворят други. Уплътняването е полезно, ако се прилага в комбинация с други методи.
Проветрявайте по-често!
Увеличете притока на свеж въздух чрез отваряне на прозорците, използване на вентилатори и вентилационни отвори.
За изготвяне на статията са използвани текстове от брошурата „Радон. Поддържайте ниски нива на радон в жилището!“
В Чехия (поне за там съм сигурен) преди започване на строеж на къща се проверява основата за Радон и чак тогава се дава разрешение за строеж.
По същия начин е вече и в България от тази година. Има нова наредба: Наредба № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. за техническите изисквания към сградите за защита от радон.