Радонът е втората причина в света за рак на белия дроб

Вдишването на въздух, съдържащ високи нива на радон за дълъг период от време може да повиши риска за развитие на рак.

Според Световната здравна организация, радонът е втората, след тютюнопушенето, причина за възникване на рак на белия дроб.

Основният път на въздействие от радон и дъщерните му продукти е чрез вдишване. Опасността се дължи не на самия радон-222, а на разпадни продукти – полоний-218, полоний-214, бисмут-214 и олово-214, които отделят алфа- и бетачастици.

Те се прикрепят към аерозолите във въздуха и се отлагат по стените и различните повърхности, от където по-късно биха могли да постъпят с вдишвания въздух в човешкия.

Какво е радонът и защо е опасен?

Радонът е естествен радиоактивен газ, невидим, без мирис и вкус. Образува се непрекъснато при радиоактивното разпадане на уран в почвата и скалите.

При радиоактивното разпадане на газообразния радон-222 се образува верига от нови радиоактивни продукти.

Световната здравна организация (СЗО) определя радона за втори по значимост фактор, предизвикващ рак на белия дроб след тютюнопушенето и фактор номер едно за хора, които никога не са пушили.

След 1990 г. в редица страни от Европа, а също в Северна Америка и Китай са проведени национални проучвания, които разглеждат връзката между концентрацията на радон в сгради и рак на белия дроб в популация. Анализът показва, че в различните страни между 3 и 14% от случаите на белодробен рак се дължат на облъчване от радон.

Облъчването на населението от радон в сгради е значително по-голямо от облъчването на открито, защото той прониква свободно в тях чрез дефекти във външната обвивка и малки пукнатини в основата.

Основният източник на радон във въздуха на дадена сграда е почвата и скалите разположени под нея както и строителните материали, от които е изградена. Друг източник на радон е питейната вода от водоснабдителните системи.

Радонът може да се придвижва в почвата на големи разстояния, както и да достига повърхностните земни слоеве и въздуха. Обикновено налягането на въздуха вътре в дома е по-ниско, отколкото налягането в почвата около основите на жилището.

Поради тази разлика жилището „издърпва” радона през цепнатините на основата и други пролуки в дома. По този начин радона прониква в жилищата. Радонът се вдишва и издишва от белите дробове. По голямата част от вдишвания газ се издишва, а останалия се разпределя в телесните течности и се разпределя равномерно в организма.

Концентрацията на радон е по-висока в сградите, отколкото на открито. Той присъства във всички типове жилища: стари и нови къщи, с и без основи.

Как прониква в сградите

Радонът може да постъпи в помещенията от: основата върху която стои сградата; водопроводната мрежа; строителните материали; природният газ използван за домакински цели.

 

Радонът може да се придвижва в почвата на големи разстояния, както и да достига до повърхностните земни слоеве и въздуха и така прониква в жилищата.

Газът радон може свободно да прониква в сградите чрез дефекти във външната обвивка на сградата и малки пукнатини в основата.

Източник на радон може да бъде и питейната вода. При загряване или разбъркване на водата, част от съдържащия се в нея радон преминава във въздуха.

Част от постъпването на радон в сградите се дължи и на съдържанието на радий -226 в строителните материали – бетон, тухли и гранит.

Тъй като почвата е пореста, газът радон прониква през въздушните каверни на почвата, движи се нагоре към повърхността и преминава във въздуха, който дишаме.

Радонът се събира в мазетата на стари постройки, които нямат бетониран под и уплътнени стени.

Дори малки неуплътнения на основите на сградата (пукнатини на подовата настилка, дренажа на фуги между стените и пода), позволява проникването на радона.

Разликата в налягането на въздуха вътре в сградата и в почвата около нея спомага радонът да проникне през пролуките.

Налягането на въздуха в сградата обикновено в по-ниско от това във въздуха и в почвата около нея. Това спомага да се създаде вакуум, който „издърпва“ почвенич газ, включително радона в жилището.

Дори, ако грунтът около къщата е замръзнал или напоен от дъжд, почвата в основите на сградата остава пропусклива и радонът прониква от околността.

Концентрацията на радона е по-ниска в горните нива на сградата и често е най-висока в местата на проникване – в долната част на сградата.

През зимата постъпването на радон в около четири пъти по-интензивно, отколкото през лятото.

Как се измерва концентрацията на радона

Концентрацията на радон във въздуха се измерва в бекерел на кубичен метър. Бекерел е единица за радиоактивност, съответстваща на разпада на една частица за една секунда.

Препоръчителните нива на концентрацията на радон в жилищни и обществени сгради, съгласно българското законодателство са: Стари сгради – до 300 бекерела на кубичен метър; Нови сгради – до 200 бекерела на кубичен метър.

Препоръчителните нива не трябва да се разглеждат като строга граница между опасно и безопасно, а по-скоро като индикация за предприемане на мерки за намаляване на концентрацията на радона в сградата.

Как да намалим нивото на радона в сградата?

С Наредба № РД-02-20-1 от 3 април 2019 г. се определят техническите изисквания при проектиране и изграждане на нови сгради и при основен ремонт, реконструкция и обновяване на съществуващи сгради по отношение предприемането на технически мерки за защита от проникване на радон 222 (радон) във въздуха на закрити помещения в сградите.

В наредбата също се определят и методики за проектиране и изпълнение на видовете системи за вентилация за защита на сградите от радон.

Мерките за намаляване се проектират така, че или да се предотврати навлизането на радон-222 от почвата в сградата, или да го отстрани като се подобри вътрешната вентилация.

Понижаване на налягането под сградата

Понижаването на налягането се осъществява чрез издълбаване на така наречената „радонова шахта” в земята непосредствено под плочата, с приблизителни размери: дълбочина 30,00 см и диаметър 30,00 см. Тази шахта се свързва с тръби, изведени извън сградата.

Тя работи чрез обръщане на разликата в налягането между пространството под пода и в помещението. Радонът като почвен газ се събира в шахта и по този начин не навлиза в сградата.

Вентилация на подподовите пространства и помещения

Радонът може да бъде изведен от сградата чрез подходяща вентилационна система с тръби и отвори.

За жилища с дървени или бетонни подове, увеличаването на притока на въздух под пода може да намали навлизането на радон-222 в сградата.

Това може да се постигне чрез инсталирането на допълнителни подетажни отвори, вентилационни решетки или свободни пространства.

Позицията на отворите на вентилационната решетка може да окаже значително влияние върху редуциране на концентрацията на радон-222 в обитаваните помещения.

Вентилацията на помещенията може да бъде постигната например чрез монтиране на въздухозаборници и допълнителни отвори в стени или чрез отвори в прозореца, които да създават тънка струйка на въздух.

Уплътняване на подове и стени

Източникът се изолира, като се нанася изолираща подова замазка или подът се покрива с изолиращо фолио.

Запечатването на всички източници често е изключително трудно, защото много отвори не могат да се видят или в течение на времето да се отворят други.

Уплътняването е полезно, ако се прилага в комбинация с други методи.

Проветрявайте по-често!

Увеличете притока на свеж въздух чрез отваряне на прозорците, използване на вентилатори и вентилационни отвори.