След като през 2010 г. между представители на ръководствата на КНСБ и КТ „Подкрепа” и национално представителните организации на работодателите бяха подписани споразумения, които регламентират надомната и дистанционната работа, през 2011 г. те се превърнаха в две съществени допълнения на Кодекса на труда.
През април, в брой 33 на Държавен вестник, бе обнародван раздел VІІІа „Допълнителни условия за извършване на надомна работа”, а шест месеца по-късно се появи и Раздел VIII „б” на Глава пета, наречен „Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние”.
Четейки разделите, забелязваме, че е отделено специално внимание на опазването на здравето и безопасността на работещите. Доколко обаче поставените изисквания носят нещо ново в тази област, как могат да бъдат изпълнени те от работодателя и какви проблеми могат да възникнат при изпълнението ще разгледаме по-нататък в тази статия.
Надомна работа vs Работа от разстояние
Нека първо уточним какви са приликите и разликите между тези две форми на заетост. Съгласно Конвенция № 177 на Международната организация на труда относно надомния труд, ратифицирана от България през 2009 г. (в сила от 17 юли 2010 г.) определението „надомен труд“ означава работа, извършвана от лице, което се нарича надомен работник:
- в неговия/нейния дом или в друго помещение по негов/неин избор, което не е работно място на работодателя;
- срещу възнаграждение;
- чийто резултат е продукт или услуга, определени от работодателя, независимо от това, кой осигурява оборудването, материалите или другите използвани средства, освен ако това лице е до такава степен самостоятелно или икономически независимо, за да се счита за независим работник според вътрешните закони, наредби или съдебни решения.
Ако сте служители и от време на време (случайно) извършвате своята работа вкъщи, а не на обичайното си работно място, то това не може да се смята за надомна работа по смисъла на конвенцията.
Работата от разстояние е също форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя и извършвана по трудово правоотношение, но нейна характерна черта е, че се съчетава с използването на информационни технологии, както и с това, че преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя.
Често за този вид работа се използва и термина „дистанционен труд”. С други думи, използването на информационни технологии – компютър, софтуер, интернет свързаност е това, което отличава работата от разстояние от надомния труд и не може да бъде извършвана „работа от разстояние” без „използване на информационни технологии”.
Тази разлика води и до различни изисквания към работодателя, включително такива, свързани с безопасност и здраве при работа.
Какви са общите изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при надомна работа и работа от разстояние?
И в двата случая в Кодекса на труда е поставено изискване към работодателя да осигури на работника или служителя, извършващ надомна работа или работа от разстояние, здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), както и квалификация, преквалификация и обучение.
Докато по отношение на надомната работа е налице само общото изискване, то при работата от разстояние има и по-конкретни указания относно осигуряване на ЗБУТ. Например:
„Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, ползват същите права, свързани с организацията на работа и здравословните и безопасни условия на труд, регламентирани в българското законодателство и в действащите в предприятието колективни трудови договори, с каквито се ползват работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя.
Работодателят е длъжен да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение работни места за извършване на работа от разстояние, които отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в нормативните актове по прилагането му.”
Въпреки, че изрично същото не е вписано в Кодекса на труда като изискване към работодателя, свързано с работещите, полагащи надомен труд, можем да считаме, че то се подразбира от задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, което съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд включва:
– оценка на рисковете;
– планиране на превантивни мерки;
– осигуряване на ефективен контрол за спазване на правилата по ЗБУТ;
– информиране и обучение;
– осигуряване на лични предпазни средства и др.
В тази връзка какво може и е длъжен да направи работодателят за своите работещи, за да осигури безопасност и здраве при работа?
– да информира работещите, извършващи надомна работа или работа от разстояние, за всяка опасност, свързана с извършваната работа и за предпазните мерки, които трябва да се вземат, както и да осигури, където е необходимо, съответно обучение, да извърши оценка на риска за съответното работно място (която задължително се предшества от измервания), да запознае работещия с резултатите от оценката на риска, да осигури инструкции за безопасна работа;
– да осигури монтирането на съответни устройства за безопасност на машините, инструментите и другото оборудване и да планира разумни мерки за тяхната редовна поддръжка – в тази връзка да осигури квалифицирано лице за поддръжка на използваното оборудване;
– да предостави безплатно необходимите специално работно облекло и лични предпазни средства.
В никакъв случай не бива да забравяме провеждането на инструктажи. И при двете форми на работа е в пълна сила Наредба РД-07-2/16.02.2009 г. , съгласно която работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място.
При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието. Тук започват да възникват първите проблеми.
Наредба № РД-07-2 допуска обучение по правилата за безопасност и здраве при работа да се провежда дистанционно, но не предвижда възможност началният или другите видове инструктажи да се провеждат и документират по електронна поща или друг дистанционен метод.
Въпреки, че дейностите, при които се изисква извършване на ежедневен инструктаж, са ограничени, от гледна точка на дейността, напълно е възможно да се извършва надомна работа, свързана с контакт с опасни химични вещества (например с някои видове лепила).
От гледна точка изискванията за инструктаж обаче, това става напълно невъзможно – работодателят не може да изпълни задължението си за извършване на ежедневен инструктаж.
Специални изисквания за организация на работата от разстояние и ЗБУТ
Във връзка с работата с видеодисплей, работодателят е длъжен да осигури за своя сметка:
- необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване (компютър, принтер и др.), както и консумативи за функционирането му;
- програмно (софтуер) осигуряване;
- техническа профилактика и поддържане;
- устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност;
Тук законодателят е оставил «вратичка» – в индивидуалния трудов договор «може да се уговори използването на собствено оборудване на работника и служителя, както и всички права и задължения, произтичащи от това.»
Освен това, чл. 107и (2) позволява чрез индивидуалния трудов договор на работещия, извършващ работа от разстояние, да му бъдат прехвърлени задълженията за поддръжката на работното, техническо и друг вид оборудване на работното място. В такъв случай като ангажимент за работодателя остава само информирането относно изискванията за безопасност и здраве при работа и да контролира спазването им.
Целта на допълненията в Кодекса на труда, свързани с работата от разстояние и надомния труд е да бъдат регулирани редица въпроси, свързани с равнопоставеността на този вид работещи с лицата, извършващи дейности по трудови правоотношения.
По отношение на здравословни и безопасни условия на труд обаче тези текстове извеждат въпроси, за които все още няма отговори и като че ли са оставени настрана, като например:
Как се извършва преценка по отношение признаването на злополука за трудова? Ако работещият у дома излезе да изхвърли кошчето с отпадъци и си счупи крака, поради това, че се е подхлъзнал по пътя, това трудова злополука ли ще бъде?
Длъжен ли е работодателят да извърши измервания на фактори на работната среда, например микроклимат и осветеност и по електробезопасност и ако бъде установено несъответствие негово ли е задължението да извърши необходимите подобрения, за да бъдет осигурени безопасни и здравословни условия на труд (подмяна на осветителни тела, монтиране на климатик, ремонт на електрическа инсталация)?
Как конкретно работодателят «гарантира, че работните места за извършване на работа от разстояние отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд» – чрез дадените указания и инструкции, чрез извършвания контрол или чрез предприемане на конкретни мерки, свързани със закупуване на оборудване, отговарящо на изискванията на приложенията на Наредба № 7 от 15 август 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи?
Отговорите на тези въпроси от шест години насам продължават да остават ненамерени, но едно със сигурност се знае – ако имате работещи, извършващи работа от разстояние или надомна работа, вие сте задължени да им предоставите пълна информация за рисковете на работното място, мерките, които те трябва да предприемат, за да запазят здравето си и конкретни указания/инструкции за безопасно извършване не дейностите и работата с работното оборудване.
търся надомна работа