Трябва ли оценката на риска да се прави от службата по трудова медицина и задължително ли се подновява на всеки три или пет години?
В тази статия ще намерите отговорите, както и практически насоки какво да съдържа картата за оценка на риска, как да планирате мерките и кои грешки да избягвате.
Кой прави оценката на риска?
Съгласно чл. 16 (1) от Закона за здравословни и безопасни условия на труд
работодателят е длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на оборудване, използването на химични вещества и организацията на работните места.
По подобен начин е изискването в Наредба № 5 от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска
Чл. 4. (1) Оценяването на риска се извършва от работодателя.
Работодателят има задължението да определи екипа от експерти, които ще извършват оценката, като тези експерти трябва да имат необходимите знания и умения.
Една от функциите на службите по трудова медицина е да подпомагат работодателя в извършването на оценката на риска.
В Наредба № 3 от 25 януари 2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина се казва, че
Службите по трудова медицина участват в извършването на оценката на риска за здравето и безопасността на работещите съгласно изискванията на нормативните актове за осигуряване на здраве и безопасност при работа.
Министерството на труда и социалната политика също потвърждава: няма изискване оценката да бъде правена само от СТМ – работодателят решава кой и как да я организира.
Из рубриката „Въпроси и отговори“ в сайта на МТСП :
Въпрос: Кой изготвя оценката на риска ? Имат ли право това да извършват службите по трудова медицина.
Отговор: Съгласно разпоредбите на ЗЗБУТ и Наредба № 5 от 11 май 1999 г. оценяването на риска се извършва от работодателя.
При оценяването на риска могат да участват и служби по трудова медицина (СТМ), органите за безопасност и здраве и други специалисти от предприятията. При необходимост работодателят привлича и други външни организации и специалисти. (чл. 4 от Наредба № 5).
В тази връзка, работодателят има правото и отговорността да прецени, в зависимост от вида и характера на упражняваните дейности, условията на труд, рисковите фактори и броя на работещите, как да бъде организирана цялостната дейност по оценяване на риска в неговото предприятие, като няма пречка работодателят да възложи оценката на риска на СТМ. /ДК/
Кои са оценителите на риска?
Нормативната база в случая е подробна и ясна и изискванията са посочени в Наредба № 5 от 11.05.1999 г.:
- При оценяването на риска участват служби по трудова медицина, органите за безопасност и здраве и другите специалисти от предприятията.
- Работодателят утвърждава и изпълнява програма за оценяването на риска, която включва: …3. оценителите на риска; 5. начините за осигуряване на информация, обучение и консултации на оценителите
Виждаме, че Наредба 5/1999 г. е предвидила обучение на оценителите, т.е. никой не иска оценката на риска да бъде направена от някакви специални експерти.
Но пък именно и в това е ролята на специалистите от СТМ – разяснят ролята на оценката на риска, да обучат оценителите и да ги подпомогнат, особено в частта, свързана с оценяването на съществуващите и планирането на необходимите мерки.
Но да се върна към лошата практика, която е станала статукво. Статукво до степен, че на въпроса „Кой прави оценката на риска“, хората отговарят: „Службата по трудова медицина“.
До степен специалистите от предприятието да направят оценката на риска сами и да я дадат на СТМ, за да я „завери“, т.е. да има и техен подпис и печат, за да не би някой проверяващ да не признае оценката!
- Задължение за оценка на риска има работодателят.
- Работодателят определя оценителите на риска и решава как да бъде организирана дейността.
- Работодателят може да възложи оценката на риска на СТМ, но не е задължен.
- Извършването на оценка на риска не е задължение по подразбиране на СТМ и се договаря.
- Работодателят може да възложи извършване на оценка на риска на длъжностното лице по ЗБУТ и други специалисти от предприятието или на други външни лица – юридически или физически.
Карта за оценка на риска
В професионалния език между колеги често оценката на риска за длъжност, работно място или зона се нарича „карта за оценка на риска“, тъй като най-често е под формата на таблица.
Тя обикновено съдържа следната информация:
- опасност
- риск
- налични мерки
- вероятност
- последици (тежест)
- експозиция (в някои методики)
- ниво на риска
- необходими мерки.
В тази статия ще обърнем внимание на съдържанието на две от колоните: „налични мерки“ и „необходими мерки“.
Истината е, че именно тези две колони са есенцията на оценката на риска. Без тях цялата таблица се превръща в купчина „драсканици“ – има описани опасности, има някаква оценка на риска, но липсва най-важното: какво сме направили и какво още трябва да направим.
Задължително ли трябва в картата за оценка на риска да има „налични мерки“ и „необходими мерки“?
Да. Тези две колони са сърцето на картата за оценка на риска. Без тях документът губи практическа стойност и се превръща в чиста формалност.
- В колоната „налични (приложени) мерки“ се описва всичко, което вече е предприето – инструкции, лични предпазни средства, организационни правила, технически защити.
- В колоната „необходими мерки“ се вписва какво още трябва да се направи. Това са мерки, които не са приложени досега, но са нужни, за да се сведе рискът до приемливо ниво.
Ако колоната „необходими мерки“ е празна, това може да означава:
- рискът вече е оценен като приемлив и настоящите мерки са достатъчни;
- или оценката е формална и не отразява реалното състояние.
Затова, ако във вашата карта липсват тези колони или са попълнени формално, значи оценката не изпълнява истинската си роля – да бъде инструмент за подобрение на условията на труд.
Какво трябва да има в колоната „Налични мерки“?
В колоната „налични мерки“ на картата за оценка на риска се вписват всички мерки, които вече са приложени във фирмата, например (ако са налични):
- инструкции за безопасна работа;
- лични предпазни средства;
- организация на труд и почивка;
- технически средства за защита.
Ако тези мерки са достатъчни и рискът е оценен като приемлив (степен 1) или малък (степен 2), тогава не са нужни нови мерки. В този случай е достатъчно да се отбележи: „поддържане на предприетите мерки“.
Какво трябва да има в колоната „Необходими мерки“?
Когато рискът е оценен на степен, която изисква действие (например степен 3, 4 или 5 в петстепенна методика), това означава, че задължително трябва да се предвидят някакви допълнителни мерки спрямо прилаганите до момента.
❗Важно: „Необходими мерки“ в картата за оценка на риска означава такива, които до момента не са приложени.
Често в колоната „необходими мерки“ на картата за оценка на риска виждам вписани мерки като: осигуряване на лични предпазни средства, проиграване на авариен план, редовно провеждане на инструктажи и други подобни.
Какво означава това на практика? Оценителите са документирали, че при вас:
- не се осигуряват лични предпазни средства;
- аварийният план до момента не е проиграван;
- инструктажите ту се водят, ту – не;
Вие сте приели тази оценка на риска, понякога дори Комитетът или групата по условия на труд са я приели, а управителят я е утвърдил – следователно всички вкупом сте се съгласили с тези констатации.
Може ли колоната „Необходими мерки“ да е празна?
Не са необходими „необходими мерки“, когато оцененият риск „казва“, че всичко е наред!
В много фирми оценките на риска показват, че всички опасности са оценени само като първа или втора степен. Това на практика означава, че всичко, което се прави в момента, е достатъчно и рискът е минимизиран.
В такъв случай е напълно нормално да няма необходимост от допълнителни мерки.
Колоната „необходими мерки“ ще е празна или може да се маркира „поддържане на предприетите мерки“.
Чести грешки при попълване на картата за оценка на риска
- Повтаряне на вече приложени мерки – двете колони съдържат едно и също.
- Общи формулировки – „провеждане на инструктажи“ или „обучение“, без конкретика.
- Непосочване на нормативни изисквания – игнориране на мерки, които ясно са описани в законите.
- Формално попълване – колоната е запълнена „за да не е празно“, но без реална връзка с рисковете.
Пример:
Често в оценките на риска виждам, че всички рискове са оценени само в първа и втора степен, т.е. рисковете са минимизирани и са предприети всички мерки.
Ако е така и при вас, това означава, че най-малкото – при вас има съответствие с всички минимални изисквания за осигуряване на здраве и безопасност, описани в нормативни актове.
Ако си знаете поне за едно нещо, което не изпълнявате – това означава, че ще имате поне един риск, който ще е оценен с по-висока степен, изискваща в колоната „необходими мерки“ да има такива, които досега не сте изпълнявали.
Ще ви дам пример с често срещано оборудване в предприятията – електрокари. Ако започна да изброявам всичко, което трябва да бъде предприето като мерки с цел безопасност (и здраве), тази статия ще се удължи прекалено много.
Затова ще дам пример с нещо, което често липсва: правила за движение на карите на територията на предприятието, товаро-разтоварните площадки и складовете. Ако нямате такива правила – няколко риска няма как да бъдат оценени като „приемлив“ или „неголям“.
Тогава в колоната необходими мерки на картата за оценка на риска ще трябва да впишете например „Изготвяне и утвърждаване на правила за движение на карите…“
Каква е периодичността на оценката на риска?
Доскоро бе широко разпространено мнението, че трябва задължително на всеки три години да се прави нова оценка на риска. Сега вече е „модерно“ да се определя периодичност пет години.
Някои колеги пък всяка година правят „нова оценка“.
Всъщност има конкретни нормативни изисквания, които казват кога оценката на риска трябва да бъде преразгледана и как точно се определя периодичността на оценката на риска.
Кой определя периодичността на оценката на риска
Съгласно чл. 11 (3) от Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска
„Периодичността на оценяване на риска се определя от работодателя в зависимост от установения риск и в съответствие с изискванията на нормативните актове.“
Това означава, че във фирмата трябва да има някакъв вътрешен документ, в който работодателят изрично да е казал, че периодичността на оценката на риска е „еди-колко“ години (а може и месеци).
Документът може да е заповед за определяне на периодичността на оценката на риска или процедура например (от система за управление на качеството, система за управление на безопасността и здравето при работа и др.).
Тук е мястото да уточним, че няма нормативен акт, който да поставя изисквания за конкретна периодичност на оценката на риска за някой фактор. Тогава, например за фирма от трима човека, работещи в офис, работодателят може да впише в документа, че определя периодичност от 10 години.
Когато изтече определеният от работодателя период, задължително ли правим нова оценка на риска?
Ако след определения период на определената от работодателя периодичност на оценката на риска, съвсем нищо не се е променило във фирмата, то в какво ще се изразява новата оценка на риска – ново разпечатване с актуална дата? Необходимо ли е това?
След изтичане на периода, задължително екипът за оценяване на риска трябва да направи пълен преглед на оценката на риска – да сравни използваните данни с наличните към момента.
Ще е необходимо да се направят нови измервания на фактори на работната среда, защото част от тях са с периодичността на оценката на риска.
Под налични данни имам предвид цялата информация свързана с обхвата на оценката на риска. Тогава, ако се установи, че няма никакви промени, може да се направи и извода, че няма промени в оценените рискове.
Това, разбира се, трябва да бъде направено аргументирано, като се посочат основанията за нашия извод.
Началото на годината е добър период да погледнете вашите оценки на риска – дали не е необходимо нещо да се допълни, промени, актуализира?
Запланувайте необходимото в програмата от мерки за предотвратяване и намаляване на риска.
Кога задължително преразглеждаме оценката на риска?
Независимо от определена периодичност на оценката на риска, при определени условия тя трябва да бъде преразгледана, дори определеният период да не е изтекъл.
В същия член 11 е записано, че оценката на риска се преразглежда, когато:
- настъпят промени, които могат да окажат влияние върху риска – въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.;
- след настъпили промени в нормативната уредба;
- оценката е направена на основата на данни и информация, станали невалидни или неподходящи;
- има условия оценката да бъде подобрена;
- прилаганите защитни и профилактични мерки са неефективни или неадекватни;
- резултатите от разследвания на злополуки, аварии, професионални заболявания и инциденти без злополуки налагат преразглеждане.
Това изискване показва същността на оценката на риска – тя е един постоянен процес на развитие, а не просто периодично повтарящо се действие.
Вижте и това видео, в което разглеждам в кои случаи настъпват някои от условията за преразглеждане:
Оценката може да се преразглежда частично
Определили сте периодичност на оценката на риска от пет години, но още на първата година климатизирате едно от помещенията на фирмата, за да осигурите нормативно изискваната температура.
Това ще доведе до промяна на условията на работа и на риска съответно само за хората, които работят в това помещение. Макар че в този случай промяната ще бъде към добро, това пак означава, че рискът е променен (очакваме да бъде намален).
С въвеждане на мярката, обаче, ще възникнат нови опасности, които ще изискват мерки, например биологични опасности, за намаляването на които ще е необходимо планиране на следваща мярка – почистване.
Това означава, че поради тази промяна трябва да бъде преразгледан оценения риск за работещите, върху които оказва влияние тя.
Ако има нова длъжност във фирмата или ново работно място, то явно в наличната оценка на риска няма да са оценени рисковете при изпълнение на дейностите, характерни за новата длъжност или няма да са оценени рисковете на новото работно място.
Освен това, новите дейности/работно място могат да окажат влияние върху съществуващи работни места и по този начин да променят оценения за тях риск.
В тези случаи не е необходимо да правите нова оценка на риска за цялата фирма, с други думи да разпечатате например 100 страници, за да актуализирате само 5 от тях.
Необходим е анализ именно в посока какво се е променило и в кои от оценените рискове може да има промяна. Това, което ще бъде изготвено, ще бъде допълнение към наличната оценка на риска.
Трябва ли да правя нова оценка при всяка промяна на нормативната уредба в областта на ЗБУТ?
Едно от изискванията за преразглеждане на оценката на риска, е това да се прави при промени в нормативната уредба. Всяка година има поне 50-60 промени в нормативната база по ЗБУТ.
Но дали промяната е приложима за нас, дали е свързана с ново изискване или има някаква техническа поправка?
Преразглеждането в този случай означава, че някой е седнал, прочел е внимателно промените и е направил извода – налагат ли тези промени преоценяване на риска или не го налагат.
Впрочем, това го правим ние за абонатите на ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА, като след това изпращаме информация и указания относно необходимите мерки.
- Ако има промяна в изискване, което е приложимо при вас, то ще е необходимо да се преразгледа оценката на риска в приложимата й част.
- Например, обаче, ако има промени в нормативните актове, свързани със съоръжения с повишена опасност, но фирмата не е ползвател на такива съоръжения няма необходимост от преразглеждане. При този вариант препоръчваме да остане някаква следа, че сме разгледали настъпилите промени.
Участие на експерта по ЗБУТ преди промяна
Тук ми се ще да отбележа още един момент – колко е важно участието на експертите по безопасност и здраве при планирането на промени, например инсталиране на нова машина.
Експертът по безопасност и здраве е този, който може да се запознае с документацията и предварително да оцени дали тази машина ще бъде източник на вибрации и/или шум и съответно още при монтажа и фундамента да се предвидят съответни мерки за намаляване на риска (например добавяне на антивибрационна подложка).
Преминал ли е монтажът, стигнало ли се е до пускане в експлоатация, каквото и да установим, ще трябва да търсим реактивни мерки, тъй като няма начин всичко да се разбие и да се направи отначало.
Същото важи и когато започват да се използват нови химични агенти. Виждала съм фирми с добри традиции в управление на промените при включване на нов дезинфектант канцероген да има само препоръка от експерта по ЗБУТ да се изготви инструкция за безопасна работа.
А къде остана проверката дали е възможно да се използва алтернативен дезинфектант – по-малко опасен?
Оценката на риска не е просто папка за инспекция, а жив процес. Работодателят носи отговорността, СТМ подпомага, а качеството зависи от реалното участие на всички в предприятието.
Когато се прави формално, оценката е само „хартия“. Когато се прави правилно – тя е инструмент, който спасява животи и защитава бизнеса.
В ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ще намерите готови образци и практически указания за оценката на риска — от определяне на периодичността до документиране на актуализацията. А когато се колебаете как да постъпите, можете да зададете въпрос на нашия екип.
Най-често срещани грешки при оценка на риска
Оценката на риска е изключително важна стъпка в работата по защита на работещите, както и защитата на самата фирма, тъй като чрез нея проверявате и доколко организацията съответства на нормативните изисквания.
Тя помага да се фокусирате на рисковете, които наистина са съществени на работното място – рисковете, които потенциално могат да причинят увреждания или заболявания.
Често, обаче, тя се превръща в един документ само за показване без никаква стойност. Нейното качество може драматично да наклони везните в отрицателна посока в очите на одитор или инспектор.
1. Не се включват пълноценно работещите
Наредба № 5/1999 г. изисква работодателят да утвърди начин за допитване и консултации с работещите като част от програмата за оценяване на риска.
Работещите в много случаи са по-добри експерти в своята работа и познават рисковете, свързани с нея. Не става въпрос за раздаване на неразбираем чек-лист, а за включване в цялостния процес, което включва:
- Отиване на място и наблюдение на процеса.
- Разговор с работещите от различни нива.
2. Пропускане на отдалечените ефекти за здравето
Ако се фокусираме само върху очевидното, може да не обърнем достатъчно внимание на рисковете, свързани с опасност за здравето за по-далечен период.
Типичен пример за това са канцерогените – често в моята практика срещам да се използват такива, без да се осъзнава техния смъртоносен ефект както от работници, така и от колеги и ръководители.
3. Оценката на риска не отговаря на действителността
Често ми се е случвало, когато говоря с работник и го запитам какво точно прави и как, да се оказва, че съществуват редица странични дейности, които се извършват само понякога и не са описани никъде.
Друг път работещите са направили някаква собствена организация, модификации, подобрения и други, които нямат нищо общо с наглед подредения технологичен процес. Но това го няма в оценката на риска.
4. Пренебрегване на рядко извършвани дейности
Това, че една дейност се извършва само един път годишно, не означава, че не бива да се оценят рисковете, свързани с нея. В Наредба №5 има специално изискване в чл. 16, ал. 1, съгласно което „идентифицирането на опасностите включва отчитане на необичайни операции по време на работа“.
Тук отново се връщам на момента с правилното задаване на въпроси и разговори с работещи, които познават много добре производствения процес. Добре е и ние да се сещаме, че машините се нуждаят от периодична поддръжка и почистване и да разберем кой, кога и какво върши.
5. Липса на оценка за външни лица
Тук не става въпрос само за това да се оцени риска за външни лица, включително работещи от други фирми, които идват да извършват някакви дейности. Трябва да се отчетат и рисковете, които могат да възникнат за работещите във вашата фирма при работа на хора от външни фирми.
Именно въз основа на оценката на риска за външни лица, ще подготвим програмата за начален инструктаж за лица от други фирми, които работят на наша територия.
6. Страх да се оценят рискове като изискващи мерки
Единични са случаите, в които съм виждала оценки на риска, в които има рискове, оценени като такива, които надвишават нивото на „незначителен“ и „приемлив“ и изискват мерки.
Не се поддавайте на внушенията, че оценен високо риск означава несвършена работа. Ако оценката е реална, тя трябва да идентифицира и рискове, които налагат предприемане на допълнителни мерки.
7. Препоръки без спазване на йерархията на мерките
Какво ще препоръчате, ако има високи нива на шум? – Лични предпазни средства.
С това решен ли ще бъде проблемът? – Не.
ЛПС са на последно място в йерархията на мерките и са най-зависими от човешкия фактор. Винаги търсете мерки с по-висок приоритет – елиминиране, заместване, колективни мерки.
8. Оценката се прави еднократно и се забравя
Извършена е оценка на риска, има заповед на работодателя за периодичност на 5 години и в промеждутъка нищо не се прави.
Промени се случват постоянно, макар и често самите хора да не ги разпознават като такива, които могат да повлияят на риска – нови работни практики, ново оборудване, нови хора.
Ще дам пример с една фирма, в която „оптимизатори“ на процеса бяха препоръчали преместване на работните места на окачествителите в помещението с пресите – на 2 метра от тях.
- Дали за тези хора се е появила нова опасност и риск, свързан с висок импулсен шум? – Определено.
- Дали решението е просто да им дадем едни антифони и да изискваме да ги ползват? – Съвсем не.
9. Оценка на риска само за показване, а не за действие
Необходимостта от документиране на извършената оценка на риска, така че да може да бъде преглеждана и от други хора, е само част от задачата.
Важно е оценката на риска да бъде част от цялостното планиране в предприятието, за да се осигури, че тя ще бъде проактивна, т.е. ще ни помага да предприемаме превантивни мерки по отношение на всеки процес, а няма да бъде „реактивна“ – като добавка след като вече сме направили промяната.
На първо място трябва да има връзка между планираните мерки и дейности по безопасност и здраве при работа и оценката на риска. Когато оценката е реална, е много лесно да се направи план какво е необходимо да се направи в бъдеще.
Избягвайте общи препоръки: Списъкът с препоръчани мерки не трябва да включва общи задължения като „да се правят инструктажи“ или „да се спазват правилата“ – това по презумпция трябва да се прави.
Как да направим програма от мерки за намаляване на риска?
Изготвянето на програма за предотвратяване на риска е крайният резултат от оценката на риска. На практика тя ще включва превантивни мерки за ограничаване на риска и за намаляване на риска.
Наложилата се практика, обаче, такава програма да се утвърждава година за година, поставя предизвикателства – в повечето случаи не правим всяка година оценка на риска.
По този начин програмата за предотвратяване на риска става едно от нещата, които звучат страшно, и като краен резултат виждаме всяка година една и съща програма само с променена дата.
В по-тежкия случай, никой не се интересува от програмата, освен контролни органи и одитори и тя остава само за такова показване.
Ще видите, обаче, че програмата за предотвратяване на риска може да бъде наш реален план за работа през годината.
Както при много други неща – необходимо е да направите в писмен вид това, което на практика правите във фирмата и е свързано с подобряване условията на труд или безопасността.
Какво трябва да съдържа програмата за намаляване на риска?
Изискванията за съдържание на оценката на риска са в Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (Обн., ДВ, бр. 47 от 21.05.1999 г.).
Тази наредба изисква в писмен вид работодателят да определи:
приетите мерки, срокове и отговорни лица за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска и начини на контрол на изпълнението на тези мерки.
Или с други думи, от програмата за предотвратяване на риска трябва да е видно какво смятаме да правим през годината, в какъв срок смятаме да го направим, кой отговаря за изпълнението и как ще се контролира изпълнението.
Макар че е логично, законодателството не изисква в програмата да се вписват финансовите средства, които са необходими за изпълнението на мерките.
На практика, обаче, не можеш да планираш изпълнението на нещо, ако не си проверил и предвидил колко ще ти струва?
Да не забравяме, че работодателят планира мерките и в съответствие с „възможността от инвестиции“, както и прилагането на мерките включва „осигуряване на необходимата организация и средства“ (чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЗБУТ).
Така че ето и нашата последна, но не по важност, колонка в програмата по ЗБУТ – „Необходими средства“.
Ето как ще изглежда една примерна програма за предотвратяване на риска:
| № | Мярка | Отговорник | Срок | Необходими средства | Контрол за изпълнение |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Изготвяне на анализ на дейността и състоянието на безопасните и здравословни условия на труд за предходната календарна година от ОБЗР и обсъждане в КУТ | Орган по безопасност и здраве при работа | 31.01. | Човешки ресурси | |
| 2 | Определяне на подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност и на бременни | Комисия по трудоустрояване | 31.01. | Човешки ресурси |
Мерките, които можем да включим в нашата фирмена програма за предотвратяване на риска са:
- Препоръчаните мерки от оценката на риска
- Задължителните ежегодни дейности по ЗБУТ
- Планираните от нас дейности, свързани с подобряване/поддържане на работната среда и повишение квалификацията на работещите
Накрая, да не забравяме, че
Работодателят внася за обсъждане в комитетите и групите по условия на труд въпросите, свързани с оценяването на риска, предложените и предприетите мерки и резултатите от тях.
Как да направим бърза проверка на нашата оценка на риска?
В това видео ви показвам как правя бърза първоначална проверка дали оценката на риска отговаря на някои основни изисквания на наредбата:
По-малко търсене. Повече яснота как да изпълните изискванията по ЗБУТ.
Трябва да определите периодичността на оценката на риска, да документирате преразглеждането ѝ или да подготвите програма от мерки? Всяка от тези задачи изисква време – да намерите изискването, да го разберете и да подготвите подходящия документ.
В ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ще намерите практически указания, обучителни видеа и готови образци, които да адаптирате към вашата фирма. Включително програма за оценяване на риска, заповед за определяне на периодичността и документи за актуализация след нормативни промени.
А когато имате конкретен въпрос, можете да го обсъдите с нас по имейл, в коментар към материала или в месечните онлайн срещи по безопасност.
С годишния абонамент получавате тази подкрепа и за останалите си задачи по ЗБУТ – документи, инструкции, нормативни промени и безплатни обучения за членовете.