Периодичност на измерванията на фактори на работната среда

Периодичността на измерванията на фактори на работната среда е определена в чл. 217 на Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Съгласно чл. 217 установяването на съответствието на работната среда, трудовия процес, използваната технология и работното оборудване с нормите и изискванията за безопасни и здравословни условия на труд се осъществява посредством подходите, методите и формите за извършване на оценката на риска.

Необходимите измервания се извършват съгласно изискванията на съответните нормативни актове и с периодичността, определена от работодателя за оценката на риска.

Необходимо е да се отбележи, че съгласно ал. 3 измервания се извършват от звена и специалисти на работодателя и/или от юридически и физически лица, упълномощени от Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“.

Периодичността на оценяване на риска се определя от работодателя в зависимост от установения риск, както и е необходимо да бъде преразгледана при някои обстоятелства, които могат да изискват и ново измервания на някои или всички параметри.

Условията за преразглеждане са:

  1. настъпят промени, които могат да окажат влияние върху риска – въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.;
  2. настъпили промени в нормативната уредба;
  3. оценката е направена на основата на данни и информация, станали невалидни или неподходящи;
  4. има условия оценката да бъде подобрена;
  5. прилаганите защитни и профилактични мерки са неефективни или неадекватни;
  6. резултатите от разследвания на злополуки, аварии, професионални заболявания и инциденти без злополуки налагат преразглеждане.

Микроклимат

Съгласно Чл. 14. (3) на Наредба № РД-07-3 от 18 юли 2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места „Необходимите измервания на параметрите на микроклимата на работни места в сгради се извършват по реда на чл. 217 от Наредба № 7 от 1999 г.“.

Вече цитирахме това изискване, в което се казва, че периодичността на измерванията е с периодичността на оценката на риска.

Осветеност

По отношение на осветлението все още е действаща Наредба № 49 за изкуствено осветление на сградите от 1976 г., но тя определя само нормите за проектиране на изкуствено осветлени и няма изисквания за периодичен контрол.

В чл. 78 на Наредба 7/1999 г.  е посочено, че „Качествените показатели на осветителните уредби и устройства се установяват с периодични измервания“.

Периодичността на измерванията се определя от чл. 381 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането (Обн., ДВ, бр. 26 от 07.03.2008 г.), съгласно който в процеса на експлоатацията осветителните уредби се подлагат на следните периодични проверки:

най-малко един път в годината се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност„.

В Наредбата няма посочени изключения, например че тези измервания са задължителни само за производствени помещения, изискването е императивно.

Шум

Минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум се определят с Наредба № 6 от 15.08.2005 г.

В нея, също както за микроклимата, е записано, че „Измерванията на шума се извършват по реда на чл. 217 от Наредба № 7/1999 г.“ или с други думи с периодичността на оценката на риска.

По-специфично изискване за периодичност на измерванията на шум откриваме в Наредба № 7/1999 г. за работното оборудване. Това изискване се отнася за конкретни случаи и гласи:

Най-малко веднъж в годината се извършват проверки на работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите, и се предприемат защитни мероприятия. Измерванията, мерките и резултатите се записват в документацията по оценката на риска.„(чл. 135)

Вибрации

Действащ нормативен документ по отношение на този фактор е Наредба № 3 от 5 май 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации.

Съгласно чл.5, ал. 3 от Наредбата, нивото на експозиция на вибрации се измерва със специална апаратура и подходяща методология и се извършва в съответствие с т. 2 от приложение № 1 или т. 2 от приложение № 2 и с чл. 217 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88 от 1999 г.).

Указаните приложения задават методиката, а препратката към чл. 217 на Наредба 7/1999 г. , както вече бе посочено по-горе, определя периодичност на измерванията на вибрации с периодичността на оценката на риска.

26 thoughts on “Периодичност на измерванията на фактори на работната среда

  1. Здравейте моят въпрос е следният.Коректно ли е службите по трудова медицина да правят и издават оценка на риска без да имат направени замервания на факторите на работната среда?

    • Здравейте,
      Ангажимент за извършване на оценката на риска и на измервания има работодателят. Ако той съответно е възложил на СТМ извършването на оценката на риска, но не е възложил (и заплатил) извършването на измервания, то от СТМ имат два варианта:
      – да направят оценката без измерванията, като предупредят работодателя за това, че са необходими и че резултатите няма да бъдат качествени;
      – да откажат извършването на оценката на риска, ако не бъдат осигурени резултати от измервания, поради това, че оценката няма да бъде достатъчно качествена.

      Това са варианти въз основа на логиката, а не че някъде ги има записани като нормативно изискване.

      Ако в договор със СТМ изрично е възложено и се заплаща извършване на измервания и оценяване на риска, то тогава извършването на оценка на риска без измервания ще бъде неспазване на договора.

  2. Здравейте,

    моят въпрос е свързан с шума. Какво значи „близки до допустимите“. В действащата наредба за шум има три норми – долна, горна и гранична, съответно с общи диапазон 80-87 децибела. Коя е допустимата от трите и кой го определя? При шум 79 децибела необходимо ли е ежегодно измерване? А при 82 и т.н.?

    • Здравейте,

      Становището на представител на МТСП, публикувано в рубриката „Въпроси и отговори“ в официалния сайт на министерството е следното:

      „Съгласно чл. 135 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба 7), е необходимо най-малко веднъж в годината да се извършват проверки на работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите, и се предприемат защитни мероприятия. Измерванията, мерките и резултатите се записват в документацията по оценката на риска. Следователно разпоредбата на чл. 135 обвързва ежегодното измерване с нива на шума, близки или по-високи от допустимите, които налагат да се предприемат защитни мероприятия. В тази връзка считаме, че при изпълнение на изискванията на чл. 135 следва да се отчитат горните стойности на експозиция за предприемане на действие, определени в чл. 3, ал. 1, т. 2 (Lex,8h = 85 dB (А) и ppeak = 140 Ра, съответстващо на 137 dB (С) ) от Наредба № 6 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум (Наредба 6), тъй като това са стойностите, при които работодателят е длъжен да разработва и прилага програма от технически и/или организационни мерки, за да сведе до минимум експозицията на шум и произтичащите рискове.“

  3. Здравейте!
    Статията за периодичността на измерване на факторите на работна среда от 04.06.2016 г. ми дойде тъкмо навреме.
    В предишната фирма се измерваше микроклимат всяка година. Сега установих, че това се прави заедно с оценка на риска. Ние имаме заповед от Изпълнителния директор последната да се извършва на 5 години.
    Остава ангажиментът да се замерва шум и осветеност ежегодно.

  4. Здравейте,
    какви са сроковете за замервания на „фаза-защитен проводник“ и коя наредба е в сила за тях?

    • Здравейте,

      За стационарните електрически уредби импедансът на защитния контур “фаза – защитен проводник” или “фаза – проводник PEN” се измерва и оценява с периодичност, определена:

      1. в проекта за електрическата уредба или за съответната част от нея;
      2. във вътрешни инструкции, които отразяват специфичните особености на отделни приемници на електрическа енергия, както и след основен ремонт на уредбите;
      3. от енергетика – но най-малко веднъж на пет години.

      В тази статия има обобщение на основните изисквания за измервания по електробезопасност и тяхната периодичност:

      https://otgovori.info/docs/periodichnost-kontrol-elektrobezopasnost/

  5. Здравейте,
    бихте ли пояснили за осветлението. Какво ще рече това контролни точки. Кой ги определя тези точки. От това, което чета в наредбата, разбирам, че трябва всяка година да с измерва осветлението.

  6. Здравейте г-жо Илиева, извинявам се, че късно се включвам с коментар по темата.
    1.По отношение на НАРЕДБА 49, споделям с Вас запитване от сайта на МТСП, както и отговора на зададения въпрос:
    – Запитване: Здравейте, интересувам се при прилагане на норми за осветеност на работни места кое трябва да се използва – Наредба 49 за изкуственото осветление на сградите от 1976г. или БДС 12464-1:2011 – светлина и осветление на работните места? Нормите в двата документа се различават коренно, а доколкото знам Наредба 49 не е била отменяна
    – Отговор: Уважаема госпожо, Наредба № 49 за изкуственото осветление на сградите от 1976 г. е с отменено правно основание (чл. 20 от Закона за народното здраве отменен от 01.01.2005 г.).
    За повече информация следва да се обърнете към органа, който е издал наредбата – Министерството на здравеопазването. (ВС)
    – Давам връзка към отговора даден от МТСП: http://www.mlsp.government.bg/bg/faq/faq.asp?qid=61240
    2.По отношение на стандарт БДС EN 12464-1:2011, права сте, че го има цитирания от Вас текст.
    -Там пише и още: „Този европейски стандарт получава статут на НАЦИОНАЛЕН стандарт, или чрез публикуване на идентичен текст, или чрез потвърждаване най- късно до м. декември 2011 г., като всички противоречащи му стандарти трябва да се отменят най- късно до м. декември 2011г.“
    3. От друга гледна точка, например в НАРЕДБА № 28 ОТ 9 ДЕКЕМВРИ 2008 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО, РЕДА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТАТА НА АПТЕКИТЕ И НОМЕНКЛАТУРАТА НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ (Издадена от Министерството на здравеопазването, Обн. ДВ. бр.109 от 23 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 27 Август 2010г., изм. ДВ. бр.2 от 6 Януари 2012г.) В част III. Строителни изисквания, се казва:
    „5. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2010 г.) Помещенията трябва да имат естествено и изкуствено осветление, което да осигурява безопасността и здравето на работещите в аптеката и на пациентите. С приоритет се осигурява естествено осветление. Когато естественото осветление не е достатъчно или не е възможно да бъде осигурено, се прилага смесено или изкуствено осветление.
    а) Изкуственото осветление в приемното и асистентското помещение не може да бъде по-малко от 500 лукса, в складовото помещение – не по-малко от 300 лукса, а в санитарния възел и изолационното преддверие – не по-малко от 200 лукса, съгласно БДС EN 12464-1 „Светлина и осветление. Осветление на работни места.“ – част І Работни места на закрито.“
    4. Обикновено АКРЕДИТИРАНИТЕ органи за контрол , с които работим нормират по БДС EN 12464-1:2011, издават протоколи и сертификат за съответствие по това БДС. Доколко това е правилно, самата аз вече се обърквам и не знам.

    • Здравейте, госпожо Петрова,

      много благодаря за фактите, които изложихте.
      БДС EN 12464-1:2011 е национален стандарт (щом има БДС отпред), но стандартите не са задължителни, докато не бъдат цитирани като такива в някой нормативен акт. В случая, специално за аптеките има цитат и препратка, което го прави задължителен, но само за аптеките.

      За съжаление у нас правилото, че ако основанието е отменено, е отменен и поднормативния акт, не се спазва съвсем точно. Типичен пример беше Наредба 3 за инструктажите от 1996 г., в която беше цитирана Наредба № 8 на МНП от 1982 г., която съответно е на основание чл. 37 от Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшното развитие на народното образование в НРБ – отменен през 1991 г.

      Виждала съм този отговор в рубриката „Въпроси и отговори“ на МТСП, но за съжаление в рамките на няколко страници можете да видите и отговори по други въпроси, които си противоречат взаимно (в зависимост от това кой представител на дирекцията отговаря – двете букви в края на отговора). Типичен случай бе коментара, в който някой си беше позволил да напише „че смята за целесъобразно обучението за координатор по БЗ да се минава ежегодно“, без да има нормативно основание за подобно нещо.
      Тези отговори не са официални указания от Министъра, а в случая и няма как да има официални указания/тълкувания относно действието на тази наредба от МТСП, тъй като тя е на Министерство на здравеопазването. Както виждате, в случая си измиват ръцете и препращат към МЗ.

      И накрая: редовно виждам сертификати от АКРЕДИТИРАНИ органи за контрол с нормиране по Наредба 49 и с тях нямат проблеми нито ИТ, нито сертифициращите организации по СУБЗР.

      За съжаление сме влезли в спор по въпрос без отговор, поради неуредиците в нашата нормативна база. Но пък има светлина – в тазгодишната национална програма по безопасност и здраве при работа е заложена подготовката и обнародването на нова наредба за осветлението, така че с нея той ще се реши :)

      • Макар и след близо 2 години ето и моя коментар по все още актуалната тема за отмяната на нормативните актове: не се сещам за нормативен текст, съгласно който с отпадане на основанието за издаване автоматично се отменя и нормативният акт.
        Обаче има един стар, но все още действащ Закон за нормативните актове от 1973г. (наскоро променен). Неговият чл. 11 (3) гласи: Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Ако някой е открил изрична разпоредба в нормативен акт за отмяна на Наредба 49, моля да сподели.

  7. Виждам, че статията е писана отдавна, но въпреки това искам да обърна внимание, че по отношение на осветлението Наредба № 49 за изкуствено осветление на сградите от 1976 г., вече НЕ Е ДЕЙСТВАЩА. Поздрави!

    • Здравейте, госпожо Петрова,

      Благодаря Ви за включването с коментар. Ще се радвам, ако напишете и кой е действащия нормативен акт, т.е. по какво се нормира? Аз се сещам само за стандарта, но в нормативен документ няма препратка към него, а и в стандарт БДС EN 12464-1:2011 пише следното:
      „Този европейски стандарт не определя изискванията към осветлението, свързани с безопасностт и здравето на работниците по време на работа, и не обхваща областта на приложеное на чл. 153 от Договора на Европейския съюз…Изискванията към осветлението, свързани с безопасността и здравето на работниците по време на работа, може да се съдържат в директиви, които се основават на чл. 153 от Договора на ЕС, в националното законодателство на държавите членки, които прилагат тези директиви, или в други национални закони на държавите членки.“

      http://www.bds-bg.org/bg/bg/standard/?natstandard_document_id=57602

      Наредба 49 е също качена и упомената в сайта на Главна инспекция по труда като действащш нормативен документ (Наредбата е качена и публикувана в сайта през 08.2012 г.)

      http://www.gli.government.bg/page.php?c=34&page=4

  8. Здравейте, ще се присъединя към Ива по отношение на мнението, че „закрити помещения на потребителите“ обхваща и производствените сгради.

    Отговор от инспекция по труда дори да има, няма да е меродавен, тъй като писмото би трябвало да бъде отправено един път към Министерство на труда и социалната политика, когато става въпрос за наредба 7 и отделно към министъра на икономиката и енергетиката за тълкувание на Наредба 16-116. В ПЗР на наредбата изрично е написано, че:

    § 5. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на икономиката и енергетиката.

    Поради тази причина ИТ или МТСП не биха се ангажирали с отговор по Наредба 16-116.

  9. Струва ми се, че кучето е заровено в текста „закрити помещения на потребителите“. Ако се приеме, че работодателите са потребители и имат и ползват закрити помещения, то тогава би могло да се смята, че не е необходимо да бъде упоменато понятието „производствени сгради“. Ще ми е много интересно да споделите отговора от ГИТ на писмото Ви, когато отговорят.

  10. По въпроса за периодиката на осветеността съм писал до ГИТ, нямам отговор. Прилагам писмото, съдържанието му се отличава от Вашето.
    НАРЕДБА № 7 ОТ 23 СЕПТЕМВРИ 1999 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД НА РАБОТНИТЕ МЕСТА И ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАБОТНОТО ОБОРУДВАНЕ
    Чл. 78. (2) Качествените показатели на осветителните уредби и устройства се установяват с периодични измервания.

    НАРЕДБА № 49 ЗА ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ НА СГРАДИТЕ
    НАРЕДБА № 16-116 ОТ 8 ФЕВРУАРИ 2008 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕНЕРГООБЗАВЕЖДАНЕТО
    ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ОСВЕТИТЕЛНИ УРЕДБИ
    Раздел I.

    Чл. 368. Изискванията по този раздел се отнасят за техническата експлоатация на електрическите осветителни уредби в закрити помещения на потребителите, жилищни и обществени сгради, улично и рекламно осветление.
    Чл. 381. В процеса на експлоатацията осветителните уредби се подлагат на следните периодични проверки:
    1. най-малко един път в годината се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност;

    Моля спешно да отговорите на следния въпрос: каква е периодичността за измерване на осветеността в производствени сгради, когато с лабораторни изследвания вече е доказано, че тя отговаря на СХН.
    В Наредба № 7, чл. 78, ал.2 е записано, че това е периодично, но не се посочва срок.
    В Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането, в частта за електрическите осветителни уредби, чл. 381 има запис, че това става един път годишно, но според чл. 368 това изискване се отнася само за техническата експлоатация на електрическите осветителни уредби в закрити помещения на потребителите, жилищни и обществени сгради, улично и рекламно осветление.
    Както виждате, производствени сгради не се цитират.

  11. Здравейте,
    по отношение измерванията на химични фактори, Наредба 10/2003 за канцерогените и мутагените не поставя конкретни изисквания за периодичност, а в Наредба 13 пише следното:

    (4) Работодателят извършва периодични измервания на химичните агенти, които могат да доведат до риск за здравето на работещите на работното място, и ги съпоставя с граничните стойности по приложение № 1, когато:
    1. не може да оцени по друг начин ефективността на предприетите предпазни и защитни мерки по ал. 2;
    2. има промяна на условията, които могат да доведат до промени на експозицията.

    На практика няма посочени срокове. Дори да звучи малко грубо – ако нищо не е предприето като мярка след измерването, какъв е смисъла да се мери отново?

    По отношение на изискванията при йонизиращи лъчения, признавам че не мога да отговоря на „прима виста“ и ще е необходимо да почета повечко, тъй като това е специализирана материя.

  12. Здравейте
    първо искам да благодаря за добре поднесената и обоснована информация.

    Ако не ви затруднявам бихте ли коментирали замерванията относно:
    – Анализ на химичните агенти във въздуха на работната среда
    – Радиационната защита и безопастност при дейности с източници на йонизиращи лъчения.
    Учреждението в което работя има и тези два фактора за замерване.

    Има ли и други замервания за работната среда освен изброените в статията и тези два фактора за които аз питам?

  13. Здравейте,
    Поне се вижда какви некадърници ни управляват. Немогат нищо да напишат само крадат готов материал и пари от държавния бюджет.

  14. Здравейте, господин Нейков,
    радвам се, че се включвате с коментар, защото за мен е особено важно да има хора като Вас, които не само четат, но и коментират и допълват информацията, така че да е максимално полезна.
    Бих искала да обърна внимание, че по отношение на осветеност в статията има следния текст:

    „Периодичността на измерванията се определя от чл. 381 от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането (Обн., ДВ, бр. 26 от 07.03.2008 г.), съгласно който в процеса на експлоатацията осветителните уредби се подлагат на следните периодични проверки: „най-малко един път в годината се измерват степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност„.

    Не по-малко от веднъж годишно се проверява и състоянието на осветителната уредба, наличие на стъкла, решетки и мрежи в осветителите, изправността на уплътненията на осветителите със специално изпълнение.“

    Със сигурност обаче съм съгласна, че е необходимо да актуализирам статията като обърна внимание на това, че в последно време инспекцията следи за изпълнение на това изискване и вече го направих!

  15. Здравейте,

    не съм редовен коментатор на този сайт, но сега искам да Ви обърна внимание на един текст, които ми направи впечатление:
    „Много често този въпрос ми е задаван, в по-голяма част от случаите придружен с твърдението, че „срокът“ на протоколите е три години.“

    Винаги съм бил привърженик на идея да се казва на клиента истината и само истината, но това изречение води към много въпроси.

    Трябва да се отчета факта, че измерванията на осветеността се правят на определена от работодателя периодичност, НО минимум веднъж годишно се извършват контролни измервания (чл. 381 от НАРЕДБА No 16-116 ОТ 8 ФЕВРУАРИ 2008 Г. ЗАТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕНЕРГООБЗАВЕЖДАНЕТО В сила от 07.03.208г.).

    Тези контролни измервания са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ…. и още по-важно в последно време инспекцията следи за спазването на това изискване.

    Бъдете коректни към работодателите, които четат Вашия сайт, защото много хора ще прочетат първите 3-4 реда и веднага ще кажат, че са останали излъгани!!!

  16. Здравей, Милена,
    Благодаря за съобщението, радвам се, че сте оценили моята работа и ми помагате да я запазя като мой авторски труд.
    Запозната съм тази „кражба“ и доколкото си спомням отправих искане за упоменаване на източника, но…
    Обмислях да направя една статия, в която да споделя за тези и други „крадци“, но точно за този случай реших, че май е по-добре да оставим действията сами да говорят за качеството.

  17. Здравейте интересуват ме какви са факторите на работната среда които се вписват в производствената характеристика, дали се вписват и опасностите за конкретната длъжност- примерно опасност от катастрофа, от биологимни агенти и др..
    При работа с компютър записва ли се като фактор зрителното напрежение или се има впредвид фактори само на работната среда като осветление, микроклимат, шум, вибрации и др.вредни вещества

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.