Каква е периодичността на оценката на риска

Периодичността на оценката на риска е забулена в тайна от 2005 г., когато бе отменена Наредбата за комплексно оценяване условията на труд, която изискваше нови измервания и извършване на комплексна оценка на всеки три години.

Доскоро бе широко разпространено мнението, че трябва задължително на всеки три години да се прави нова оценка на риска. Сега вече е „модерно“ да се определя периодичност пет години.

Някои колеги пък всяка година правят „нова оценка“.

Поради тази причина реших в тази статия да поговорим именно за оценката на риска, нейната периодичност и какво означава „преразглеждане на оценката на риска“.

Каква е периодичността на оценката на риска?

Като се има предвид, че по всяко време оценката на риска трябва да бъде актуална и да обхваща всички работни процеси, работни места, оборудване и пр., няма как да застопорите една оценка на риска за някакъв период, да чакате той да свърши и тогава да започнете отначало ново оценяване.

Въпреки това, трябва да отчетем наличието на чл. 11 (3) от Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, съгласно който

„Периодичността на оценяване на риска се определя от работодателя в зависимост от установения риск и в съответствие с изискванията на нормативните актове.“

Това означава, че във фирмата трябва да има някакъв вътрешен документ, в който работодателят изрично да е казал, че периодичността на оценката на риска е „еди-колко“ години (а може и месеци).

Документът може да е заповед за определяне на периодичността на оценката на риска или процедура например (от система за управление на качеството, система за управление на безопасността и здравето при работа и др.).

Тук е мястото да уточним, че няма нормативен акт, който да поставя изисквания за конкретна периодичност на оценката на риска за някой фактор. Тогава, например за фирма от трима човека, работещи в офис, работодателят може да впише в документа, че определя периодичност от 10 години.

Трябва ли да чакаме десет години за да преразгледаме оценката на риска?

В същия член 11 е записано, че оценката на риска се преразглежда, когато:

  • настъпят промени, които могат да окажат влияние върху риска – въвеждане на нови производствени процеси, оборудване, продукти и материали, промяна на организацията на труда, нови сгради и помещения, реконструкция на съществуващи и др.;
  • след настъпили промени в нормативната уредба;
  • оценката е направена на основата на данни и информация, станали невалидни или неподходящи;
  • има условия оценката да бъде подобрена;
  • прилаганите защитни и профилактични мерки са неефективни или неадекватни;
  • резултатите от разследвания на злополуки, аварии, професионални заболявания и инциденти без злополуки налагат преразглеждане.

Това изискване показва същността на оценката на риска – тя е един постоянен процес на развитие, а не просто периодично повтарящо се действие.

Доколкото как се прави преценката дали може оценката да бъде подобрена смятам за неясно, то ще обърна внимание на някои от по-ясните изисквания за преразглеждане.

Оценката може да се преразглежда частично

Ако климатизирате едно помещение във фирмата, за да осигурите нормативно изискваната температура, това ще доведе до промяна на условията на работа и на риска съответно само до хората, които работят в това помещение. Макар че в този случай промяната ще бъде към добро, това пак означава, че рискът в променен (ще бъде намален).

Това означава, че поради тази промяна трябва да бъде преразгледан оценения риск само за работещите, върху които оказва влияние тя.

Ако има нова длъжност във фирмата или ново работно място, то явно в наличната оценка на риска няма да са оценени рисковете при изпълнение на дейностите, характерни за новата длъжност или няма да се оценени рисковете на новото работно място.

Освен това, новите дейности/работно място могат да окажат влияние върху съществуващи работни места и по този начин да променят оценения за тях риск.

В тези случаи не е необходимо да правите нова оценка на риска за цялата фирма, с други думи да разпечатате например 100 страници, за да актуализирате само 5 от тях. Необходим е анализ именно в посока какво се е променило и в кои от оценените рискове може да има промяна.

Това, което ще бъде изготвено, ще бъде допълнение към наличната оценка на риска.

Трябва ли да правя нова оценка при всяка промяна на нормативната уредба в областта на ЗБУТ?

Ако беше така, то щеше да трябва да се прави нова оценка почти всеки месец. Но дали промяната е приложима за нас, дали е свързана с ново изискване или има някаква техническа поправка?

Преразглеждането в този случай означава, че някой е седнал, прочел е внимателно промените и е направил извода – налагат ли тези промени преоценяване на риска или не го налагат.

Впрочем, това го правим ние за абонатите на ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА, като след това изпращаме информация какви са промените в нормативните изисквания и указания относно необходимите мерки.

  • Ако има промяна в изискване, което е приложимо при вас, то ще е необходимо да се преразгледа оценката на риска в приложимата й част.
  • Например, обаче, ако има промени в нормативните актове, свързани със съоръжения с повишена опасност, но фирмата не е ползовател на такива съоръжения няма необходимост от преразглеждане. При този вариант препоръчваме да остане някаква следа, че сме разгледали настъпилите промени.

Когато изтече определеният от работодателя период, задължително ли правим нова оценка на риска?

Ако след определения период, съвсем нищо не се е променило във фирмата, то в какво ще се изразява новата оценка на риска – ново разпечатване с актуална дата? Необходимо ли е това?

След изтичане на периода, задължително екипът за оценяване на риска трябва да направи пълен преглед на оценката на риска – да сравни използваните данни с наличните към момента. Може да се направят и нови измервания на фактори на работната среда, за да имаме доказателства например, че все още всичко е наред.

Под налични данни имам предвид цялата информация свързана с обхвата на оценката на риска. Тогава, ако се установи, че няма никакви промени, може да се направи и извода, че няма промени в оценените рискове. Това, разбира се, трябва да бъде направено аргументирано, като се посочат основанията за нашия извод.

Началото на годината е добър период да погледнете вашите оценки на риска – дали не е необходимо нещо да се допълни, промени, актуализира? Запланувайте необходимото в програмата от мерки за предотвратяване и намаляване на риска.

Как да бъде лесно

Най-лесният начин да се справите с изискванията за оценяване на риска, е като използвате всички ресурси в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА: указания стъпка по стъпка, образци на фирмени документи, обучителни видеа, ръководства и още много за спестяване на време. Вижте какво имате на разположение:

📖 ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

🔗 10-те най-често срещани грешки при оценката на риска

🔗 Как правилно да определим необходимите мерки за намаляване на риска

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

9 мнения за “Каква е периодичността на оценката на риска”

  1. Здравейте, искам да Ви попитам при откриване на магазин, в който ще работи един от собствениците на ООД (няма да има назначен персонал)трябва ли да се прави оценка на риска? От това, което прочетох в сайта Ви не е необходим договор със Служба по трудова медицина, но не ми стана ясно необходима ли е оценка на риска.
    Предварително благодаря!

    Отговор
    • Здравейте, в чл. 16 (5) от Закона за здравословни и безопасни условия на труд се казва, че „(5) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 76 от 2005 г.) Лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да правят оценка на риска за здравето и безопасността на работещите и да предприемат необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на риска.“

      С други думи имате задължение за оценка на риска.

      Отговор
      • Здравейте , имам въпрос подобен на този по горе . Фирмата ни е ООД двама човека сме съдружници с ветеринарно – медицинска дейност във ветеринарен абинет и нямаме наети работници ; доколкото разбирам от писаното по-горе трябва да наемем фирма да ни направи и да прави всяка година оценка на риска срещу съответното заплащане , въпреки че не сме работодатели ? т.е. да оценят риска дали няма да се порежем със скалпел докато оперираме и явно излиза , че шестте години обучение не са достатъчни във висшето заведение. Извинявам се , но излиза , че трябва да осигурим безопасни условия на труд на самите нас . Та въпроса ми е по същата наредба ли ще ни изискат документите за оценка на риска лицата от Инспекцията по труда ? Благодаря предварително.
        д-р Д. Димитров

        Отговор
        • Здравейте,
          не е необходимо да наемате външна фирма за извършване на оценката на риска – можете и вие сами да я направите, като спазите изискванията за обхват, последователност и документиране, посочени в Наредба № 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска

          Също така, не е необходимо всяка година да се прави нова оценка на риска, а само при промяна на определени обстоятелства, описани в посочената вече наредба.

          При проверка от контролните органи биха могли на основание Закона за здравословни и безопасни условия на труд да Ви изискат да представите оценка на риска за извършваната от Вас дейност.

  2. На долния линк малко настолни книжки за колегите инженери. За съжаление преводни такива у нас са много дефицитни, разпространяват се апокрифно на циклостил :-) като в доброто старо време.

    Отговор
  3. Тук не става въпрос само за методики. Например можете да погледнете едно методическо указание на братята руснаци : „Руководство по гигиенической оценке факторов рабочей среды и трудового процесса. Критериии классификация условий труда“. За 20 години преход от Министерството на здравето (Института по хигиена) и от Министерството на труда (ГИТ), колко книги са излезли на такава тема. Не говоря за сборниците, които всеки шеф на ГИТ издава. Става въпрос за сериозни книги. А добри кадри в тази област имаме, особено в института по хигиена. За съжаление, те са натикани в ъгъла, смачкани и унизени и нямащи глас при определяне на националната стратегия по безопасност и здраве.

    Отговор
  4. Все пак бих искала да обърна внимание, че съм използвала терминологията на Наредба 5/1999 г., където се говори за „преразглеждане на оценката на риска“. Иначе говорим за едно и също по отношение на това, че оценката на риска не е еднократен акт.

    По отношение на методиките, смятам че често (ако не и винаги) проблемът не е в методиката, а в прилагането й…Лично аз съм твърдо против и не смятам, че е необходимо да се „измисли“ някаква унифицирана и задължителна за всички методика, просто защото няма как да стане това – каквото и да бъде измислено – съдържанието и запълването с информация идва пак от конкретните хора.

    Отговор
  5. Няма такова понятие „преразглеждане на оценката на риска“!!! На всички ни е известно, че оценката на риска не е еднократен акт. Оценката на риска е част от системата за управление на безопасността, на качеството и част от системата за управление на предприятието. Това, че работодателите не разбират системите за управление, както и че системите за управление не са направени да пречат а да улесняват си е техен проблем. Много от старите кадри с носталгия си спомнят Наредбата за комплексното оценяване на условия на труд, където имаше строги правила и методика за оценяване. Колежката Д. Илиева би трябвало да засегне друг фундаментален въпрос – за методиките за оценяване на професионалния риск от злополуки и професионални заболявания. Имам поглед върху доста методики използвани от колеги. Смея да твърдя, че методиките, които се използват в повечето СТМ са на ниво кръжочници от прогимназиален курс. За съжаление отговорните фактори за разработване на национална стратегия по безопасност и здраве предпочитат хонорарите от частни издателства и фирми вместо да се заемат по същество за работа.

    Отговор